Търсиш агротехника?Получи най-добра цена

Спаси крава и пий качествено мляко от Родопите (РЕПОРТАЖ)

”Всички са чували за съвременното състояние на българското село. За неговото обезлюдяване и западане. Същевременно все повече хора осъзнават нуждата от чиста местна храна. Всички са чували и за „Избери българското“, но като че ли рядко хората наистина знаят какво избират. Има нужда да правим нещата не само от гол патриотизъм, а чрез осъзнат и целенасочен избор”. С тези думи председателят на сдружение “Планинско мляко” и управител на мандрата в родопското село Смилян Милкана Йорданова обявява инициативата “Спаси Крава”. Съвместно с Петър Матеев, който по думите на Милкана е голям природолюбител и е съпричастен към проблемите на малките стопанства в Родопите, подемат начинанието, а целта е да се помогне на българското село, да се помогне за спасяване на кравите, спасяване на стопаните, на мандрите в Южните и Средните Родопи и осигуряване на чиста и качествена храна за хората от града и не само.
 
Спаси Крава - инвестираш в крава, която отглеждат в Родопите и получаваш млечни продукти от нея

Идеята за “Спаси Крава” се зародила преди време, но осъществяването ѝ започва съвсем наскоро и е дългосрочно, разказа пред АгроКлуб Милкана Йорданова. Не са редки случаите, в които възрастни хора вече не могат да отглеждат животните си и за да не ги колят, Милкана и Петър посредничат за намирането на нови собственици за животните - млади стопани, които да ги отглеждат в своите малки ферми в района. Начинанието не е лесно, признава, Милкана, защото не са много младите, които отглеждат животни, но все пак хора се намират. За да се случи това, се търсят и вложители, които поотделно или заедно да съберат средства за закупуването на една крава. В идеалния случай един вложител ще „има“ една крава. Възможно е и повече вложители да инвестират в една крава. Зависи от възможностите, желанието и нуждата от млечни продукти. “Ние намираме добър стопанин, който да получи и отглежда животното. Млякото се преработва в проверена мандра – в случая тази в село Смилян, а вложителят получава чрез избран доставчик, определено количество трайни млечни продукти като кашкавал, различни видове жълти сирена, чисто масло, извара, кисело мляко и други - всеки месец в продължение на 3 години за по 30 лв. (на цени на мандрата)”, посочва Милкана. 
 
Интерес към начинанието вече има, като до момента са спасени 6 крави от породата Българско родопско говедо, която традиционно се отглежда в тази част на Родопите.

Организаторите представят и финансовите параметри на вложението, като инвестицията в една крава е 900 лева. В зависимост от условията и годината, една крава в тази част на Родопа планина дава между 2500 и 3000 литра мляко на година. Два до два и половина месеца от годината кравата е в сухостоен период. Ето защо годишно вложителите ще получават млечни продукти 10 месеца за по 30 лв. или общо продукти на стойност 300 лв. на година. Приблизителната амортизационна стойност на една крава е 150 лв за година, а “ако сте вложили повече от 900 лв. за закупуване ѝ, вие сте БЛАГОДЕТЕЛ за благородната кауза”, посочва председателката на сдружение “Планинско мляко”.


Планинските крави дават по-вкусно мляко

Млякото от планината не е с един и същ вкус и качества като млякото в полето или в индустриалните ферми. То има много висока масленост, плътност и е богато на протеини. Основните източници на храна за кравите са планинските пасища и ливади. Пасищата се сменят периодично като по този начин кравите винаги имат свежа храна, а пасищата се възстановяват естествено, като там растат множество треви и билки. Ливадите се косят до три пъти в годината за сено, което служи за храна на кравите през зимата. Първото косене се прави след цъфтежа и хвърлянето на семената. Така се осигурява естествено възпроизвеждане на семена и няма нужда от препосяване на тревни смески - изключително природосъобразен способ. 
 
Свободното пасищно животновъдство, което се прилага в планината, поддържа естественото равновесие в природата – гори, пасища и ливади, разказва Милкана и допълва, че ако няма животни, които да пасат и пасищата се оставят на произвола те постепенно обрастват и стават гора. Същото се случва и с ливадите, които не се косят. Така постепенно гората превзема всичко. Изчезват поляните, билките и тревите. С това намалява и пашата за пчелите. Създават се и трудности за местните хора, защото такива пасища често се включват в горския фонд и дори и при изрядни и налични документи, хората трябва да водят дела, за да могат да си върнат земите и да ги ползват.

Ето защо местните жители и фермери настояват за
 
Въвеждане на статут Семейна ферма в планинските райони

Отдавна от нашето сдружение настояваме за въвеждането на статута за семейна ферма. Не само в Родопите, но и навсякъде в планинските райони е трудно при малките стопанства и ограничените ресурси, да получават каквато и да е подкрепа. В България има 45-47% планински територии и 90% от стопанствата там са дребни, което означава, че те са изключени от подпомагане. В Родопите семействата разполагат с малки парчета земя - от по няколко квадратни метра до 1-2 декара. По думите на Милкана, ако една семейна ферма получи статут на такава - заедно с животните, градините, ливадите, горите, които притежава, тя може да се развива и да осигурява поминъка на хората в тези райони.

Каквато и европейска селскостопанска политика да се прилага, най-важно е какви политики се водят на местно ниво. Каквито и акценти да поставя Европейският съюз, важно е отношението на местната власт към икономиката на районите, разсъждава председателката на сдружението.

Тук има и социален елемент, който може да задържа цели семейства по селата в планинските райони, за да се обработват градините да се поддържат ливадите. В момента стотици декари обработваеми площи в планинските земи се превръщат в гора, защото няма кой да ги стопанисва. Тези земи вече не са ресурс за изхранване.

За Планинските продукти и правото на потребителя на информиран избор

Очакванията на планинските производители, че терминът за качество Планински продукт, който България въведе чрез Наредба 4 през лятото на 2019 г. , за съжаление, се оказва, че има много вратички, които позволяват той да се ползва за всички продукти, независимо, че те не са произведени в планината. 

Нормативната уредба в момента е такава, че в цяла България произвеждат Родопски продукти. Имена на големи търговски марки се преплитат с географската принадлежност, което няма нищо общо с планинското производство и е много подвеждащо за потребителя, казва Милкана Йорданова. Примерите са многобройни - Родопско чудо от Плевен, сирене Чепеларе от Ст. Загора. Идеята е този знак като се слага на продукта, той да дава гаранция, че продуктът действително е от планински район, уточнява тя и дава пример с бялото саламурено сирене, за което нормативната база близо 10 години позволяваше да се наричат продукти от палмово масло. 

В законодателната част има много голямо лобиране от страна на големи търговски структури, които получиха възможност в етикета дори да няма име на производителя, а да пише : “Произведено за” и се посочва търговска марка на разпространителя. Така производителят остава анонимен. И именно законът позволява това да се случва.  Потребителят има право на информиран избор, а в случая е ощетен, категорична е Йорданова.

И ако отново се върнем към начинанието “Спаси Крава”, подпомагайки го, ние всъщност допринасяме за възраждане на малките домашни стопанства, които отново се ползват пасищата, да косят ливадите. Дава се поминък на животновъдите. Осигурява се мляко за мандрите и в последствие - чисти и висококачествени млечни продукти за потребителите, с ясен произход. 

А за всеки, който би искал да стане “собственик” на крава в кампанията “Спаси Крава”, може да се свърже с Милкана Йорданова на тел. 0888759102.

снимки: личен архив

София Белчева, © 2020 Агро Клуб - Agroclub.bg
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

  • органично земеделие
    14.12.2019 г.
    23126
    Как се прави органично земеделие на 1500 метра в планината! (ИНТЕРВЮ)
    Виж повече
  • 15.10.2019 г.
    119982
    Тодор Арбов: Основният проблем на говедовъдството ни са субсидиите на глава! (ВИДЕО)
    Виж повече

Последвайте АгроКлуб във Фейсбук

AgroClub.bg