Арабски кон (Чистокръвен арабски кон) - това е една от най-старите породи коне в света, като в България се използва предимно за колекции в частни конеферми и конна езда.
Породата Арабски кон е под контрола на развъдните организации, но в тях са включени едва около 3% от отглежданите в страната коне, в допълнение и от породите Каракачански кон, Плевенски кон, Дунавски кон, Източнобългарски кон, Чистокръвен английски кон, Хафлингер, Тракенер БГ. Работи се по създаването на три нови породи коне - Български спортен кон, Български тежковозен кон и Българска рисиста порода. Като цяло в страната се отглеждат коне от 20 породи.
Най-много арабски коне се отглеждат в Североизточна България.
Колко струва Арабски чистокръвен кон?
Цената може да варира средно между 4000 и 7000 лв.
През 1999 г. в България е издадена “Национална племенна книга на Чистокръвната арабска порода” и “Племенна книга на Арабската порода - тип Шагия”. България официално е призната за пълноправен член на Световната асоциация на Арабския кон – WAHO, и на Международната асоциация за Арабска Шагия порода - ISG. Това отваря вратите на международния пазар за български коне от двете породи. През 2001 г. се издават първите разрешения за развъдна дейност в страната. Наред с другите животновъдни отрасли разрешение получава и първата в страната развъдна организация по коневъдство - Националната асоциация по коневъдство (НАК), която трябва да поеме развъдната дейност от държавната структура. Дейността на асоциацията обаче започва реално през 2004 г., когато получава субсидия от ДФ “Земеделие”. Субсидирани са дейностите по идентификация на племенни коне, създаване на цифрова база данни на конете под селекционен контрол, ДНК тестове за доказване на произхода на новородени кончета, издаване на Държавни племенни книги за Чистокръвната арабска и Чистокръвната английска порода, кастрация на млади жребци, отпаднали от разплод след бонитировка, както и изпълнение на програма за тестиране и изпитване на разплодните коне. В структурата на НАК влизат отделни породни асоциации и собственици на коне.
През 2003 г. от България се изнасят 5990 коне, от които 265 за разплод, предимно от породите Чистокръвна арабска, Шагия и Източнобългарска. През следващата година се изнасят още 312 коня за разплод, като същевременно се внасят 145 коня предимно от Германия, Турция, Югославия, Белгия, Франция и Унгария. Над 99% от конете се отглеждат в частния сектор. В държавни структури се съхраняват само част от конете от Националния генофонд. Развъдната дейност в коневъдството постепенно преминава от ИАСРЖ към НАК, като през 2005 г. държавната структура контролира 949 коня, а развъдната организация - 1653. Износът продължава да доминира над вноса – при изнесени 327 коня за разплод са внесени 86 коня от Германия, Йордания, Полша и Турция.
От 2001 г. до 2009 г. ИАСРЖ е със статут на Официален регистратор на коне от Чистокръвната английска и Чистокръвната арабска порода. Официалният регистратор отговаря за издаването на документи за идентификация и регистрация на конете от Чистокръвната английска и Чистокръвната арабска порода, както и за воденето и издаването на родословни племенни книги на съответните породи. През 2009 г. регистрираните коне са около 3,1% от цялото поголовие на еднокопитните. От 1 юли 2009 г. влиза в сила Регламент (ЕО) 504/2008 на Комисията за прилагане на Директива 90/426/ЕИО и Директива 90/ 427/ЕИО на Съвета относно методите за идентификация на еднокопитни животни. С този регламент се въвежда уникален идентификационен номер за всяко еднокопитно животно и издаването на единен пожизнен идентификационен документ (паспорт). Изискванията на регламента са изпълнени за регистрираните в родословни книги коне на територията на страната. В края на 2009 г. започват опити за реорганизиране на развъдната дейност в коневъдството. Част от развъдните организации се опитват да преодолеят монопола на НАК, който до момента извършва развъдна дейност с всички породи в страната, и заявяват желанието си да работят самостоятелно. През 2010 г. за пръв път под селекционен контрол се поставя единствената ни автохтонна порода Каракачански кон. Първоначално разрешение за развъдна работа с породата е издадено на Асоциацията за развъждане на местните автохтонни породи в България, а няколко месеца по-късно – и на Асоциацията на коневъдите в България (АКБ), наследила реорганизираната НАК. Последователно АКБ получава разрешение за работа с породите Чистокръвен английски кон, Дунавски кон, Хафлингер, Чистокръвен арабски кон и Тракенер БГ.
Коментари 0