Търсиш агротехника?Получи най-добра цена

No-till технологията в България като част от зелените практики на бъдещата ОСП (СТАНОВИЩЕ)

30.07.2020 г.
6954
Земеделците в България, които прилагат консервационното земеделие или познатата на широката общественост No-till технология, изпратиха своя позиция до Земеделското министерство относно публикувания за обсъждане проект - списък на зелените практики, разработен в контекста на зелената архитектура на Общата селскостопанска политика (ОСП) за предстоящият период.

В становището на Асоциация на Българските Но-Тилъри (АБНТ) се посочва, че “като легитимна организация на специалисти и практици с най-дългогодишен опит в Консервационното земеделие (познато на широката общественост като No-till технология), се стремим да информираме както обществеността, така и Вас за същността на технологията, детайлите в нейното приложение и потенциалът ѝ да адресира на 100% специфичните цели в областите на въздействие: изменение на климата, управление на природни ресурси, опазване на биологично разнообразие и ландшафта, като същевременно осигурява икономическа ефективност и бъдеща продоволствена сигурност.

No-till технологията (описана в настоящия наръчник като технология без обработки) има над 40 години солидна статистика на приложение във водещите страни  зърнопроизводители и износители на зърно като Бразилия, Аржентина, САЩ и Канада; и е комплексен, универсален подход за екологично земеделие, изследван и утвърден от науката и практиката в цял свят и необвързан като подход с конкретни търговски марки и продукти.

В тази връзка, от Асоциацията изразяват своето несъгласие с някои аспекти на съдържанието, касаещи Консервационното земеделие и съпътстващи с него практики и подробно представят конкретни формулировки, на които трябва да се обърне внимание с цел по-коректното им описване в подобни документи и залагането им като инструменти в бъдеще.

1.      В документа присъства неточност относно допустимите обработки в площите, считани за консервационни. Принципът за минимално нарушаване на почвената повърхност изключва всички обработки със слята повърхност, включително и плитките.

1.1 За консервационна площ се счита такава, в която нарушената зона е с ширина под 15 см или по-малка от 25% от цялата площ (което е по-ниско). Не трябва да има периодична обработка, която нарушава по-голяма площ от гореспоменатите граници или в такъв случай площта не се счита за консервационна и практиката не предоставя ползите от консервационното земеделие. Това е описание от световни организации като ФАО, обосновано върху сложни биологични и физико-химични процеси и определено от редица съвременни изследвания върху регенеративните процеси в екосистемите.

1.2 Поради своята специфика, почвените биологични процеси са най-интензивни в горните 10см от почвата. При цялостно нарушаване на почвената повърхност тези процеси се прекъсват, почвената биология се редуцира, влошава се почвената структура в цялата повърхност и се възпрепятстват регенеративните процеси, а семената на плевелите се заравят в благоприятни за поникване условия. Стресът за почвената екосистема, който обработването на слята повърхност причинява, активизира поникването на плевелите като естествена реакция на екосистемата да предотврати по-нататъшни разрушения. Поради това дори плитките обработки на слята повърхност водят до увеличена нужда от механични обработки и контрол над плевелите, увеличен трафик от преминаване на машините и съответно повече уплътняване.

1.3 Обработките на слята повърхност окисляват и минерализират повече въглерод, отколкото полето успява да натрупа при вегетацията на културите, поради което ползите за климата, свързани с емисиите въглерод и неговото усвояване от атмосферата намаляват; което пък от своя страна намалява потенциала за постигане на поставените специфични цели.

1.4 При всяка обработка със слята повърхност (било и плитка) се редуцира голямо морфологично и видово разнообразие от почвена биология, която не може да бъде възстановена чрез лабораторно произведени препарати, поради липсата на практическа възможност такова разнообразие да бъде култивирано в лабораторни условия. Именно за това в консервационното земеделие се работи изключително с практики, които обезпечават възстановяване на пълното биологично равновесие в локалните почвено-климатични условия.

1.5 Всяка обработка на слята повърхност, дори плитката води до деструктуриране и ерозия на повърхностният почвен слой, който се надяваме е станало ясно, че е особено важен за устойчивостта на почвата и функциите на почвената екосистема.

Описаната практика е съпътствана с увеличени разходи за компенсиращи мероприятия като допълнителни механични обработки за справяне с плевелите, разходи за добавяне на бактериални препарати, частично възстановяващи биологичното равновесие в почвата, както и разходи за допълнителен специфичен инвентар за плитки обработки.
Тези особености е редно да се упоменат като недостатъци на съответната практика, както и тя да не се включва в категорията консервационна поради наличието на обработка със слята повърхност и това, че не предоставя ползите от консервационно земеделие свързани с опазване на почвите, усвояване на въглерод и опазване на биоразнообразието, пишат в становището си от АБНТ.



2.   В продължение на горното държим да отбележим, че не би следвало в подобни документи и в политиката за подпомагане да се включват практики, които съществуват само като търговски решения, носят название на брандове и патентовани нововъведения и изискват използване на определени марки техника и доставчик.
 
3.      Въпреки доброто обобщение на принципите и ползите от Консервационно земеделие и неговите екологични и икономически ползи, описанието на практиката за нулеви обработки (No-till) е слабо засегнато, а именно при нея се разгръщат най-ефективно ползите от консервационното земеделие и за разлика от останалите практики адресира на 100% поставените специфични цели, свързани с климат, околна среда, биоразнообразие, икономическа ефективност на сектора земеделие и гарантиране на продоволствена сигурност.

3.1 Измерими ползи от прилагане на No-till
-           Намалени общи разходи между 30 и 40% и намалени разходи на горива с над 70%
-          100% съхраняване на почвеният ресурс, благодарение на нулевите механични разрушения на почвата
-           Увеличаване на органичният въглерод (хумус) -минимум  от 0,2 до 0,4% на година и натрупване на органична материя от 1 до 4 % на година.
-           Увеличаване на биоразнообразието в пъти и възстановяване на екосистемното равновесие.
-           Секвестиране на въглерод  от порядъка на  570 ± 140 kg C ha-1 yr-1, с потенциал за секвестиране на 0.5–1 Pg C yr-1 до 2050, ако се приложи в мащаб.
-           Създаване на биологично активна и балансирана почвена екосистема.
-           Намаляването на използваните торове и пестициди с над 50% след преходните 3-5 години на възстановяване на почвата.
-          Директното поставяне на торовете при семената автоматично намалява нужното количество използвани торове, а постепенното повишаване на почвеният биологичен капацитет води до тяхното допълнително по-нататъшно редуциране, както и редуцирането на нужните средства за растителна защита.
3.2  Упоменатите повишени разходи, свързани с механичен контрол над плевелите практически не съществуват при консервационното земеделие, а нуждата от ефективен контрол над плевелите изчезва при поддържане на максимално почвено покритие, съчетано с нулево почвено нарушаване с обработки. Така се изключват основните предпоставки за развитие на плевели, семената им попадат в неблагоприятните условия на повърхността и семенната банка се редуцира драстично. С времето полето се изчиства и се налагат само коригиращи мерки за контрол над плевелите. 

3.3 Упоменатите недостатъци, свързани с уплътняването на почвата не са следствие от намалените обработки, а от разрушената биологична структура на почвата в следствие на дългогодишните механични обработки. При преминаване към нулеви обработки, временното уплътнение на почвата и влошаване на физичните ѝ качества присъства  в преходният период докато почвата възстановява биологичните си функции и се структурира и агрегира. Спирането на почвените механични разрушения, комбинирани с поддържане на максимално почвено покритие от остатъци и удължаването на фотосинтезния период чрез покривни култури, дават възможност на тези процеси да се възстановят.

Микробиологичната активност в почвата се възстановява в пълноценно разнообразие, съобразно вида почва и микроклимата в района. Когато почвата се възстанови като биологична структура, нейните физични свойства стигат по-добри параметри на аерация, водна инфилтрация и намалена плътност, спрямо възможните за постигане с механична обработка.

4. Практиката за използване на Междинни култури е силно застъпена в Консервационното земеделие (в No-till познати повече като Покривни култури), където те изпълняват описаните редица функции свързани с опазване и увеличаване на почвените ресурси, контрол над плевелите, диверсификация; също предотвратяване на изтичането на хранителни вещества от полето и не на последно място осигуряване на трайни растителни остатъци, покриващи почвата за по-дълго време. Именно за това в смеските се включват както видове с нежна листна маса, така и видове натрупващи повече влакнини и целулоза, които осигуряват трайно оставаща предпазна покривка от бавноразграждаща се растителна маса в полза на следващата основна култура. Такива видове растения са важен компонент, тъй като трайното покритие на почвата е от изключителна важност и основна цел за обезпечаване на полезните почвени биологични процеси на повърхността. Когато смеските покривни култури съдържат само растения с бързоразграждаща се маса, почвата много бързо се оголва при тяхното разграждане, повърхността ѝ остава изложена на слънце, прегрява, спича се, губи влага и губи микробиология.

Тези особености са добре обследвани и описани в практиката с покривни култури от света.



4.1 В този случай описаните изисквания към междинните култури да имат нежна листна маса и да се разграждат и минерализират бързо би било в конфликт с консервационната практика за използването им, би било ограничаващо за прилагане в консервационното земеделие и би довело до загуби за членовете на Асоциацията от неправилно прилагане.

4.2 Не е необходимо да има изискване за такова бързо разграждане с цел улесняване последващото засяване, тъй като така или иначе в консервационното земеделие се използва съобразена техника за работа във висок растителен остатък. Такова изискване би било в противовес със използването на покривни култури  в консервационното земеделие.

4.3 В изискванията за управление на междинните култури e необходимо да се съобразят и практиките за нулеви обработки, при които междинните култури не се заорават, а се оставят като трайна покривка на повърхността. В такъв случай в залагането на покривните култури като инструмент не бива да се включва описание, което изисква заораване, размесване или раздробяване, тъй като в консервационното земеделие такива манипулации се изключват.

Според Асоциацията на Но-тилърите в България, като изискване на какво трябва да отговарят покривните култури, е необходимо да се включат следните точки:
 
  • Смеските за засяване на покривни култури не трябва да съдържат компонент семена от предходната култура с цел предотвратяване  по нататъшното развитие на болести и неприятели.
  • Недопустимо е самосевките от ожънатата култура да се считат за покривна (междинна) култура.

Основна причини за това са:
  • Самосевките стават гостоприемник на болести и вредители, които са се развивали по основната култура, с което се удължава и засилва тяхното намножаване.
  • Отсъства прекъсване на сеитбооборота.
  • Самосевките не могат да осигурят нужната гъстота на посева, за да дадат оптимално покритие на почвата и да дадат нужните екологични ползи.

От АБНТ предлагат и Ефективни добри практики в ползотворно съчетание с Консервационното земеделие

●       Практики за прецизно земеделие:
-Голям плюс за намаляване на уплътнената площ  от преминаване на  селскостопанските машини е прилагането на GPS система за навигация и контрол на трафика. Този способ се комбинира отлично с практиките в консервационното земеделие.

●       Добри практики в растениевъдството:
- Диверсификация на културите
-Ротация и сеитбообръщение
-Междинни (покривни) култури

Диверсификация на културите, практикуване на правилен сеитбооборот и въвеждане на покривни култури в помеждутъка на основните култури са практически част от No-till технологията.

С посочените примери Асоциацията на Българските Но-Тилъри се стреми да съдейства за коректното описване и разбиране на екологичните земеделски практики с обективна научна информация и универсално приложими методи, с цел те да послужат за коректното изработване на нужните политики и максимално ефективно постигане на поставените специфични цели, свързани с околната среда и климата, които трябва да бъдат постигнати посредством финансово подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

“Ние от Асоциацията имаме обосновката, че No-till технологията на 100% покрива целите поставени от EK в съответните области на въздействие, затова държим да сме включени в заседанията на Тематичната работна група и предстоящите обсъждания по подходящият за това начин, за да предоставим на квалитетна информация, която да послужи за коректното разработване на съответните политики и коректното и ефективно разпределение на фондовите ресурси.

Асоциацията ще представи допълнително своите предложения, описания и анализи на работещите и приложими практики в рамките на публичните обсъждания”, се посочва в заключителната част на Становището, подписано от председателя на АБНТ Александър Китев. 
 
 
снимка: Александър Китев

© 2020 Агро Клуб - Agroclub.bg
 
 
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

  • консервационно земеделие
    16.07.2020 г.
    8292
    Консервационно земеделие - обработки за запазване на почвеното плодородие (АНАЛИЗ)
    Виж повече
  • зелена сделка ОСП
    16.07.2020 г.
    7888
    Обществено обсъждане на зелените мерки, които ще се финансират в новата ОСП - до 10 август
    Виж повече
  • no till слънчоглед
    13.02.2020 г.
    16364
    Десислава Танева: No-Till технологията има място в Стратегическия план за ОСП
    Виж повече
  • no till
    06.02.2020 г.
    16011 2
    Земеделци искат прилагането на No-Till технологията да се компенсира по ПРСР
    Виж повече
  • no till земеделие
    21.10.2019 г.
    126410
    Истината за No-Тill земеделието в България (АНАЛИЗ)
    Виж повече

Последвайте АгроКлуб във Фейсбук

AgroClub.bg