Украйна, като един от основните износители на зърно, продължава да изпитва сериозни затруднения поради военните действия. Според анализ на Киевското училище по икономика, косвените загуби в селскостопанския сектор на Украйна могат да достигнат до 83 милиарда долара до края на 2025 г., главно поради намаляване на реколтите и затруднения в износа.
Русия, като водещ износител на пшеница, разширява своите балтийски пристанища с цел увеличаване на селскостопанския износ с 50% до 2030 г. и намаляване на зависимостта от традиционните черноморски маршрути, които са станали рискови поради конфликта с Украйна. Новите пристанища във Финския залив, като Висоцки и Лугапорт, се очаква да увеличат значително експортния капацитет, което може да промени търговските потоци на зърно в региона.

Глобалните цени на зърното остават нестабилни, повлияни от различни фактори. Например, забавянето на засаждането на втората царевична реколта в Бразилия, която представлява почти 80% от производството на царевица в страната, може да доведе до допълнително затягане на световните запаси, които вече са на най-ниските си нива от десетилетие.
Климатичните промени продължават да оказват значително влияние върху зърнопроизводството в Европа. Според Европейската асоциация на търговците на зърно (COCERAL), производството на зърнени култури в ЕС и Великобритания през 2025 г. се очаква да достигне 297,8 млн. тона, в сравнение с 278,5 млн. тона през 2024 г. От тях, производството на пшеница се прогнозира да бъде около 140 млн. тона, спрямо 125 млн. тона през предходната година.
В България се наблюдава тенденция към увеличаване на площите, засети с пшеница и царевица. Средните реколтирани площи с пшеница за периода 2022-2025 г. се предвиждат да достигнат 1,26 млн. ха, в сравнение с 1,19 млн. ха през 2017-2021 г. При царевицата се очаква увеличение до 575 хил. ха, спрямо 512 хил. ха в предходния период. Това увеличение в площите предполага и нарастване на производството, като се очаква средното годишно производство на пшеница да достигне 6,8 млн. тона, а на царевица – 3,7 млн. тона.
Суха и топла зима - рискове за реколтата от зърно през 2025
Състоянието на зимните житни култури е от решаващо значение за бъдещата реколта. Според агрономически наблюдения, зимната пшеница и ечемик обикновено преминават през поредица от стресови условия поради непредсказуемите метеорологични условия през есента, зимата и пролетта. Според последния бюлетин на Съвместния изследователски център към Европейската комисия (JRC MARS), зимните култури са в добро състояние в по-голямата част от Европа. Въпреки това, в някои части на Румъния и България, както и в Източна Украйна и големи части от Европейска Русия, посевите остават слабо развити. Това се дължи на много сухите горни почвени слоеве, които затрудняват покълването и първоначалното развитие на зимната пшеница.

Цените на зърното през 2025 г. ще останат нестабилни под влияние на климатичните промени, геополитическите рискове и състоянието на глобалните запаси. Според Reuters, увеличеното производство в Русия и разширяването на нейната експортна инфраструктура ще засилят натиска върху европейските производители, особено Франция, която вече губи пазарни дялове. В същото време, несигурността около украинския износ, предизвикана от военните действия и затруднената логистика през Черно море, може да доведе до внезапни скокове в цените. Анализатори прогнозират, че ако метеорологичните условия в ЕС останат благоприятни, пазарът може да се стабилизира, но суши или неочаквани замръзвания биха предизвикали нови поскъпвания.