Според официалните данни на статистиката, НАП и митниците, вносът на агро храни (вкл.заместители и ментета) на годишна база е в обем на 7.12 милиарда евро. Данните са сравнени и потвърдени включително от официални доклади и анализи на европейски и американски служби, анализиращи пазара на храни в България и Европа.
Близо 60% от вноса е от Полша, от където България бива заливана основно със сухи млека и млекозаместители, а също така с ябълки, картофи и други земеделски продукти. На второ място с около 18% дял във вноса е Германия, от където се зареждат всякакви аграрни стоки, дистрибутирани основно през немските търговски вериги. В класацията по внос на агро стоки следват Гърция, Румъния и Турция.
Продажбите на хранителни стоки на дребно в България за разглеждания период достигат 14,5 милиарда лева, което на практика е равно на обема на вноса. Най-големият търговец на дребно, Kaufland, държи 17% от продажбите на хранителни стоки, следван от Metro, Billa, Lidl, които формират национална доминанта в търговията с вносни агро стоки, полуфабрикати, консерви, месо, млечни продукти, вино и напитки.
Вносът на млекозаместители е нараснал с 12% спрямо предходната година, докато продажбите на българско прясно мляко спадат с 8%, сочат още официалните данни. Над 40% от ябълките на пазара у нас са внос от Полша, докато родните ябълки остават слабо разпространени, дори на фермерските пазари.
Дългосрочна западна стратегия чрез ОСП за цялостен контрол на пазара на храни в България
В този контекст каква е аграрната програма на "Прогресивна България"?... :
Изграждане на жизнеспособен, устойчив и конкурентоспособен аграрен сектор, основан на силни семейни ферми, модерни производства и справедливи пазарни отношения, който гарантира хранителната сигурност на страната и развитието на селските райони.
Растениевъдство с дългосрочна визия
Политики и законодателни инициативи за формирането на устойчиви семейни производства и фермерски стопанства; Създаване на устойчиви модели и механизми на ползване на земеделските земи, базирани на дългосрочни ангажименти и минимизиране на съществуващите проблеми с ротации и бели петна; Приоритизиране на производство в чувствителни сектори като плодове, зеленчуци и животновъдство и други сектори с добавена стойност, осигуряващи хранителен суверенитет. По-устойчиви ферми, сигурност за дългосрочни инвестиции и увеличено вътрешно производство в ключови сектори.
Модерно и реално животновъдство
Национални програми за подобряване на продуктивността и генния състав на отглежданите в България животни на база на най-добрите европейски и световни практики; Подпомагане, обвързано изцяло с реални животни и реално произведена продукция, с надеждни електронни системи за проследяване; Актуализиране на протоколите за реакция при епизоотии с фокус върху превенцията, бързата диагностика и ограничаване на щетите за стопанствата;
Прекратяване на практиките с фиктивни стопанства, стабилни доходи за реалните фермери и конкурентоспособно животновъдство.
Храни и пазарна справедливост
Изграждане на силна, модерна и независима система за контрол на качеството и безопасността на храните по цялата верига; Създаване на електронен регистър за търговията на едро с храни за по-добра проследимост и изсветляване на сектора; Повече прозрачност в ценообразуването и ефективна борба с нелоялните търговски практики спрямо производителите и преработвателите; Издигане ролята на браншовите стандарти и особено на БДС, като гаранция за качество гарантирано от държавата; Въвеждане на система за допълнително етикетиране (опростени браншови стандарти), като доброволни браншови маркировки, гарантирани от държавата, с цел доверие у потребителите; Развитие на нови и съществуващи основни тържища за търговия на плодове, зеленчуци и храни и стимулиране на регионални логистични и дистрибуционни центрове, управлявани от кооперативи или публично-кооперативни партньорства.
Хранителна сигурност като стратегически приоритет
Целенасочено увеличаване на производството на основни български храни чрез подкрепа за местните производители и преработватели; Стимулиране на консумацията на местно произведена храна, включително чрез стимулиране на традиционни продукти свързани с туризма, регионалните кулинарни традиции и занаятчийство; Облекчаване на режима на директни продажби и благоприятстване на продажби на храни в региона, в който са произведени; Изграждане на механизми за гарантиране на продоволствената независимост на България при кризи, прекъснати вериги на доставки и извънредни ситуации.
Управление на риска и стабилност на доходите
Създаване на взаимоспомагателен гаранционен фонд за помощ при климатични бедствия, пазарни кризи и рязка загуба на доходи; Насърчаване на застраховането в земеделието чрез съфинансиране и по-добри условия за фермерите; Механизми за подкрепа при договори с отложено плащане и участие по европейски програми, когато стопанствата изпитват временни ликвидни затруднения.
Нулева толерантност към измами
Край на подпомагане без пряк резултат от произведена продукция постъпила в търговски оборот; Изкореняване на възможностите за подпомагане на виртуални животни и фиктивни ушни марки; Тежък контрол при отдаване на държавни и общински пасища с невъзможност за отдаване на същите без реална и адекватна обвързаност с животни, както и липса на подпомагане при нарушение на този принцип; Облекчени административни правила за малки и средни, но реални земеделски производители и преработватели на собствена продукция; Прекратяване на принципа подпомагане заради самото подпомагане – всички средства за подпомагане следва да са пряка зависимост от националните цели и да реализират тяхното постигане. Справедливо разпределение на средствата и насочването им към активните фермери.
Коопериране и къси вериги на доставка за по-силна пазарна позиция
Създаване на съвременна и работеща правна рамка за сдружаване в земеделието, която да даде правно основание за създаване на фермерски кооперации (кооперативи), водни кооперации, рибарски кооперации, и др.; Стимулирано на кооперативите като основен инструмент за икономическа устойчивост на малките и средни земеделски стопанства; Насърчаване на съвместни инвестиции в техника, съхранение, преработка и маркетинг, които намаляват разходите и увеличават пазарната сила на фермерите; Намаляване на административната тежест при създаване и функциониране на кооперативни форми и тяхното административно признаване за групи и организации на производители; Запазване на досега съществуващите форми на коопериране - земеделски кооперации и гарантиране на интересите на техните членове; Улеснен режим за регистрация на малки обекти за преработка и производство на храни с приоритизиране на коопериране; Стимули за къси вериги на доставка, директни продажби и развитие на фермерски и регионални продукти с висока добавена стойност; Хармонизиране на контролните режими, така че да не възпрепятстват развитието на малките производители, както и реализацията на директни продажби; Формулиране на определение за кооперативна сделка – сделка между членове на една кооперативна структура, която не се разглежда като търговска сделка, до момента в който продукцията не напусне кооперативната верига; Обмен на добри практики с утвърдени кооперативни модели в ЕС; Насърчаване на млади фермери и предприемачи да участват в кооперативни структури.
Силно и отговорно браншово представителство
Приемане на закон за браншовите организации в сектора, който да въведе ясни критерии за представителност и отчетност; Делегиране на реални функции към представителните браншови организации, включително участие в политики, обучения и достъп до националните електронни системи с права за работа в тях.
Напояването като национален приоритет
Стратегически инвестиции в основната напоителна инфраструктура с фокус върху възстановяване и модернизация; Насърчаване на водно сдружаване и коопериране за ефективно местно управление на водните ресурси; Разширяване на поливните площи и въвеждане на водоспестяващи технологии; Създаване на форми на отдаване за трайно ползване на второстепенна и третостепенна инфраструктура за напояване приоритетно на водни кооперативи и други колективни структури за стопанисване, при намаляващи такси достигащи до нула при инвестиции във възстановяване на същите.
Електронизация и изкуствен интелект в земеделието
- Изграждане на единна електронна система на земеделската администрация, която обединява регистри, заявления и контролни механизми
- Намаляване на бюрокрацията чрез автоматизирани проверки, кръстосан контрол на данни и дигитално обслужване на фермерите;
- Използване на изкуствен интелект за анализ на данни, планиране на политики и по-бързи, точни и предвидими административни услуги;
- Развиване на сателитни и дрон технологии за наблюдение и анализ в помощ на земеделските производители;
- Използване на иновативни дрон базирани технологии за борба с градушките и извалване.
Точно тук идва шансът на новото управление: с твърда национална позиция в Брюксел, с пренасочване на ресурса към животновъдство, плодове, зеленчуци, напояване, кооперативи, преработка и къси вериги, с правила, които дават предимство на труда, продукцията и българския пазар. Така Прогресивна България може да се превърне в силата, която връща достойнството на фермера, пазара на българската храна и живота в селските райони.
