И когато има казус, било то стратегически, концептуален или чисто принципен - представителите на тези институции (без значение на партийната им принадлежност) наложиха един специфичен модел, който се утвърди през всички години и от взаимодействията им с всички т.нар. браншови организации (оплетени в зависимости от евро-проекти и частни казуси). В този модел, който разбира се е надзираван, но и насърчаван от стожерите на аграрната политика в Брюксел, се използва само един механизъм за влияние и решаване на спорове. Той се нарича: СУБСИДИИ.
През последните години, се промъкват и други термини, като компенсации, грантове, интервенции, стратегически фондове, обезщетения, та дори и "механизми за справедлив преход", но всичко опира до пари - до огромни суми пари, чрез които трябва да се затвори устата на всеки, който посмее да поиска или говори за нещо различно от това, което диктуват старите и големи страни членки на ЕС, имащи главна роля в контрола на храните и глобалната търговия с тях.
Точно заради тази причина години наред българското земеделско министерство и всички свързани с него агенции и структури, просто изпълняват това, което им се нарежда от Брюксел. В тези огромни институции, освен администриране на пари и малко статистическа дейност, липсват основните инициативи и постоянство за нефинансова, но стратегическа подкрепа и развитие на аграрния сектор, а именно:
- механизми за стимулиране на конкурентоспособността (такава дейност липсва изцяло, за да се пази интереса на компаниите контролиращи вноса и износа на агро суровини, а също и на чуждите търговски вериги, реализиращи милиардни обороти ежегодно). Затова например България няма национална, българска търговска верига, в която да се продават фермерски продукти. А чуждите вериги крият колосалния внос от западна Европа и трети страни чрез маркетингови кампании на минимално количество представена българска продукция, колкото да се въведат клиентите в заблуждение.
- подопомагане за откриване на нови международни пазари (последната подобна инициатива беше по времето на Мирослав Найденов, който пробва България да започне да изнася агнешко за Дубай и ОАЕ, но нищо не се случи)
- създаване на регулации и стандарти срещу дъмпинговия внос. Никаква подобна дейност няма в аграрното министерство, а вносът, който вече почти напълно съсипа българско зеленчукопроизводство, не е намалявал никога.
- разработване на прозрачни и работещи механизми за по-лесен достъп до земеделска земя и нейното арендуване. Такива инцииативни липсват!
- национални и регионални програми за стимулиране развитието на неземеделски дейности и инвестциии във фамилни производства в селата, както направи например Унгария чрез своята стратегическа подкрепа от страна на правителството....и още и още примери, но най-вече разработване на ЦЯЛОСТНА ДЪРЖАВНА стратегия за развитие на селските райони, за която се сещат само по време на избори.
И сега, когато темата е СЕМЕНАТА и СТАРИТЕ СОРТОВЕ, понеже концепцията, която се диктува от Брюксел е за пълно унищожение на фамилното фермерство и лични стопанства, с цел всички да бъдат вкарани в търговските вериги, то виждаме каква е позицията на българското земеделско министерство - започват да обещават субсидии. Но кой ще е бенефициент на тези субсидии? - Институтите за семепроизводство?....Та те са отдава превзети от мултинационални компании и голяма част от техните служители, макар, че се на държавни заплати, работят като дилъри на чуждестранни семенарски компании. Това се знае в целия аграрен сектор, защото когато един зърнопроизводител или зеленчукопроизводител отиде и поиска семена - веднага му се предлагат решения на някои от световните корпорации. И това съвсем лесно може да бъде доказано, дори и в днешни времена, с една скрита камера...
Да се върнем на позицията на МЗХ:
Министерството на земеделието и храните насърчава целенасочено опазването на местните сортове зеленчуци и овощни видове чрез интервенциите по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. Целта е да бъде запазено богатството от множество разнообразни сортове, които са доказали своята устойчивост през годините. Бюджетът по основната интервенция „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“ е в размер на 41,635,165 евро.
Наистина този текст звучи лицемерно. "Насърчава" - Как насърчава, какво направи досега?...По какъв начин насърчава, конкретно?....И като "насърчава" как ще осигури прозрачност и ефективност на този процес за 41.635 млн.евро?! Вие тези пари, наистина май вече ги нямате за нищо....! Наистина са малко, в сравнение с това, което се раздава в други сектори, даже са почти "нищо"...
Защо с тези пари не създадете Национална генна банка за стари семена, но с участието на НПО сектора, за да има прозрачност и одит на дейностите? И не като досегашната "генна банка", която продаде за "без пари" безценните български семена на фондацията на Бил Гейтс и бяха тихомълком изнесени от България към западна Европа..., което само по себе си е престъпление срещу националната и продоволствена сигурност на страната. Нито едно разследване, нито една реакция от ресорните институции по този казус...! Но нали..."имаме пролем" - ето ви субсидии! Всички така ги научихте - и зърнопроизводители, и животновъди, и овощари, и псевдо-биоземеделци....
Не ви искаме субсидиите, не ви искаме обещанията, не ви искаме залъгванията. Вие нямате достойство! Нямате отговорност, нямате и визия, защото нямате различаване! Всички станахте слуги на една порочна политико-корпоративна финансова система, която ще постави напълно (сега е на 90%) българският аграрен сектор в ръцете и контрола на чуждите корпорации и политици, а българският потребител ще бъде тровен и залъгван в общия конвейр "От телевизора до вилицата". И вашето съучастничество, ще е вашият собствен провал, който ще е следствие от вашата пълна зависимост.
Да, сега отговорете на тази статия, чрез купените си (чрез европейски проекти и субсидии) и контролирани медии....