Постигнатото политическо споразумение за 2-годишен преходен период към новите правила на Общата селскостопанска политика (ОСП) е положително за България. В него е заложено до края на 2022 г. да се прилага настоящата ОСП преди да се въведат нови правила от началото на 2023 г.
Споразумението включва приоритетните за България изменения (изключени от първоначалния вариант на законодателно предложение на Комисията), които дават възможност да бъде продължено изплащането на преходна национална помощ през време на преходния период на нива от 2020 г., както и възможността за удължаване на преходната подкрепа за райони, отпадащи от обхвата на районите с природни ограничения, след извършеното предефиниране съгласно чл. 32 от Регламент 1305/2013, пише в седмичния бюлетин на земеделското министерство.
Окончателно одобрение и приемане на регламента се очаква през есента на 2020 г.
Междувременно, Германия, която пое председателството на Съвета на ЕС на 1 юли , ще се стреми да постигне споразумение по реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) до октомври 2020, заяви министърът на прехраната и земеделието на страната Юлия Кльокнер.„Ние спешно се нуждаем от следващата стъпка да бъде приемането на новата ОСП през октомври“, каза тя по време на последното заседание на министрите под хърватското председателство.
Германското председателство обяви, че следваща тема за дискусия ще бъде зелената архитектура в Регламента за стратегическите планове след 2020 г., като се вземе предвид връзката между ОСП и стратегиите от Зелената сделка.
Окончателна сделка по ОСП е възможна едва след като ЕС финализира общата следваща седемгодишна многогодишна финансова рамка. По време на шестмесечното председателство, Германия ще се стреми към по-интензивни дискусии и постигане на споразумение по зелената архитектурата. Германският министър на прехраната и земеделието заяви, че има "тясна връзка" между амбициите на следващата ОСП по отношение на околната среда и наскоро обявените от ЕК стратегии “От фермата до трапезата“ и Биоразнообразие 2030. Също така, тя призова да се дискутират целите за намаляване използването на торове и пестициди - съответно с 20 и 50 процента, заложени при двете стратегии доколко са „икономически осъществими“. Добави, че „имаме нужда от яснота относно изходните позиции на подобни намаления, предвид различните дейности, които вече са предприети от някои държави-членки“.
По време на германското председателство, федералният министър ще се стреми да даде по–голям приоритет на въпросите за етикирането на храните и за хуманно отношение към животните, които са част от стратегията от “Фермата до трапезата“. Германският министър подчерта нарастващото значение на регионалните вериги за производство и доставка на храна.
Според Юлия Кльокнер е грешно демонстрирането на потребителски национализъм, защото от една страна, става въпрос за местен патриотизъм, но е важно и сътрудничеството и свързаността на страните-членки, които заедно са по-силни. Тя настоя за задълбочена оценка на въздействието на двете стратегии „От фермата до трапезата“ и Стратегия за Биоразнообразие 2030 г.
Част от природозащитниците изразиха несъгласие с изказването на г-жа Кльокнер. „Реалният риск за продоволствената сигурност и за оцеляването на нашето общество е планетарен срив на климата и колапс на биоразнообразието“, казва Ариел Брунер, старши ръководител на политиката в BirdLife Europe.
© 2020 Село - AgroClub.BG