Днес е световен ден на почвата, която страда у нас най-много от конвенционалната агрохимия, а също от неправилното ползване на пасищата, поради безотговорни в дългосрочен аспект агро практики.
Лошото стопанисване на пасищата и прекомерната паша в хълмистите райони със средна надморска височина в България, например, е довело не само до загуба на флористично и почвено разнообразие на биотата на самите пасища, но и до силна ерозия на почвата, затлачване с наноси и еутрофикация на водите по долните поречия на реките и във влажните зони.
Все още особено сериозна тревога предизвиква замърсяването на почвата с тежки метали - главно мед, цинк, олово и кадмий. Около 456 000 ха, върху които трябва да се възстанови частната собственост съгласно приетите реституциионни закони, не могат по закон да се върнат преди тяхното очистване. Макар че на тези проблеми се отделя по-голямо внимание през последните няколко години, научната информация за степента на екологичните въздействия е все още ограничена. Рядко, например, е провеждан мониторинг върху замърсяването на подпочвените води.
Едромащабното земеделие, което е в пълна зависимост от употребата на тежки машини, изкуствени торове, пестициди и
все повече ГМО семена (незаконно), води до увеличаване на добивите, но повсеместно е оставило след себе си големи социални и екологични негативни последици. От последните най-остър е проблемът с ерозията на почвата.
В резултат на обезлесяването, прекомерна паша и други фактори, 68% от обработваемата земя в България е или сериозно ерозирала или застрашена от ерозия.
Други екологични проблеми, свързани с методите на ползване на селскостопанските земи, са химическото замърсяване на почвата, замърсяването на повърхностните води с отпадъци от животновъдството, токсичното замърсяване на почвите с тежки метали и загубата на генетично разнообразие.
Селскостопанската практика и ползването на земеделските земи ще има дългосрочни последици за качеството на почвата и водите, за опазването и възстановяването на местообитанията, за управлението на защитените територии и на буферните зони, за опазването на растителния и животински генофонд, за планирането на външния вид на ландшафта и водосборните области, както и за други важни аспекти на опазването на биоразнообразието. Но запазването на природата е само една от многото важни причини за преминаване към устойчиво земеделие в България. Може би най-важен е фактът, че работата в тази обща интердисциплинарна област може да послужи за сближаване на специалистите по селско стопанство, екология и естествени науки, както и на земеделските стопани, собствениците на земеделски земи, специалисти в сферата на образованието, търговците с хранителни продукти на едро и дребно, потребителите и представителите на неправителствени организации.
Затова е важно да се стимулира прилагането на системи и дейности за устойчиво земеделие (включително прилагането на интегрирани методи за борба с вредителите и торене, разнообразяване на културите, ротационния принцип на отглеждане на културите, методи за опазване на почвите, подобряване на начина на ползване на пасищата, възстановяване местообитанията на диви видове, култивиране на редки сортове растения и породи животни), чрез образователни програми, икономическо стимулиране и отстраняване на отрицателните стимули. Тук трябва също да се включи и разнообразяването (диверсификацията) на използвания посевен и посадъчен материал, защитата на подобряващите почвата пасищни видове, възстановяването на увредените земеделски земи подходящ контрол върху използването на изкуствени торове и пестициди.
