Водата, особено сладката, е важен ресурс при производството на храна. За отглеждането на всеки вид аграрна продукция и превръщането му в готов за крайно потребление продукт, който се консумира от домакинствата, е нужно различно количество вода.
Добре е да се помни, че например за производството на месо е нужно много повече вода, отколкото за отглеждането на зеленчуци. Ако разхищаваме по-малко храна, разхищаваме и по-малко вода.
За производството на 1 кг. крайна продукция в цял производствен цикъл е нужно средното количество вода:
1 кг. Шоколад - 17 196 литра вода
1 кг. Говеждо месо - 15 415 литра вода
1 кг. Краве масло - 5 552 литра вода
1 кг. Пилешко месо - 4 325 литра вода
1 кг. Сирене - 3 178 литра вода
1 кг. Ориз - 2 495 литра вода
1 кг. Хляб - 1 608 литра вода
1 кг. Ябълки - 822 литра вода
1 кг. Картофи - 287 литра вода
1 кг. Домати - 214 литра вода
1 брой кокоше яйце - 196 литра вода
1 чаша кафе - 132 литра вода
Освен по отношение отговорността към водата, производството на агро продукция - отглеждането на зърнени храни, зеленчуци и месо - изисква големи площи плодородна земеделска земя. За да се удовлетворят нуждите и свръх-консуматорското потребление на страните с високи доходи (предимно Западна Европа и САЩ), в страните с ниски доходи се изсичат гори, за да се освободи земеделска земя за агроиндустрията.
Общо 1.4 милиарда хектара земеделска земя или 28% от селскостопанската земя в света се използва ежегодно за производството на храна, която никога не се консумира. За сравнение - това е територия, по-голяма от цяла Канада.
За производството на мляко и месо (за фуражи) се използва почти 80% от селскостопанската земя. За зърнено-житни култури в хлеобопроизводството и сладкарството се използва 8% от земеделската земя, като 24% от продукцията се разхищава. За кореноплодни и бобови култури се използва под 3 % от земеделската земя, а за зеленчуци около 3,2%, о ткоито се разхищават 23% от общата произведена продукция.
Най-много енергия се харчи за производството на телешко месо. За 1 кг.телешко са нужни 63kW електричество. За 1 кг.свинско месо - 25kW, а за сравнение - за 1 кг. царевица - 1kW, както и за 1 кг. мляко - 2 kW електроенергия.
Общо 38% от консумацията на електрическа енергия в глобалната хранителна система се използва за производство на храна, която ще бъде изхвърлена.
В глобален мащаб хранителните отпадъци генерират 4.4 гигатона парникови газове на година. Това означава, че участието на хранителните отпадъци в отделянето на парникови газове е равно на това на пътния транспорт в глобален мащаб.
Един от най-големите проблеми е, че храната днес се приема като глобална стока и се транспортира по целия свят. Едни от най-големите причинители на замърсяване са именно спедициите на агро храни, силно стимулирани от големите търговски вериги. Така например в България можете да си купите от чужда търговска верига - грозде от Чили, което е пропътувало 12 000 км., бейби моркови от Южна Африка - 10 000 км., броколи от Испания - 3200 км. , говеждо месо от Бразилия - 12 000 км. и т.н.
Храната преминава ненужно големи разстояния, за да стигне до нашите чинии. Освен това, попаднала в сметищата, храната е подложена на анаеробно разлагане и отделя метан, който е много мощен парников газ.
49% от европейските потребители считат, че могат да направят нещо, за да се борят с климатичните промени. Нека увеличим тази бройка!
© 2021 Село
