Д-р Стоилко Апостолов: Биосекторът трябва да получава повече добавена стойност! (ВИДЕО)

След три поредни нулеви години за биоземеделието у нас, през 2020 г. най-после ще има прием по мярка 11 Биоземеделие на Програмата за развитие на селските райони, в която могат да се включат нови биопроизводители. За предстоящия прием са предвидени и някои ограничения по отношение на полските и етерчно-маслените култури, както и постоянно затревените площи. Темата коментира пред АгроКлуб д-р Стоилко Апостолов, управител на фондация Биоселена.

Промените в мярка 11 Биоземеделие - шанс повече биофермери да получат субсидиране

“Промените по отношение на мярка 11 Биоземеделие не са революционни и има много страни, в които се прилагат подобни - Полша, Унгария, Португалия. Те са свързани най-вече с размера на площите, които се декларират за подпомагане.

По отношение на полските и етерчно-маслените култури се въвежда намаляващо плащане за хектарите над 50. Ако един производител има 500 ха, за първите 50 ха ще получи пълната субсидия на подпомагането, а за площите над 50-тия хектар ще получава 5% от плащането. По отношение на ливадите и пасищата, се въвежда изискване на тях да се отглеждат биоживотни, за да получват субсидиране”, посочи Апостолов. 

Данни на Земеделското министерството показват, че от около 6000 сертифицирани биопроизводители по мярката,  до момента са заявили подпомагане само 3000 - тоест половината от сертифицираните биопроизводители не получават подпомагане. Ето защо  очакваният ефект от промените е, още биопроизводители да заявят участие по мярката с нови ангажименти. 

Това, по думите на Апостолов, ще доведе до разнообразяване на производството.Той изрази надежда, че може да има раздвижване и по отношение на биологичното животновъдство, което на фона на растениевъдството изостава към момента.

Добавена стойност и пазар на българските биопродукти
 
По отношение на пазара на българските биопродукти д-р Стоилко Апостолов каза, че за някои продукти има много добра принадена стойност - като свежите плодове и зеленчуци, за които се получава най-добрата цена, както и за продукти подготвени, пакетирани и доставени до клиента. Най-ниската принадена стойност е при суровините, които се изнасят с камиони и вагони, каза Апостолов.

Именно добавянето на стойност към биопроизводството беше една от планираните цели на настоящата Обща селскостопанска политика. По думите на Апостолов обаче, ефектът не е задоволителен. “Това не е само въпрос на желание на администрацията.

Много е важно и как самите фермери ще планират работата, производството, пазарите си предварително. За голяма част от фермерите все още е много важно да им одобрят проекта, да си купят нов трактор… Много малко са тези, които мислят първо за пазара, за цената, която ще получат - не само сега, а след три години, например”, коментира д-р Апостолов.

На въпрос ефективно ли се използва субсидирането на биопроизводството управителят на Биоселена посочи, че в сега действащата програма няма такива индикатори, с които да мерим резултат: “Индикаторите най-често са площи, заявени за подпомагане и изплатени субсидии. Тези индикатори са прекалено елементарни и оценяват работата на администрацията и на практика не ни дават възможност да преценим ефекта от прилагането на мерките и субсидиите”.

Оздравителен процес за биосектора

В момента сме в оздравителен процес за биосектора, каза д-р Апостолов. За първи път повече от 10 години има единомислие между биопроизводителите и Земеделското министерство, коментира още председателят на Биоселена. Според него е започнал добър диалог, в който участват производителите, браншовите организации, както и сертифициращите фирми, които до скоро оставаха в страни. Наредба 5 вече е на обществено обсъждане, взети са решения на Комитета по наблюдение на ПРСР, които са изпратени за одобрение до Европейската комисия. Промените, които се въвеждат, ще изиграят много добра роля за развитието на сектора, категоричен е Апостолов. 

Експертът коментира европейската статистика, че България заема едно от последните места по площи на биопроизводството - 2,7% от земеделската земя в България е био, като средната стойност за ЕС е 7,5%. “За мене е важно да продължим да произвеждаме продукти с принадена стойност, а секторът да печели от това производство. Има страни, като Естония, например, където над 20% от земята е сертифицирана за биопроизводство. Преобладаващата част от тях обаче, са ливади и пасища.”
 
Биоземеделието в България: Ще рестартираме ли системата?

На 20 февруари, в рамките на изложението АГРА 2020 за шеста поредна година ще се проведе Международна конференция за биопроизводството, темата ще бъде “Биоземеделието в България: Ще рестартираме ли системата”. Първият панел ще бъде посветен на новостите по отношение на новите правила за кандидатстване по директните плащания и ПРСР от тази година, промените в Наредбите за сертифициране на биопроизводството. Страна партньор в конференцията ще бъде Нидерландия - единствената страна в ЕС, която не изплаща субсидии за биоземеделие, като за нас ще бъде интересно какви механизми използва държавата, за да насърчава биопроизводството, разказа Стоилко Апостолов.

София Белчева, © 2020 АгроКлуб - Agroclub.BG
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

  • био
    29.01.2020 г.
    12248
    Евростат: България е от страните с най-малко биологични площи в ЕС
    Виж повече
  • Зелена седмица 2020
    20.01.2020 г.
    7832
    Десислава Танева: Биосекторът е зает основно от малки и средни производители!
    Виж повече
  • биоземеделие
    15.01.2020 г.
    7776
    Комитетът по наблюдение на ПРСР одобри промени по мярка 11 Биоземеделие 
    Виж повече
  • био
    18.11.2019 г.
    53235
    Затягат контрола в биопроизводството с промени в Наредба 5
    Виж повече
  • мзхг
    13.04.2019 г.
    1713
    МЗХГ ще прави промени в Наредба 5 по искане на биопроизводителите
    Виж повече

Последвайте АгроКлуб във Фейсбук

AgroClub.bg