Дигитализацията е ключът към оптималната употреба на торове

Дигитализацията на европейския селскостопански сектор ще играе решаваща роля за оптималното използване на торове, подпомагайки зърнопроизводството и нарастващото търсене на база увеличението на населението, а и същевременно за намаляване на отрицателния екологичен отпечатък.

В стремежа си да постигне декарбонизирана икономика и да отговори на нарастващите нужди от хранене, торовата индустрия на ЕС публикува в специализиран доклад своите прогнози до 2030 г.  Прогнозите на индустрията се основават на оптималната употреба и производство на торове. Големите производители на торове подчертават необходимостта от оптимизиране използването на торове в Европа и подобряване на производството с цел приспособяване към принципите на възобновяемата икономика и захранване на нарастващото население в света.

Що се отнася до приложението на торове, индустрията се съсредоточава върху подобряването на познанията за почвата, с помощта на нови технологии като GPS, уреди за прецизно земеделие, както и целенасочени консултации със земеделските производители. С постепенното масово въвеждане на дигитализацията на селскостопанския сектор в ЕС земеделските производители ще могат да измерват съдържанието на хранителни вещества в почвата и да използват торове само когато и където е необходимо. Това ще доведе до по-благоприятно развитие на растенията, както и до положително въздействие върху околната среда.

Таос Ханиотис, старши служител в дирекцията по земеделие към Европейската комисия, посочва, че най-доброто определение за прецизно земеделие, което някога е чувал, е било от фермер в Гърция:
"До скоро, когато се качвахме на трактора, работата започваше, а сега, когато се качим на трактора, работата свършва."
От Европейската комисия посочват, че с помощта на дигитализацията всеки земеделски производител ще успее да намали употребата на химически торове с 20% и да увеличи добивите с 20%.

Продължаването на интензивното - конвенционално земеделие през следващите 20 години просто не е възможно, подчертават аграрните политици от Брюксел.

Предложенията на Европейската комисия за обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. включват задължителен инструмент за управление на торовете, които използват земеделските производители с цел подобряване на качеството на водата, намаляване на нивата на амоняк и азотен оксид.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) ОИСР твърди, че това е печеливша"ситуация, тъй като ще доведе до по-икономично и ефективно управление на суровините и намаляване на емисиите.
Докладът на ЕС за торовете подчертава ролята на новите поколения в селскостопанския сектор, особено когато става въпрос за използването на нови технологии.

Жан Маес, председател на асоциацията на младите фермери в ЕС (CEJA), заяви, че те са готови както да предоставят знанията си, така и да продължат обучението си.

"Най-голямото предизвикателство е регулаторният натиск, който създава несигурност за следващото десетилетие. Без технология познанията за интелигентно приложение на торове няма как да бъдат приложени ", предупреди председателя на Европейската асоциация на младите фермери.

Екологичните организации, като WWF, приветстват амбицията на индустрията за по-прецизно торене. Те обаче предупреждават, че това най-вече трябва да се прилага стриктно при големите зърнопроизводствени стопанства, а не за дребните селскостопански производители. Освен това, от WWF посочват, че торовата индустрия трябва да промени своя бизнес модел и да се съсредоточи върху по-голяма устойчивост и агроекологични практики.

Докладът също така подчерта ролята на торовата промишленост и значението на амоняка за декарбонизацията. Клаус-Дитер Борчард, директор на Генерална дирекция "Енергетика", отбелязва, че ЕС се стреми да постигне декарбонизация до 2050 г. (40% през 2030 г., 60% през 2040 г., 80-95% през 2050 г.) чрез енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници, както и Схема за търговия с емисии (СТЕ). Той посочва, че до 2050 г. ЕС трябва да се насочи към много по-голяма секторна интеграция. "Производството на торове може да се декарбонизира чрез използването на зелена електроенергия, водород без въглерод и прилагане на технологии за улавяне и съхранение на въглерод (CCS)."

Амонякът, който съставлява основния градивен елемент на всички торове, е много енергийно интензивен продукт, получен от реакцията на азота от въздуха и водорода. Голяма възможност за декарбонизиране на индустрията и намаляване на замърсяванията е да се създаде голямо количество зелена енергия от възобновяеми източници като вятър и слънчева енергия. Въпреки това, тъй като възобновяемите енергийни източници не осигуряват постоянен принос, използването на зелена енергия е пряко свързано със способността за правилното и съхранение.

Един от начините за съхраняване на енергия е превръщането и във водород и по този начин да се придвижи към така наречената водородна икономика, където водородът се използва като енергиен вектор. Тъй като амонякът има високо енергийно съдържание и е лесен за транспортиране, той има огромен потенциал за съхранение на водород, т.е. чиста енергия.

Като се има предвид потенциалът на амоняка като средство за съхраняване на водород и по този начин на енергия, торовата промишленост се очаква да премине към нов тип производства, които да имат положителен ефект върху околната среда, като по този начин се помогне да се декарбонизират енергийните запаси и да се разчита повече на възобновяемите енергийни източници.

© 2019 Agroclub.BG / Агроклуб БГ - Професионалистите в агробизнеса
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Последвайте АгроКлуб във Фейсбук

AgroClub.bg