Добри перспективи пред производството на соя в България

10.12.2018 г.
3900

Производството на соя в България има много добри перспективи, главно поради повишаващото се търсене в ЕС, чиито страни членки покриват едва 5% от нужните количества от протеиновата суровина, главно използвани за производство на фуражи.

Паралелно с високото търсене, прогнозите на пазарните анализатори за 2019-а година са за стабилни цени на соята и леко покачване на търговията до нива над 290 EUR/тон.

Протеиновата стратегия на ЕС в следващите години ще е от решаващо значение за запазването на конкурентоспособността на животновъдството и фуражната промишленост в Европа. САЩ се превърнаха във водещ търговски партньор на ЕС за соя през изминалата година, като вносът от САЩ замени вноса от Бразилия, което освен пазарен, се превърна и в политически въпрос.

В опит да смекчи напрежението в търговския обмен със САЩ, през юли миналата година Европейската комисия прие реализирането на по-голям износ от САЩ на соя за ЕС, което носи със себе си рисковете за пренасяне на ГМО по хранителната верига. Това от своя страна не пречи на ЕС да има стратегия, с която да насърчава производството на протеинови култури в Европа за да избегне зависимости в бъдеще.

От организацията на европейските фермери Copa-Cogeca отбелязаха, че на този етап няма окончателно споразумение относно вноса на соя, тъй като не е постигнато съгласие по подробностите, а селскостопанските въпроси все още не са включени в преговорите на изпълнителната власт между ЕС и САЩ. Според Copa-Cogeca би било полезно селското стопанство да бъде включено в цялостно търговско споразумение (подобно на проваленото TTIP), където всички основни въпроси за селското стопанство биха могли да бъдат обсъждани (напр. Географски указания и нетарифни бариери), а не само тарифи.

Производството на соеви протеини в ЕС възлиза само на 5%, поради което ще продължи внасянето на тези продукти от други страни. Предвид размера на европейския протеинов дефицит, пълното заместване на всички соеви зърна и соеви брашна от производството на соя в ЕС на практика не е възможно, но отваря добри проиводствени и пазарни възможности особено за страни като България и Румъния.

При запазване на зърнения баланс от основните култури - пшеница, царевица и маслодаен слънчоглед, но за сметка на култури като рапица, овес и др., България може да разгърне мащабно производство на соя, което да бъде на площ около 21-25% от общите земеделски площи.

В исторически аспект, развитието на соята в България се характеризира с периоди на подем от 1934 до 1940 г. ( 700 000 дка) и от 1975 до 1985 г. (над 900 000 дка). У нас проблем по време на репродуктивният период на соята (юни – юли –август) е цъфтежа и наливането на бобовете, които могат да бъдат под риск заради честите засушавания, съчетани с високи температури (около и над 40°C) и ниска относителна влажност на въздуха (под 40-30%). Но този проблем е валиден и за другите пролетни култури у нас. До момента причина за ниските обеми на отглеждане на соята у нас имаше и заради вноса на соев щрот от страни със силно субсидирано производство и значително по-благоприятни агроклиматични условия. Въпреки това в България има недостиг на протеинови компоненти, който се покрива от внос на соев щрот (нископротеинов 40-43% и високо протеинов над 48% ) от Южна Америка – Бразилия и Аржентина. Затова пазарната ниша за соя и соеви продукти е отворена и незапълнена. През различни периоди вноса на соев щрот у нас е достигал 120 000-150 000 тона годишно (90% и по-вече е от ГМО соя* - по данни на Опитната станция по соята в Павликени). Само от северната част на Бразилия той не е от ГМО соя.

Изтеглете:

ПЪЛЕН ТЕКСТ И ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ:

Наръчник за професионално отглеждане на соя 5.19 MB (doc) ИЗТЕГЛИ ФАЙЛА