Думите на заместник министъра идват на фона на това, че според официалните данни на статистиката, НАП и митниците, вносът на агро храни (вкл.заместители и ментета) на годишна база е в обем на 7.12 милиарда евро. Данните са сравнени и потвърдени включително от официални доклади и анализи на европейски и американски служби, анализиращи пазара на храни в България и Европа.
Близо 60% от вноса е от Полша, от където България бива заливана основно със сухи млека и млекозаместители, а също така с ябълки, картофи и други земеделски продукти. На второ място с около 18% дял във вноса е Германия, от където се зареждат всякакви аграрни стоки, дистрибутирани основно през немските търговски вериги. В класацията по внос на агро стоки следват Гърция, Румъния и Турция.
Продажбите на хранителни стоки на дребно в България за разглеждания период достигат 14,5 милиарда лева, което на практика е равно на обема на вноса. Най-големият търговец на дребно, Kaufland, държи 17% от продажбите на хранителни стоки, следван от Metro, Billa, Lidl, които формират национална доминанта в търговията с вносни агро стоки, полуфабрикати, консерви, месо, млечни продукти, вино и напитки.
Вносът на млекозаместители е нараснал с 12% спрямо предходната година, докато продажбите на българско прясно мляко спадат с 8%, сочат още официалните данни. Над 40% от ябълките на пазара у нас са внос от Полша, докато родните ябълки остават слабо разпространени, дори на фермерските пазари.
От началото на 2026-а Общата селскостопанска политика (ОСП) вече не е централен стълб в политиките на ЕС. Тя се влива в национални политики, без гарантирана юридическа защита и с по-малък бюджет. За страни като България това означава повече несигурност и по-малко възможности за реална подкрепа.
Тежки икономически и социални загуби за селските региони:
Местните фермери продължават да страдат от загубата на пазари и невъзможната конкурентоспособност поради налаганата про-западно европейска селскостопанска политика (ОСП). Именно заради механизмите в нея, които са основани на схеми за субсидиране, а не реално стимулиране на икономически производства и повишаване на конкурентоспособността, само за 5 години в България са фалирали над 30 000 фермера от всички под-сектори на селското стопанство! По този начин чрез субсидии и европейски проекти, уж се наливат пари (по-голямата част от които изтичат в корупционни схеми с политически чадъри), но в същото време няма реално устойчивост на българското селско стопанство. Официалните данни за рекордния спад в броя на регистрираните земеделски производители изобщо не говори за окрупняване на стопанствата, а за реални фалити и частично излизане в сивия сектор.
Дългосрочна западна стратегия за цялостен контрол на пазара на храни в България
Броят на фермерите в България на практика се срива от над 130 000 през 2009-а година на под 69 000 към началото на 2023-а година. Това са горчивите резултати от прилагането на европейската "Обща селскостопанска политика" ОСП у нас. За тези данни мълчат всички национални, регионални и аграрни медии, защото са бенефициенти по информационни кампании към Министесрвтото на земеделието или Европейската комисия, в които получават милиони субсидии за да лъжат обществото за "ползите" от прилаганата ОСП в земеделието и животновъдството. Доколко тези ползи са реални - статистиката го показва съвсем ясно.
Политиките на ОСП предимно отразяват интересите на старите членки на ЕС, които се стремят да осигурят пазари за своята аграрна продукция. В България това се проявява чрез доминацията на чуждите търговски вериги, които налагат свои стандарти и условия на местните производители. Българските фермери са изправени пред трудности да конкурират ефективно и да реализират продукцията си на вътрешния пазар, което допълнително утежнява тяхното положение.
Министерството на земеделието раздаде 20 млн.лв. на медии и НПО да не критикуват аграрната политика на Брюксел
От Януари 2025 аграрното министерство реализира проекти за "информационни" и обучителни кампании, с цел да бъдат раздадени над 20 млн. лв. на медии и браншови организации в сектора.
От години това е част от практиката, с която се финансират медии за да не критикуват диктуваните от Брюксел политики. А знаем много добре, че тези политики са корпоративно и стратегически ориентирани в интерес на големите и стари страни членки на ЕС и съвсем не защитават интересите на българското земеделие, още повече ако говорим за фамилно производство или развитие на селските райони. Субсидиите на ЕС раздуват от една страна корупцията на всички нива в администрацията, а от друга страна са в интерес на корпоративните структури и вече доказано изкривиха конурентоспособността в земеделието, но пък стабилизираха такъв тип производства, които удовлетворяват интересите на почти монополната схема, в която няколко глобални компании контролират пазара на зърно, а също и ритейл дистрибуцията на храни.
Чрез раздаването на субсидии на медиите и браншовите организации в земеделския сектор се елиминира по фин начин рискът от критики или организиране на протести, когато има спорни въпроси, като например актуалните в момента: "чумата" по дребните преживни животни и добре замаскираната чрез десетки бюрократични документи - забрана за старите сортове семена.
Когато Брюксел и МЗХ раздават субсидии на медии, това означава - купуване на медийна подкрепа и манипулация по всякакви аграрни въпроси. В рамките на тези кампании, които иначе са замаскирани с всички възможни маркетингови и медийни приоми, никога няма да чуете за това, че налаганата в България Обща селскостопанска политкика (ОСП), всъщност се оказа повече вредна, отколкото полезна, след като само за 5 години намали броя на фермерите в селата с над 30 000. Няма да чуете и за постоянно увеличаващият се внос на храни и суровини от западна Европа и огромните обеми през чуждите търговски вериги. Тези медии, които сега ще получат поредната порция брюкселски субсидии няма да ви кажат нито дума за опасните нови геномни технологии (НГТ), които политиците в Бюрксел толерират, защото имат корпоративни интереси. Нито пък ще ви кажат за предложената и субсидирана от Европейската комисия инициатива за нов вид протеин в храните - от черни мухи. Всички теми, които са стратегически за тях, тези медии и подкупени индиректно браншови организации никога няма да ви кажат, както не ви казаха за бартера на огромно количество украйнско зърно за оръжие (сделки за милиарди), както и няма да ви кажат за чадърите над незаконния внос на забранени в ЕС агрохимикали от Китай, които се преопаковат в България - част от тях тровят българската земя, а друга част - отиват за експорт.
По същия начин, както някои браншови организации мълчат унизително при кризи, като тази във Велинград, а други се събират в луксозни хотели на семинари за "бъдещето", а после заплашват с протести заради субсидии, сега когато им бъдат раздадени новите субсидии - по една или друга "интервенция" - поредната залъгалка от Брюксел, то всяка "новина" или всеки псевдо протест ще бъде само поредното биене в гърди, поредният прах в очите, поредното чудо за 3 дни.
Но помнете, че въпреки всичко има една справедливост, която определя събитията в живота... И накаря всички замесени ще останат излъгани, но най-вече излъгани от самите себе си. Всички, които живеят без ценности, без съпричастност и обща колективна отговорност по всички ключови въпроси, а си затварят очите заради лични интереси - те ще изпитат рано или късно крахът вътре в себе си. Но тогава ще е късно...
Лъжата води винаги към робство, а всеки, който става все по-материален, означава, че лъжата в него расте. И така лъжата и злото започват взаимно да се привличат - под всякакви форми - болести, вътрешни и външни катаклизми. Навсякъде където има злоупотреба с истината, злото расте и увеличава слепотата в хората - затова тези хора нямат яснота, нямат различаване и са повярвали в илюзията, която им се сервира. И е толкова жалко, че това е за някакви...пари и материални придобивки. В това няма капка достойнство, да не говорим за благородство...Алчността удовлетворява само лъжливите желания - ето защо алчността е разрушител. Алчността е фатална болест, без изцеление.
Защо ОСП е вредна за България и обслужва интересите на големите страни членки?
- ОСП създава дисбаланс в селското стопанство у нас, като години наред стимулира основно зърнопроизводствения сектор
- ОСП стимулира създаването на фиктивни фирми в аграрния сектор
- ОСП стимулира такива бизнеси у нас, които да потребяват скъпи стоки на западни страни производители - агротехника, препарати за растителна защита, семена, ГМО (НГТ) продукция и т.н.
- Европейската аграрна политика чрез търговските вериги смазва фамилното земеделие, макар и прикрито от евтини маркетингови трикове и реклами
- Чрез западните търговски вериги се осъществява масивен внос на всякакви селскостопански продукти, което ясно може да се види в стокообмена между България и страните членки на ЕС.
Как ОСП вреди на местно ниво и стимулира корупцията?
- ОСП стимулира корупцията в аграрните институции по линия на европейските проекти
- ОСП стимулира корупцията в Общините - бенефициенти, най-вече в т.нар. проекти за инфраструктура
- В рамките на ПРСР бяха поставени рекорди по корупция и кухи проекти, най-вече с фиктивни черупкови градини
- ОСП създаде война за земи, война за субсидии, война за интереси и лобита в аграрните институции
- ОСП създаде аграрни НПО-та - балони, които съществуват единствено за да усвояват субсидии
- ОСП създаде дискриминационни модели за близо 1/2 от селата в България, където не може да се осъществяват проекти.
Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз е счупена, както по логика, така и по актуалност на бързо променящите се геополитически и глобални ситуации. През последните месеци се активизираха доста кръгове, както в западна Европа, така и у нас, които призовават за актуализация и "спасяване" на ОСП, крият се и зад популистки лозунги като "зелена ОСП", а в същото време цяла Европа пръска с глифозат, а ЕК излезе с публикация преди дни, че не може да накара насила фермерите да намалят употребата на торове и агрохимия и предложи паралелно с това - безсрочен лиценз за всички видове пестициди.
Малкият и традиционно приглушаван глас на България едва ли ще окаже влияние на стратегическите решения за бъдещата ОСП, които и след 2026-а година ще продължат да носят повече облаги на големите страни - членки като Франция и Германия. Независимо от усилията и платените проекти (някои в размер на милиони EUR), командировки, хотели и вечери в Брюксел за редица представители на браншови аграрни организации от България, които се радват да споделят в социалните мрежи снимки и емотикони от своята "ангажираност" с "европейската аграрна политика", то техният глас няма как да бъде взет нито под внимание, нито пък има сам по себе си дълбочина за ангажираност и дългосрочна устойчивост на националния български интерес. На база това и на база цялата опитност през годините, в които диктаторите на европейската аграрна политика са демонстрирали чрез редица приоми и методи - всички разходки до Брюксел са просто едни екскурзии за запушване на устите и замъгляване на представителността на българските аграрни "организации".
Паралелно с това, комплексните методи за умишлено ограничаване развитието на селското стопанство и поставянето на търговски зависимости и шаблони в страни като България и Румъния е твърде вероятно да продължи да бъде налагано от западните властелини в аграрната политика, които контролират значителна част от стокообмена със зърнени суровини и храни в региона.
Неадекватната ОСП в момента харчи 38% от европейския бюджет, което се равнява на около 55 млрд. EUR всяка година. ОСП не помага на земеделските стопани и селските общности да се справят с настоящите предизвикателства, пред които е изправен секторът, и продължава да бъде основен причинител на екологичните щети, като подкрепя селскостопански практики, които подкопават природните ресурси, чрез които земеделските стопани съществуват, заплашвайки способността на Европа да произвежда нужната храна.
За България този проблем е още по-изострен, тъй като чрез инструментите на ОСП се засили поляризацията в стопанствата, създадоха се феодални структури, които унищожиха потенциала за развитие на средното фамилно фермерство и устойчива селска икономика. Освен това, регламентите по линия на ОСП ограничиха пазарните възможности за българските производители и стимулираха изкуствено наложено потребление на вносна селскостопанска продукция чрез търговските вериги на западно-европейските компании. Единственият облагодетелстван сектор, повече от 10 години остава едрото зърнопроизводство, което се "отплаща" за подкрепата от ОСП, като реализира стратегически и търговско насочен от западни компании експорт, а освен това гарантира оборот от около 2 млрд.лв. годишно за западно-европейските компании, които продават у нас - химически препарати, земеделска техника, семена и др. суровини.
Европейските проекти в България се оказаха вредни за развитието на селата и аграрния сектор!
Има няколко категорични доказателства, че европейските „инвестиционни“ проекти се оказаха по-скоро вредни, отколкото полезни за развитието на българските селски региони и агробизнес. Като се започне от предприсъединителната програма САПАРД, ПРСР 2007-2013 и стигнем до скандалните особености на новата ПРСР 2014-2020, то окончателният резултат и обективна фактология показват редица негативи на т.нар. Обща селскостопанска политика (ОСП). Каквито и пари да се наливат за рекламни клипове и билбордове в нейната пропаганда, то дори за фермерите с основно образование вече е напълно ясно, че европейската политика донесе много повече беди на българското фермерство и села, отколкото дори най-големите песимисти очакваха.
- Европейските субсидии изкривиха конкурентоспособността в целия аграрен сектор
- Европейските субсидии създадоха феодални структури и крепостни селяни из цяла България
- Европейската аграрна политика смаза конкурентоспособността на фамилните фермери
- Европейските проекти подведоха и създадоха финансови проблеми за редица млади фермери
- Европейските субсидии и проекти стимулираха корупцията на всички нива в селското стопанство
- Прилагането на европейската аграрна политика в България подтикна към фермерски войни и борба за земя между големи и малки
- Външната аграрна политика и изисквания унищожиха първо пазарно, а в последствие и чрез агротероризъм (вируси, зарази и др.- син език, бруцелоза и др.), традиционните за България отрасли в животновъдството
- Европейските субсидии вкараха в агробизнеса фиктивни играчи (вкл.криминални), чиято цел е най-малко развитието на земеделски дейности или инвестиции в селските региони
- Европейската аграрна политика у нас, доведе до създаването на многобройни кухи неправителствени браншови организации, които вместо да бранят интересите на родните фермери, се оплетоха в сложни и дълбоко корупционни и конспиративни връзки с МЗХГ, ДФЗ, Разплащателна агенция, БАБХ и т.н.
- Европейските проекти разбиха нормалното функциониране на пазара на земеделска техника и създадоха сериозен дисбаланс в модернизацията на стопанствата, а освен това създадоха тежки корупционни практики
- Ангажираността с Програмите за развитие на селските райони (ПРСР) изяде административния и политически капацитет на всички ресорни държавни институции (МЗХГ, ДФЗ и т.н.) за стратегическо и целево развитие на българското селско стопанство и изостанали селски региони, според спецификите на България и нуждите на българските фермери. Аграрните ни институции се превърнаха в административни и политически подлоги на комендантите си от Брюксел.
Европейската аграрна политика се оказа капан и сън за истинските фермери
Подведени от общия стремеж и блъсканица за европейски субсидии и проекти, малкото останали истински фермери в България (по-голямата част от които наследствени земеделци), попаднаха в капана на всеобщото главозамайване да станат „европейски фермери“. Колко тъжно и жалко. И докато те се бореха да модернизират стопанствата си, ипотекираха домовете си на същите тези европейски банки…, инвестираха куп пари според всички нови и изненадващи изисквания на ЕС,… то в старите „евро-членки“ се разработваше и приложи план за пазарното елиминиране на България като играч в секторите на животновъдството и зеленчукопроизводството.
Не случайно паралелно с това бе дадена насока за развитие само на зърнопроизводството, тъй като целият сектор стана огромен клиент на западно-европейските компании за химически препарати, а също семена (родното производство бе унищожено), земеделска техника и финансови услуги (лизинги и кредити пак на същите европейски банки). От друга страна цялата експортна търговия в сектора на зърнопроизводството се установи в ръцете на търговските партньори на ЕС от САЩ, които обират големите печалби от международния експорт. В създадените производствено-търговски зависимости, то вече има осигурени условия за прокарване на „наложително“ ГМО производство в българското земеделие. Уж с оправданието и пропагандата, че „трябва да изхранваме Света“.
Не трябва да се подвеждаме по схемите на западно европейците – за индустриално земеделие и животновъдство, за екстремно експлоатиране на земята и природните богатства, за химизация в земеделието. Трябва да заложим на традиционните производства, на био-земеделието, на чистите храни и суровини, които да употребяваме. И във всичко това, трябва да имаме неизменната подкрепа и осъзнатост от страна на ръководните кадри в държавата, които да спрат да се крият и оправдават зад европейски регламенти и изисквания, а да започнат да защитават интересите на България и провеждат една истинска държавна, а не европейска политика!
