МЗХГ - отчет за сектор земеделие, животновъдство и ПРСР (СТЕНОГРАМА)

ПЪЛНА СТЕНОГРАМА ОТ ЗАКЛЮЧИТЕЛНАТА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА МЗХГ ЗА 2018г.

Добре дошли, колеги на нашата заключителна за годината пресконференция. На нея ще направим обзор на постигнатите резултати от Министерството. В пресконференцията участие ще вземат освен министър Порожанов, неговите заместнички г-жа Вергиния Кръстева и г-жа Лозана Василева. Първо, министър Порожанов ще Ви съобщи за най-голямото плащане за тази година към земеделските производители и ще направи обобщение на годината. Заповядайте министър Порожанов.

Министър Порожанов: Добре дошли от мен. Най-голямото плащане не е най-важното нещо, затова ще Ви го съобщя накрая. Надявам се това да ни е последната пресконференция, да не се яви нещо извънредно. Ще бъдем много кратки. Знаете, че мога един час да Ви разказвам, но Вие всички сте непрекъснато с нас, непрекъснато в темите, непрекъснато сме си говорили и по едно, и по друго, така че ще маркираме най-важните неща и разбира се ако има интерес от Ваша страна по една или друга тема, можем да обсъдим. Много предизвикателства имахме в 2018 година. За нас безспорно едно от водещите неща беше председателството, което в много ключов момент създава предпоставки за бъдещето на ОСП и след 2020 година. Това не е някаква тайна за вас, аз поне смятам, че се представихме изключително отговорно, изключително в темите, така че да можем да направим своя принос в движението на ОСП като заключение на съвета на министрите и разбира се в частта на законодателните предложения. Законодателните предложения, разбира се, това е нещо най-сложно, което в момента върви - това са трите регламента, всеки един от тях е над 200 страници и в момента в най-различни работни групи в Брюксел, темата е актуална. Разбира се, новата ОСП е един дебат, който ние започнахме с бранша още от 2017 година, говорим за българския бранш. Направихме своите позиции - тяхната, нашата в една добра комуникация и разбира се продължаваме в момента по всички по-важни теми. Няколко са ключовите въпроса, които засягат българския земеделски бранш. Това, разбира се, първо е бюджетът - няма да говоря за бюджета, знаете какви са параметрите му, който е в проекта на многогодишната финансова рамка - всичко това е в проект. Разбира се, и темите с тавана на плащанията, с начина, по който да се формира този таван, веднъж като размер или процент, втори път като база, което е доста притеснително и не само за България, бих казал за над 90% от страните-членки. Единствено, две-три страни-членки, които са за намаляване и нулиране едва ли не на субсидиите, няма да ги казвам, вие ги знаете, това са Холандия, Дания, Швеция, те са на съвсем друго ниво на технология и развитие - за тях този въпрос не е важен. Какво бих искал още да отбележа - за нас беше много важно 2018 год. административните услуги в министерството да продължат и да бъдат изпълнявани своевременно. Мога нескромно да заявя, че в контекста на намаляването на административните тежести, всички предложения, които бяха направени в координати с вицепремиера Дончев, Министерството на земеделието е едно от първите, което въвеждаше отмяната на един или друг документ, който да бъде ползван по електронен път. В момента сме едни от водещите, които сме във въвеждането на електронния подпис - първо в Министерството, вече в комуникацията са останалите Министерства и разбира се всеки един бенефициент, който може да се възползва от електронния подпис - административните услуги още от 2017 год., но 2018 вече е показателна. Стараем се да нямаме никакви забавяния - дали ще е промяна предназначението земеделските земи, дали ще е някаква друга преписка, когато тя бъде окомплектована, а бъдете сигурни документооборотът по тези преписки съвсем не е малък.

Бих искал да отбележа и темата с подпомагането в земеделския сектор. Да, вчера бяха изплатени 635 млн.лв., това е първото директно плащане за кампания 2018 год., това е т.нар. базово директно плащане на близо 58 хиляди земеделски производители. Същото беше направено и през миналата година, като разбира се, отговорността на министерството е в сформирането на допустимия слой заплащане, който ние в първите дни на декември предоставихме на фонд “Земеделие”, за да може да направи своите административни проверки и да калкулира.

2018 година в числа - 2, 475 млрд.лв., сигурно пропускам нещо, затова да ги закръглим на 2,5 млрд.лв. са средствата, които земеделският сектор е приел по най-различни местни схеми. От тях 1, 521 млрд. лв. са европейския гаранционен фонд за земеделието, като това са всички схеми по директните плащания, те са n на брой - директно базово, обвързано производство, зелените плащания и т.н. По програмата за развитие на селски райони са изплатени 520 млн.лв., като все още по-голямата част от плащанията са свързани с т.нар. ИСАК базирани плащания. Те са по втора ос, а именно биологично, агроекология, “Натура 2000” и необлагодетелствани. Разбира се, не мога да отбележа държавните помощи, които ние ежегодно имаме 300 млн.лв. в бюджета, 5 млн.лв. ни бяха дадени допълнително с последните постановления. Администрирани са всички преходни национални помощи, знаете водещите са в тютюна и животновъдството и разбира се много помощи по de minimis - там, където съответните сектори имат своята пазарна нужда и необходимост да бъдат подпомогнати допълнително.

Тук, разбира се, калкулираме и преотстъпения акциз, който за тази година беше в размер на 0,38 ст./литър и средствата бяха изплатени преди 2 седмици - тук са 84 млн.лв. Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) предполага възможността да се преотстъпи данък печалба срещу инвестиции в земеделския сектор - 45 млн.лв. в предходната година, разбира се - финансова, е ефектът от този преотстъпен данък. Тук не сме калкулирали, както се казва в бързината, пазарните мерки, програмата по лозарството и другите пазарни мерки, така че буквално числото е над 2,5 млрд.лв. Не искам да се хвалим с числа, но просто искам да акцентирам нещо друго: за тези плащания стои първо огромната работа, която е извършена в самия сектор, защото няма случайно плащане. Всяко плащане е свързано с обработка на земи, с гледане на животни, с най-различни изисквания. По програмата за развитие на селски райони - там са в друго направление. Всяко едно плащане е свързано с контрол, администриране, за което много служби в целия сектор на Министерството на земеделието и разбира се Разплащателна агенция имат своята заслуга за добрата работа. Миналата година имахме частични забавяния в някои плащания, които не се разплатиха до края на месец юни, но в тази година това нещо е изчистено. И последно, преди да дам думата на своите заместници: Вече имаме две одобрени помощи в сектора - едната е за малките мандри, другата е за Global GAP - сертификатът, който производители на плодове и зеленчуци има изискване да притежават, за да могат да продават в големите вериги. И в двете схеми предвиждаме до 50% покриване на разходите, като в момента ни е готова за вкарване в нотификация за малките кланници. В момента обсъждаме дали да вкараме и едрия рогат добитък, защото основно го правим за дребния рогат добитък и сме в комуникация със сектора на плодовете и зеленчуците, защото ни се иска там да направим някакви подобни помощи. Довършваме анализа за възможностите за хладилни камери, шоково охлаждащи камери, за други хладилни бази или за частична преработка със сушене или нещо друго, защото, за съжаление, в плодовете и зеленчуците имаме най-голяма диспропорция между възможностите за преработка и това, което се произвежда от нашите земеделски производители. Позволете ми да дам думата първо на г-жа Кръстева, да маркира два - три закона, които смятаме, че са по-важни, иначе имаме много законодателни предложения и много закони, които са минали. Не мога да не отбележа, че въпреки усилия и съпротива, успяхме в началото на годината да преминем в работа в системата ИСУН по програмата за развитие на селския район, един много важен закон. В момента, това е облекчило вече работата на териториалните звена на фонд “Земеделие” и разбира се създава много по-строги правила при кандидатстването. Който не си е приложил документ, няма вече опция с някакво писмо да предложа едно или друго, такова нещо вече няма. И разбира се, г-жа Василева да маркира по-важните неща по програмата за развитие на селските райони.

г-жа Вергиния Кръстева: Добър ден и от мен, добре дошли. Искам да Ви запозная с малка част от законодателните инициативи. Миналата седмица, в зала в Народното събрание, на второ четене мина предложение за изменение на закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС. Всъщност, тук акцентът и това, което е добре за бранша са измененията, които сме предложили във връзка с биологичното производство. С тези изменения имаме за цел да въведем допълнителни изисквания както за контролиращите лица, така и за производители, преработватели и търговци на биологични продукти и биологични храни. Целта е да осъществим един по-ефективен и качествен контрол и прозрачност по отношение на действията на контролиращите лица. Със закон е дадена възможност, и това вече в един напреднал етап, за изграждането на информационна база данни за биологичното производство. Тя ще бъде информационна система, която обединява производители, преработватели и търговци на земеделски продукти и храни, произведени по правилата за биологично производство. И в момента имаме база данни, но целта на тази информационна система е събиране на всички данни на едно място. Това ще възможности за по-добър обмен на информация между институциите, които имат отношение към контрола на биологично производство и ще даде възможност за проследяване, идентификация, наложени мерки и санкции в този сектор. Друг закон, който има широк обществен интерес е Закон за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи. Той беше качен в понеделник, 17 декември за обществено обсъждане. Това е второ публикуване на този закон за обществено обсъждане. Беше проведено едно такова, след разговор в Комисията по земеделие в Народното събрание бяха дадени предложения вътре да залегне и Законът за арендата в земеделието и Законът за опазване на селскостопанското имущество, който е един доста остарял закон, има доста неприложими разпоредби в него поради смяна на обществени отношения - изобщо на модела в България. С две думи, в новия законопроект освен тези два закона, влиза Законът за собствеността и ползването на земеделските земи и Законът за опазване на земеделските земи.

Ще кажа две-три неща, които са по-важни и по-интересни: Отношенията с ползването на земеделската земя. Формулирани са общи правила за договорите за възмездно ползване на земеделските земи, като разбира се е запазена спецификата на отделните: договор за наем, договор за аренда, договор за съвместно ползване, които са вече разпространени и добре прилагани в практиката. В новия законопроект сме предвидили ограничаване продължителността на договорите. Това е една тема, която широко се обсъжда в общественото пространство. Предвидили сме договорите да бъдат със срок до 10 години за едногодишни полски култури и до 30 години за трайни насаждения. Целта е да се постигне по-добър баланс между собственици и ползватели на земеделска земя, като се избегне дългосрочната обвързаност с договори, които в даден момент могат да станат неизгодни за собствениците например. Определени са минимални договори за аренда - 5 години, като тук остава изискването те да бъдат сключвани с минимум 50% от собствениците. Договори за наем и съвместно ползване остават с минимален срок 1 година, като те се сключват с минимум 25% от собствениците. Считаме, че това е една по-облекчена процедура за уреждане на ползването и добре работеща практика, която се е доказала. Подобрена е процедурата за споразумението за ползване, уреден е редът за определяне на средното рентно плащане и не на последно място е създадена нова процедура, която е за стимулиране на млади земеделски стопани в сектора. Целта на тази процедура е те да имат по-облекчен достъп до Държавен поземлен фонд с предоставена под наем или аренда на свободни такива земи. Тази процедура е в съответствие с приоритетите на ЕС за промяна в сектора и неговото подмладяване. Това са накратко темите, разбира се той е публикуван, може всеки да се запознае.

Министър Порожанов: Това безспорно е основополагащ закон. В момента, в който мине публичното обществено обсъждане, отново ще направим дебати в страната и с бранша, разбира се и с всички заинтересовани, които подадат бележки. Както знаете, Парламентът ни удължи срока до края на месец февруари за внасяне на законопроект в Министерския съвет, така че ние смятаме това да бъде направено навреме.

г-жа Лозана Василева: Благодаря, добър ден и от мен. 2018 година беше изключително активна за Програма за развитие на селските райони както по отношение на договаряне, така и по отношение на отворените приеми. Договарянето по програмата до момента възлиза на над 1,6 млрд.евро, което представлява повече от 56% от програмата. Относно проведените приеми, през 2018 година, както г-н Порожанов спомена, приемите по инвестиционните мерки по програмата бяха реализирани чрез информационната система ИСУН. Успяхме да реализираме 18 приема, в резултат на което получихме над 104 700 проектни предложения в електронната система. Бюджетът по отворените приеми беше малко над 662 млн.лв.. Успяхме да отворим една от най-атрактивните мерки за кандидатите по програмата - това беше подмярка 4.2 за инвестиции в преработка, мярката за млади земеделски стопани, т.нар. общинска мярка 7.2 с общо 7 процедури, т.нар. “трите горски мерки”, дългоочакваната мярка за инвестиции в неземеделски дейности - подмярка 6.4.1, мярката за групи и организации на производителите - 9, както и мярката за сътрудничество между местните инициативни групи. Какво предстои за 2019 година: Имаме вече утвърдена от комитет по наблюдение индикативна годишна работна програма, която е публична, качена е на сайта на МЗХГ. Там може да се открият планираните от нас 9 приема с обща стойност на бюджета, който предстои да бъде отворен от 141 млн.евро. По-важните мерки, които предстои да отворим: ще стартираме с отварянето на подмярка 16.1 - това е мярката за иновации. За втори път ще отворим мярката за малки земеделски стопани - подмярка 6.3. Ще отворим мярката 7.3 за изграждане на широколентов интернет. За втори път ще отворим подмярка 7.6 за реновиране на религиозни храмове, подмярка 19.1 за пилотни проекти и мярка 19.3 за сътрудничество. Освен това ще отворим и мярка 1.1, която е за професионално обучение и придобиване на умения от страна на земеделските производители. Общо взето, това са очакваните приеми през 2019 година. Благодаря.

Министър Порожанов: Само ще добавя към г-жа Василева: Това, че са договорени 56% е условно, защото фактически по втора ос има поети ангажименти, които не са осчетоводени като договорени. Фактически, те представляват над 30% от бюджета. Реално, ангажираността на програмата към момента е между 85-90%. Неслучайно, водещите приеми вече са договорени: това са общинските мерки, това са производство и преработка на земеделска продукция, остава само да направим анализите. Имаме да изчистим едни договорени под условие по 4.1, така и не се разбрах навремето с Министерството да не правят под условия договори, но смятам, че ще намеря решение за тях, да може да ги финализираме, тъй като има много производители, които са направили своите проекти и чакат, но под условие за освобождаване на бюджет - този бюджет може да се освобождава още 3 години напред. Ние ще предприемем мерки за осигуряване на допълнителни 10 млн.лв, така че това нещо да бъде затворено. Същността на програмата за развитие на селски райони е вече договорена. Важни са приемите, които остават - те са доста очаквани. Знаете, широколентовият интернет не може да се реализира през изминалата година, но вече специализираната агенция за електронно управление ще бъде бенефициент и с нея вече са уточнени абсолютно всички неща. На разположение сме за ваши въпроси.

Въпрос на Радио К2: 2018 година беше трудна за животновъдния сектор. Какво ще предприемете през следващата година, за да е по-лесна в тази насока?

Министър Порожанов: 2019 година ще бъде трудна за животновъдния сектор - пак. Схемите за обвързано производство, които ние ревизирахме през миналата година са 8. Ние частично ревизирахме нашето предложение към Европейската комисия - изпратено е през началото на месец май. Смятаме, че дава едно по-справедливо разпределение на този ресурс по този бюджет. Основни проблеми в животновъдството са пазарът и респективно субсидиите. Пазарът освен всичко е свързан и с производството. Неслучайно отваряме тези програми, за да можем да подпомогнем по-малките, в случая по-скоро организации на животновъди, за да могат да направят собствени мандри. Пропуснах да кажа, че ще отворим мярка за доилни апарати, защото за съжаление все още се дои ръчно в България, което за мен е недопустимо, тъй като най-малко от хигиенна гледна точка това не трябва се допуска. Проблемът в следващата година обаче е, че цените на фуражите, постепенно покрай цената на зърното, се увеличават. Ще видим каква ще бъде тенденцията на цените на млякото и разбира се цените на крайните продукти, затова още в началото на следващата година ще направим среща с животновъди и с преработвателния сектор, най-вече в контекста на производство на млечните продукти. Основните проблеми отново очакваме да бъдат в овцевъдството. В производството на краве мляко, респективно на продукти от краве мляко - там пазарът няма такова затлачване, както в овцевъдството. Не искам да отварям темата за болестите, тъй като не искам да отнемам това "удоволствие" от БАБХ. Надявам се да приключим темата с болестите по дребните преживни животни в Ямбол и Хасково, където имаме в момента забрана. Другата ни най-голяма тема, която съвсем не е отминала - това е африканската чума по свинете. Нарочно не я акцентирах, защото многократно сме говорили, но аз смятам, че това, което от месец май насам направихме, най-вече в летните месеци, като превенции е това, което трябваше да се направи. Да, имахме 3 случая, те няма да са последните, защото тази болест се разпространява много лесно. Неслучайно прескочи няколко стотин километра и отиде в Белгия, както знаете. Продължаването на мерките за биосигурност и превенцията в движението на животни от съседката Румъния, която е над 50% заразена, включително със сухоземната ни граница отгоре. Не съм гледал последната карта, но предпоследната беше до Свищов по реката, така че темата с тези болести отново ще бъде актуална, за съжаление. Много са темите за животновъдството - това, което можем да направим е да помагаме по един или друг начин на животновъдния сектор.

Въпрос на вестник Телеграф: Г-н Порожанов, може ли да кажете малко повече около разговорите, които казахте, че водите с производителите на зеленчуци и овощия във връзка с това как те ще бъдат подпомогнати за преработка, защото това беше един от големите проблеми тази година.

Министър Порожанов: И аз водя разговори, разбира се основно ги води г-жа Кръстева. Разговорите ни са в направление. Очакваме от тях да ни дадат информация, а аз съм възложил и по наша линия да проучим възможностите за малки хладилни камери, малки шокови камери, не малки сушилни, където да могат да имат възможност… Като казвам малки - това е в порядъка между 200-300 хил.лв., така че да можем с подобна помощ да подпомогнем именно процеса след беритба. За мен и за моя екип подобни разходи са много по-ефективни от наливането на субсидии по една или друга… тема. Знаете, когато се отвори темата за пари и за субсидии, целият бранш настръхва.

Въпрос: Имате ли планове за промени по отношение на политиката за отпускане на нисколихвени кредити от страна на фонд “Земеделие”, тъй като се очаква за догодина спад с 20 млн.лв. в приходите?

Министър Порожанов: Кои нисколихвени кредити визираш? Кредитна политика на фонд “Земеделие” вече не е модерно нещо. Кредитна политика във фонд “Земеделие” се водеше преди 10 години, когато нямаше нормални субсидии и когато се раздаваха кредити. 2008-2010 година се раздадоха едни кредити, защото нямаха разходен таван и понеже под черта можеха да дават кредити и сега в момента висят във всичките въдства, най-вече в животновъдството - включително и птици, включително и едър, и дребен рогат добитък над 50 млн. кредити, които ние разсрочваме всяка година. Много трудно Европейската комисия би се съгласила подобно нещо да бъде опростено. Не трябва да се заблуждаваме, че в момент, в който сме говорили за всичките трудности, някои ще ни върне тези кредити. Затова, кредитната политика на фонд “Земеделие” не е нещо актуално. Знаете, че съм бил директор на фонд “Земеделие” - кредити предоставяхме на пчеларската програма в нивата на пазарни лихви, ние не може да слизаме под пазарните лихви. Последните решения, които вземахме бяха за около 3,5%, но не може да слизаме и да правим конкуренция на банките. Другото беше за торове, препарати за пшеница, но вие виждате, те се възползват съвсем малко. Българския земеделски бранш беше предпочитан да работи с банковата система, защото дори вече срещу едно удостоверение за заявени помощи, защото те знаят, че “Тихомир” е един много добър земеделски производител и всяка година той си получава субсидиите, защото всичко му е наред, той няма проблем да работи с банките, така че кредитите трябва да си ходят в банките, фондът е, за да се занимава с чисто подпомагане, а не после да се чудим как да събираме някакви пари.

Въпрос : “Кой кой е в земеделието”: Въпросът ми е за Законът за браншовите организации...

Министър Порожанов: Сигурно не съм успял да кажа много от нещата, които сме направили, но аз ви казах - вие сте с нас през цялата година и ги знаете много добре. Това, което ми се искаше да вкараме и се забави, но ще се реализира в началото на следващата година е Законът за градушките. Законът за градушките, който много ми се искаше да бъде приет до края на тази година, за да можем да въведем самолетния способ още от тази година. В момента правя последно съгласуване с едно от водещите министерства, така че моята амбиция е до края на месец януари да го предложа на Министерския съвет, за да отиде към Парламента. Много е важно това предприятие за борба с градушките да бъде създадено, да се обособи. Не е някаква тайна, че ние имаме бюджетни проблеми в осигуряването на ресурси. Щекотливата тема в контекста на този закон, е че ние заложихме вноски от застрахователи до 0,8/100 от три от застраховките. Три от застраховките, които обаче в контекста на това, че ще имаме самолетен способ и този самолетен способ ще даде възможност много от урбанизираните територии да бъдат покрити. Ще даде възможност да намалят щетите от градушки. Вноската, която залагаме от застрахователите, е между 5-6 млн.лв. годишно. Ние я залагаме, за да има някаква солидарност и да намалим вноската на земеделските производители. Ще намалим вноските на земеделските производители от 90 на 50 ст.

Застрахователите биха искали да се случат други неща, като задължително застраховане и т.н., но това не смятам, че на този етап е възможно. Разбира се, ние и застрахователите би трябвало да работим в тази посока, което означава все по-голямо доверие между застрахователни институции и застраховани субекти, респективно - обекти. В България все още застрахователната култура има какво да надгражда.

ВИЖТЕ ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА:

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Последвайте АгроКлуб във Фейсбук

AgroClub.bg