Практически всички сортове са самооплождащи се . Така че дори и един храст да има в двора, ще плодоноси добре. Размножава се чрез коренови издънки, а стелещите сортове и чрез върхово вкореняване. Младите растения се прихващат сравнително бързо. Тъй като образува много издънки, къпиновите храсти се нуждаят от резитба. След засаждането се изрязват на 25-30 см над почвата. През следващата година на всеки храст при изправено растящите се оставят по 3-4 нови издънки, а при пълзящите сортове – 5-8. Когато плодните пъпки са много, разклоненията се съкращават на 12-15 см, а в други случаи – на 25-30 см. Почвената повърхност трябва да се поддържа чиста от плевели през време на вегетацията, като се прекопава на няколко пъти на дълбочина 4-5 см. При недостиг на влага плодовете остават дребни, а някой от тях засъхват и опадват преди узряване. Необходими са 2-3 поливки, и още една, ако след беритбата настъпи продължително засушаване.
Плодовете на къпината са богати на витамини, каротин, аминокиселини, пектинови, дъбилни и ароматни вещества. Още древногръцкият лекар Диоскорид препоръчва да се дъвчат листа от къпина за укрепване на венците, а Плиний я използвал като кръвоспиращо и запичащо средство. Тя стимулира дейността на стомашно-чревният тракт, подпомага извеждането от организма на солите на тежките метали. Лечебни свойства имат не само плодовете, но и листата, пъпките и цветовете.
Освен това е и много красиво растение. През цялото лято тя изглежда необикновено декоративно – чудесна е по време на цъфтеж със свежите бели или розови цветчета, но е още по-красива, отрупана с тъмните си плодове.