България тайно подкрепи ГМО за киселото мляко и хляба. МЗХ кляка пред решенията в Брюксел

Европейският дебат за новите геномни техники навлиза в нова фаза, след като на 17 юни 2026 г. Европейският парламент и Съветът приеха правилата за растения, получени чрез таргетирана мутагенеза и цисгенеза, както и за храните и фуражите от тях. Според Европейската комисия новият режим ще влезе в сила 20 дни след публикуването му в Официалния вестник на ЕС и ще започне да се прилага две години по-късно. До тогава тези продукти остават под действащите правила за ГМО.

Темата предизвика силна реакция сред природозащитни организации, земеделски производители и потребителски експерти, тъй като част от новите растения, определяни като НГТ-1, ще бъдат третирани по-близо до конвенционалните сортове. Според Съвета на ЕС продуктите от НГТ-1 растения няма да се етикетират за крайния потребител, като обозначение ще се изисква основно при семена и друг растителен репродуктивен материал.

Паралелно с това се развива и втори, по-слабо познат за обществото процес – преразглеждането на европейската рамка за генетично модифицирани микроорганизми. На 16 юни 2026 г. Съветът на ЕС прие позиция по проектодиректива, част от т.нар. European Biotech Act I, която актуализира правилата за ГМ микроорганизмите и за обработката на органи. Целта, посочена от Съвета, е да се улеснят иновациите и да се създаде по-ефективна регулаторна процедура за определени ГМ микроорганизми, които отговарят на предварително зададени стандарти за безопасност.

Именно тази посока поражда тревога у експерти у нас. В интервю за предаването „Извън сценария“ по Евроком д-р инж. Светла Николова предупреди, че България е подкрепила европейската линия за генетично модифицирани микроорганизми без достатъчна публичност и без реален обществен дебат. По думите ѝ въпросът не засяга само лабораторни разработки, а може да има отражение върху производството на храни, свързани с ферментация – кисело мляко, сирена, кашкавал, хляб и други продукти, в които микроорганизмите имат ключова технологична роля.

В официален документ към Съвета на ЕС България заявява, че подкрепя преразглеждането на съществуващата регулаторна рамка за генетично модифицирани микроорганизми, при условие че се запази предпазният подход и високото ниво на защита на човешкото здраве, здравето на животните и околната среда. В същото становище страната подчертава, че ускоряването или опростяването на процедурите не бива да води до отслабване на оценката на риска, контролните правомощия на компетентните органи или системата за управление на риска.

Българската позиция изрично посочва, че концепцията за „квалифицирана презумпция за безопасност“ не трябва да заменя конкретната оценка на риска за всеки отделен генетично модифициран микроорганизъм. София настоява също за мониторинг след пускане на пазара и за активно участие на държавите членки при бъдещо развитие на регулаторната рамка.

Според д-р Николова обаче проблемът е в липсата на обществена яснота. Тя твърди, че гражданите, потребителските организации и част от земеделската общност не са били достатъчно информирани за позицията на страната по темата. По думите ѝ терминът „нови геномни техники“ се използва като по-мек език за продукти, чийто краен резултат отново е генетично изменен организъм.

Експертът свързва новата европейска политика и с по-широкия дебат за модела на земеделие в ЕС. Според нея обещанията за по-високи добиви, устойчивост на суша, по-малко болести и по-ниска употреба на пестициди напомнят аргументите, използвани още при първото поколение ГМО. Николова предупреждава, че подобни политики могат да засилят зависимостта на фермерите от големи международни компании, контролиращи семена, агрохимия и биотехнологии.

Темата се допълва и от решението на ЕС за глифозата. Европейската комисия посочва, че активното вещество е одобрено в ЕС до 15 декември 2033 г., като продуктите за растителна защита, съдържащи глифозат, се разрешават от националните органи след оценка на безопасността и ефикасността. Именно това решение остава един от най-спорните примери за напрежението между аграрната ефективност, регулаторната наука и общественото доверие.

В европейски план новите правила се представят като начин за повишаване на продоволствената сигурност, намаляване на външните зависимости и подкрепа за по-устойчиви култури. Съветът на ЕС подчертава, че регламентът за новите геномни техники цели по-конкурентоспособен и устойчив хранително-вкусов сектор, при запазване на високи стандарти за здравето на хората, животните и околната среда.

Критиците обаче настояват, че прозрачността към потребителите трябва да остане водещ принцип. За тях основният въпрос е дали хората ще знаят какво купуват и дали фермерите ще имат реален избор между конвенционални, биологични и геномно редактирани семена и технологии.

След приемането на правилата за НГТ растенията вниманието вече се насочва към следващия фронт – генетично модифицираните микроорганизми. За България темата има особена чувствителност, защото ферментационните храни са част от националната хранителна традиция. Именно затова експерти настояват всяка позиция на страната да бъде обсъждана публично, с участие на учени, фермери, преработватели, потребителски организации и граждани.