“Цифровите иновационни хъбове, по същината си представляват едно гише, място, където заинтересованите, това са най-вече малки и средни предприятия, стартиращи предприятия, заедно с други три групи участници - науката, центровете по компетентност и за върхови постижения, бизнесът от гледна точка на технологични решения, т.е. трите вида участници, нека така да кажем в хъба, също е възможно и публични организации като министерства, като различни агенции в съответната област, например в земеделието това биха могли да бъдат агенции или Агенция по безопасност на храните. Идеята тук е наистина да се повиши конкурентоспособността на съответния бизнес, в случая на земеделието и на Food индустрията - хранителната, но също така и да може да се справи чрез цифровите технологии, всеки един бизнес да се справи с новите предизвикателства, свързани с околната среда, или т.нар. “зелен преход”. На мен ми липсваше едно специално звено, едно място, където нашите фермери да могат да се обръщат и да търсят съвет, да се свързват с фирмите от цифровите компании. Просто нямаше тази връзка между технологичните фирми и земеделието. Като ги свържем, те чрез хъб-а, да могат да тестват преди да инвестират, и това е една от първите и ключови услуги за всеки един хъб - “Test before Invest” или прединвестиционно тестване. Идеята тук е в рамките, да речем, на три години, земеделският стопанин да отиде да го пипне, да го види, да го сложи на своето поле, оранжерия, животновъден обект, съответното технологично решение, и хъб-a да покрие с финансиране това тестване, тази услуга.”
Ако фермерът тества съответната технология вие покривате разходите по това тестване, но ако фермерът прецени, че не иска да използва, да внедрява тази технология, дължи ли той нещо на хъб-а?
“Не, не дължи нищо. Ние още в самото начало сключваме, съответно, договор с този, който желае да пробва и тества тази технология, и в нея описваме всички параметри финансови, ако той трябва да покрие за този тест, или тази услуга някаква частична сума, тя е упомената и тя ще бъде за периода на тестване. Ако след това, все пак реши да си купи това, като технология, това решение, тогава вече на пазарен принцип с фирмата, която предлага тази технология, по-скоро е заплащане вече на софтуера като абонамент, той ще се договаря с фирмата, защото ние като хъб, ще приключим до периода на Test before Invest. Тази екосистема ще позволи на земеделски стопани например да видят три технологии как действат на едно и също място, защото до момента са били на различни места, различни фирми са ги предлагали. Например, комбинация между сателит и, да речем, сензори, което е интернет на нещата, да речем, със сателит, или пък изкуствен интелект с роботика и т.н.”
Връщам ви за малко към създаването на хъб-a. Дайте ни представа за това какви предизвикателства преодоляхте, за да успеете да го създадете, и да го налагате вече като име?
“Отне време, действително повече от година-две. На практика беше много трудно да открием в България кандидати да бъдем признати за Европейски цифров иновационен хъб, който в момента тече и срокът му е до 1-ви април. Ние разширяваме нашата организация със структури като Тракия Икономическа зона, като European Enterprise Network в България, това са фондации за приложни изследвания. Да не забравяме и много важен и ключов - Института по социология и философия към БАН, който ни помага във всички тези проучвания и анализи, които следва да бъдат направени, защото това за мен е много важно, да видим от къде тръгваме и къде искаме да стигнем. За съжаление в България няма достатъчно данни за степента на цифровизация на земеделските стопанства, нуждите, които са необходими да бъдат покрити на ниво стопанство, но въпреки това има направени от наша страна, също от хъб-a има едно проучване, една анкета от министерството, колкото и да не е достатъчна, тя дава все пак някаква идея и тенденция накъде вървят нещата по сектори.”
Всъщност говорите за тази анкета, според която 70% от земеделските производители се колебаят дали да въвеждат цифрови технологии?
“И за нея говоря, и за двете проучвания, те имат сходни резултати, колкото и да не са достатъчно представителни, защото нямаше отговор от достатъчно на брой хора, които да са се включили в анкетата, но ние всъщност като получим отговор на този въпрос не е достатъчно, защото ние трябва да разберем, дали достъпът до финанси е проблем, дали липсата на цифрови умения, на работна ръка ли, на специалисти в стопанството, които да се занимават с това ли, къде е проблемът. Заради това е много важно да се подходи комплексно, както хъб-a ще направи. Не е достатъчно да има възможност на достъп до финансиране, това е следващата услуга. Тук например, в достъпа до финансиране, ние ще помагаме на земеделските стопани, например в очертаващата се, през следващия програмен период, мярка по Програма за развитие на селските райони, но в случая стратегическия план за ОСП, който в момента се готви, и където аз участвам в тематичната работна група. Проектът на интервенция се казва “Цифровизация, дигитализация на земеделските стопанства” и там е много важно ние да подкрепим земеделските стопани именно със съвет относно технологията и софтуера, който искат те да си купят, защото това е възможност за финансиране. Там ще има отделен бюджет за тази мярка и аз много се радвам, че успяхме да имаме такъв проект на интервенция, да предложи министерството и да коментираме по него. Има, между другото, най-различни, както по “Хоризонт Европа”, така и по всякакви акселераторски програми, които не са български очевидно, ами да речем, към Европейския институт за иновации и технологии IT Food, или пък има френски, австрийски, германски, най-различни програми, по които може да се намери финансиране за нашите земеделци, или пък за стартъпите, които ние ще подкрепим - това са технологични фирми най-вече. Имаме, между другото, такива в хъб-a, пропуснах другата много важна група, имаме като Ondo, като Relapse и други. Въпросът беше, че тук за първи път се събират на едно място и си говорят, това е най-ценното. Досега това не се е случвало, никой не го е правил. И когато хората разговарят помежду си и чувайки различните гледни точки от различните участници, тогава със сигурност се раждат много по-добри идеи, отколкото ако всеки сам ходи и си продава продуктите, най-общо казано.”
Как успяхте да осигурите финансиране за проекта си?
“По принцип AgroHub e изключително частна инициатива. Ние се финансираме от членския внос, естествено, на нашите членове от една страна, но най-вече от проекти, които са насочени, а те в момента са доста, насочени към засилване капацитета на цифровите иновационни хъбове, като цяло.
Първият Агро Хакатон, който ние направихме 2019 г., който сам по себе си е нещо, което действително хъбовете в България трябва да предлагат като услуга. И там идеята беше да видим, има ли наистина в България стартъпи и такива, които желаят да хакват, да кодират, да работят за решаване на конкретни въпроси, които ние преди това бяхме поставили като предизвикателство. И за моя най-голяма приятна, естествено, изненада беше, че ние имахме единайсет обора, измежду които имахме дори ученици от гимназия.”
Според проучванията на института за агростратегии и иновации, над 70% от българските производители се притесняват да се доверят на новите технологии. На какво се дължи това според вас, от една страна, и от друга страна, по какъв начин тази тенденция може да бъде обърната?
Направихме това изследване в началото на съществуването на Hub-a, защото в крайна сметка, трябваше да знаем откъде тръгваме. Според мен причините са комплексни, но най-вече мисля, че хъб-a може сам по себе си да преодолее това, защото чрез информационните кампании, които са следващата дейност, много ключовa и важна на хъб-a, със обясняването за какво говорим реално погледнато с тези цифрови технологии, и каква е ползата от тях, като цяло, и демонстрирайки го на практика в съответни стопанства или в конкретна научно-изследователска инфраструктура, ние можем да убедим земеделските стопани в ползите, и те сами да тръгнат. Моята идея е, наистина, дори без проекти, дори без огромни финансирания, ние да свържем двата бизнеса, да започнат да работят, да имат нужда един от друг, но за целта трябва първо да ги покажем, да се опознаят и след това да започнат да работят заедно. Държавата е един много голям събирач на данни за най-различни неща и параметри, и тя действително трябва да направи електронните си системи, но не се изчерпва само с това цифровизацията там, но и всички въпросни източници на информация, да могат да бъдат анализирани по съответния начин със съответните технологии, за да бъде подпомогнат земеделския стопанин в неговата работа.
Какво е нивото на цифровизация на земеделието в България, ако трябва да сравните с нивото на цифровизация на останалите европейски държави?
“Очевидно няма как това да се каже към настоящия момент, защото ние не сме събрали необходимата информация, която да ни послужи за сравнение. Европейският съюз е направил своите проучвания на база на официални данни от държавата. Като цяло земеделието на Европейския съюз изостава в цифровите технологии, ако го сравняваме със САЩ. Предполагам, че и с Азия е така.”
По какъв начин, според вас, пандемията от Covid19 ще повлияе на процеса на цифровизация на земеделието? Има ли шанс да го ускори?
Ами Covid по-скоро за мен не създаде нови проблеми, а по-скоро изостри вниманието на всички, и ни показа, лъснаха съвсем всички проблеми, които ние така или иначе имаме. Имаме проблем с работната ръка, не само заради Covid, и като дойде време да се бере нещо, череши или каквото и да е, не можем да намерим никой, а и през останалото време. Това беше показано ясно миналата година, когато избухна тази пандемия. След което, ние имаме проблеми с веригата на доставки, и знаете колко шум се вдигна около постановлението за търговските вериги и храните. В сектора, да речем, на свежите плодове и зеленчуци и предлагането им на пазара, очевидно поради липса на сдружаване, поради липса на решения на производствено ниво за партидност и трайност на стока и т.н., това също лъсна. Във всеки един компонент цифровите технологии могат да помогнат. Не могат да заместят, обаче, взимането на решенията от съответния, отговорен за бизнеса си, човек.
ВИЖТЕ ЦЯЛОТО ВИДЕО: