Как да оптимизираме дажбата при млечните крави?

20.02.2019 г. Животновъдство 900 0
добави в любими

Производителите на млечни продукти непрекъснато се стремят да намерят начини за подобряване на рентабилността, тъй като те постоянно са изправени пред предизвикателства, като промените в цените на фуражите и млякото. Следователно, увеличаването на доходите чрез намаляването на разходите за фуражи се превърна в популярна цел при млечното говедовъдство.

Ефективността от оползотворяването на хранителните вещества представлява основен инструмент, който влияе върху рентабилността в съвременните млечни ферми. Фактът, че разходите за фураж представляват 70-80% от променливите разходи за производство на мляко, показва важността на оптимизирането на дажбата при млечните крави за увеличаване рентабилността.

Как да оптимизираме дажбата при млечните крави?

Освен за плодовитостта и дълголетието, оптимизираната дажба е ключов фактор за високите добиви на мляко от млечните крави. Като цяло тя се определя от стойността на единица печалба, а в случая при млечните крави това е кг произведено мляко за кг консумирана суха маса. Това е мярка за определяне на способността на кравите да превръщат поетите хранителните вещества в мляко. Тъй като енергийното съдържание на млякото се променя според съдържанието на мазнини и белтъчини, лесната калкулация -  1 кг произведено мляко за 1 кг консумирано сухо вещество (при оптимални стойности в диапазона от 1,4 до 1,9) се коригира енергийно с помощта на формулата:

ECM (kg) = 0.327 x Млечна продукция (kg) + 12.95 x Мазнини (kg) + 7.65 x Протеини (kg)

Ефективност на фуража (оптималната дажба) = Енергийно коригираното мляко (ECM) на кг/ прием на сухо вещество (DMI) в кг.

Определянето на оптималната дажба при лактиращите животни е по-трудно, отколкото при все още развиващи се животни, тъй като млечните крави показват стадии на бърз катаболизъм след отелване, последван от анаболизъм на запасите/резервите до следващото отелване

Ефективността на фуража при коефициент от 1,5 до 1,6 е достижима цел за крави или стада от 150 до 200 дни на лактация. За кравите над 250 дни на лактация, трябва да се очаква ефективност под 1,4.

И все пак, много нисък Коефициент на ефективност от фуража (под 1,2) при ранна лактация може да покаже здравословни проблеми като ацидоза или ако кравата е в добро здраве – незадоволителни резултати. В крайна сметка, има два начина за подобряване на ефективността от фуража. От една страна, да се увеличи добивът на мляко, като същевременно се запази същият прием на сухо вещество, а от друга страна, да се намали приема на сухо вещество и да се поддържа същата доходност на млякото.

Защо преживните животни имат най-ниска ефективност на фуража?

Докато свинете трябва да консумират 3 кг фураж, домашните птици - 2 кг, а рибите - 1кг, за да се добие 1 кг месо, говедата се нуждаят от 6-8 кг фураж в млечния си период. Оптималната дажба за едно животно е различна, тъй като младите животни имат най-голяма нужда от качествен фураж, за да могат да се развиват и поради факта, че енергията им е необходима за този растеж.

Преживните обаче показват нужда от по-малък дневен прием на храна, което е свързано с тяхната храносмилателна система. За разлика от непреживните животни, в чийто процес на храносмилане участват и ензимите на самата храна, търбусите на преживните животни минават през процес на микробиална ферментация преди хранителните вещества да бъдат абсорбирани. В търбуха на животното се е развила цяла микробиална екосистема, която ферментира грубата храна, по-специално фибрите. Огромната “ферментационна камера” е способна да смила влакнините, да превърне непротеиновия азот (NPN) в ценни аминокиселини, да произвежда витамин B и да неутрализира някои вредни вещества. Поддръжката на тази усъвършенствана екосистема е доста скъпа, тъй като първите хранителни вещества, в резултат на ферментацията, са необходими за изхранване на микробактериалната флора.

Храненето играе главната роля в млечността

Няколко фактора в управлението на храната могат да повлияят върху ефективността на фуража, като например ацидозата или липсата на достатъчно разградим в търбуха протеин, което може да доведе до нарушаване на микробиалните процеси в предстомашията. При преживните животни усвояването на фибри е от голямо значение и както се подразбира, висококачественият фураж би повишил енергията от дажбата. Протеиновият прием в диетата е тясно свързан с оптималната дажба, поради което намаленият такъв може да доведе до непълноценна дажба. Липсата на белтъчини ще повлияе негативно на производството на микробиален протеин и по този начин ще потисне смилаемостта на фибрите. Противно на това, прекомерният прием на протеини може да доведе до повишените му загуби, което от своя страна да повлияе на здравето и плодовитостта. Следователно, за да се оптимизира дажбата, търбухът трябва да бъде снабден с определено количество протеини, съответно азотни източници и достатъчно енергия. Освен това, достатъчният прием на витамини и минерали, както и доброто качество на питейната вода, допринасят за правилната  работа на търбуха.

Протеинови загуби и млечен протеин при лактиращите крави

Млечните крави не се нуждаят от висок прием на протеин, напр. една крава, произвеждаща 32 литра мляко на ден (3,3% млечен протеин), изисква количество от около 3,5 кг хранителен протеин. Това означава, че едва по-малко от 30% от хранителния протеин се използват за производството на млечен протеин.

Загубите достигат до над 70%, в резултат на:

  • повишено съдържание на урея в урината и млякото поради неправилно усвояване на протеина;
  • несмилаема и ендогенна екскреция във фекалиите и урината;
  • екскреция чрез урината поради неефективно използване на абсорбирания протеин за поддържане и за синтеза на мляко и протеини в тялото.

Амонякът се получава в търбуха чрез дезаминиране на аминокиселини или от непротеинови съединения (например карбамид и амиди). Амонякът може да се използва за микробиален растеж, при условие че има налична енергия. Също така може да достигне долната част на стомашно-чревния тракт или да се абсорбира през коремната стена и да се прехвърли в кръвта и черния дроб. В черния дроб амонякът се превръща в карбамид, който се прехвърля обратно в търбуха през слюнката и коремната стена или се отделя в урината. Установявайки съдържанието на карбамид в млякото, може да се направи извод за състоянието на кравата. Като "отпадък" от протеиновия метаболизъм, той дава възможност да видим резултатите от приема на протеини и енергия на животното. Уреята в млякото служи като еталон за утилизация на суровия протеин в дажбата, тъй като се определя от дневния прием на суров протеин, (правилното съотношение между разградим в търбуха и протектиран протеин), от баланса между разградения протеин и ферментиралите въглехидрати в търбуха, както и от дневната продукция на мляко от едно животно.    

 
© 2018 Agroclub.BG / Агроклуб.БГ - Професионалистите в агробизнеса

Коментари: