Г-н Петрушев, представете накратко дейността на предприятието си.
Фирмата съществува от 5 години, а продукцията на пазара се реализира от близо 4 години. Произвеждаме различни видове млени меса, трайни варено-пушени колбаси и сурово-сушени продукти.
Не бих казал, че имаме голям пазарен дял, защото се развиваме стъпка по стъпка. Започнахме от Търновския регион. След това тръгнахме към Търговище, Шумен и Разград, малко по-късно стигнахме и до Ловеч. Влязохме и в Южна България. Преди година ни потърси една от големите търговски вериги,за да работим заедно. След това ние потърсихме голяма българска верига, с която вече работим. А от днешна дата, вече стъпваме сериозно и в София чрез търговска борса.
Към момента над 40% от производството ни е за българските магазини в Европа. Там имаме голям дял на продажбите - в Белгия, Нидерландия, Англия, Германия, Австрия. Близо половината от производството ни е за износ. Финализираме и преговори за работа с български магазини в Швеция.
Как решихте да се насочите именно в този бизнес?
Ако трябва да съм откровен, съвсем случайно влязохме в този бизнес. Имахме друга идея за инвестиция. Научихме обаче за продажбата на месокомбината в Елена - видяхме го, харесахме го и стартирахме. Никой от нас не разбираше от месо…Постепенно натрупахме сериозни познания в областта.
Идеята ни беше да предлагаме традиционен класически вариант на български колбас и като цяло продукт. Смело мога да твърдя, че това, което произвеждаме от млени меса е с възможно най-високо качество. Държим на качеството, а качеството има цена. И в същото време не сме най-скъпите на пазара.
От самото начало планирахме, че трябва да минат 1-2 години, за да постигнем постоянно качество на продуктите си. Сега сме готови да излезем на целия пазар.
През какви етапи премина компанията от създаването си до момента?
Когато започнахме, решихме да имаме затворен кръг на производство - от кланица, през производство, до наш магазин. Първоначалната ни идея беше занапред да започнем и отглеждане на собствени животни. В момента сме ориентирани единствено и само в производството. Имаме изключително хубава кланица. Най-вероятно обаче, ще продадем оборудването, защото тя не ни е необходима. Капацитетът ни откъм хладилна база е много малък и към момента не е рентабилно сами да колим животни. Дали животните ще се вземат от кланица, или ще си ги колим сами - разликата в ценово отношение не е толкова голяма. Все пак не сме сред големите месопреработвателни предприятия, където кланицата е важен фактор.
На по-късен етап от развитието си решихме, че ще си внасяме суровина, но се отказахме и от тази идея. И в крайна сметка се концентрирахме върху производството основно с българско месо. Както казах, гамата ни е малка - имаме около 30 продукта. Засега не мислим да ги увеличаваме…
С каква суровина работите, предвид, че около 70% от свинското месо за месопреработка у нас е внос от Западна Европа?
В сурово-сушената и в сурово-пушената гама работим изключително с българско месо. Предпочитаме го, защото е с по-добри вкусови качества. Това, което се внася, не винаги е добро. Вносно месо влагаме предимно в млените меса, но само в случай, че имаме недостиг на българска суровина.
Определено усещаме липсата на българска суровина - и по отношение на свинското, и по отношение на говеждото месо. Говеждото месо липсва. Със свинското имаме проблем заради Африканската чума по свинете. Работейки за износ, не можем да ползваме нито една от свинефермите в Северна България, където болестта беше най-разпространена.
Присъствието на българско телешко месо започна да се усеща на пазара.
Подчертавам, че се стараем да даваме рамо на българското производство и на българската икономика, като използваме основно българска суровина.
Очаквате ли сътресения на пазара след като най-големият производител на свинско месо - Германия регистрира първи случай на Африканска чума?
Прекалено сериозни са фирмите в Европа - Франция, Нидерландия, Белгия, Германия по отношение на сигурността. Мисля, че при нас проблемът с АЧС се разпространи от занижения контрол на самите производители. Според мене се неглижираше фактът, че може да навлезе сериозна зараза. Впоследствие всички предприеха много сериозни мерки за биосигурност…
Ваш колега от говедовъдния бранш споделя, че "най-търсеното месо на пазара е това без фактура”. Вие имали ли сте сблъсък с т.нар. сив сектор?
Натъкваме се и на контрагенти, както и на клиенти, които все още се опитват да работят в сивия сектор. Ние предпочитаме да работим изцяло на светло и всичко да е с документ - както суровината, която купуваме, така и стоката, която продаваме.
И за самите нас е по-добре да работим на светло. За да потръгне икономиката нагоре, е редно да сме изрядни.
В много сфери на агросектора липсата на квалифициран и неквалифициран персонал е сериозен проблем. Какво е положението при вас?
Централна, северна и северозападна България определено страдат от липсата на работници. Ние сме малко предприятие с 24-ма души персонал. В близката година очаквам да назначим още около петима души, но ние не се нуждаем от повече от 30 работници. По-удачно е да се разполага с хубава техника и с работници, които да са специалисти в областта.
Действително, намирането на работници е трудно. Не всички, работещи при нас са от Елена. Търсим си специалисти и от други места. Все по-трудно е да намериш грамотен човек с желание за работа.
Ние разполагаме с един от най-добрите технолози в страната - технологът, който разработва продуктите ни. В самото предприятие също имаме технолог, който следи самото производство.
Преди седмица, чрез МИГ Елена - Златарица подписахте проект по мярка 4.2 на ПРСР. Защо решихте да се възползвта от еврофинансиране?
Това е първият ни европейски проект*, по който кандидатстваме и сме одобрени. Защо се възползвахме…? Мисля, че никой не трябва да се отказва, когато може да получи помощ за бизнеса си. Ние се развиваме с добри темпове и се нуждаем от нова техника. През следващите поне още 4 години имаме много какво да доразвием.
Абсолютно подкрепям европейските програми и възможността да се кандидатства чрез местната инициативна група. Когато човек има възможност да получи помощ от някъде, няма нищо по-добро от това!
Как успява една сравнително малка компания в месопреработката да се конкурира не само с големите български производители, но и със силния внос от Европейския съюз, в условията на свободен пазар?
Много трудно! Необходимо е не само желание, но и упоритост. Тук искам да каже, че много хора, включително и от сектора, ни подадоха ръка в началото.
По-голямата част от близките и роднините ми живеят извън страната. Аз обаче искам да живея и да развивам бизнес в България. Предпочитам да налагаме традиционни български продукти. Малко ми е странно, когато в магазина някой си купува прошуто, а не си купува бут или филе…
*За проекта по ПРСР
Проектът на компанията е подаден в края на октомври 2019 г. при втория прием по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/ маркетинг на селскостопански продукти” чрез МИГ Елена Златарица. Той е на обща стойност 78 085,00 лв., от които безвъзмездната финансова помощ е в размер на 39 042,49 лв., а останалите 39 042,51 лв. ще бъдат финансирани със средства на предприятието. Ще бъдат закупени два специализирани хладилни микробуса, както и нова вакуумна опаковъчна машина. Очаква се да бъдат открити три нови работни места.
Снимките са предоставени от МИГ Елена - Златарица и Елена Мес ООД
Интервю на София Белчева, © 2020 Село - AgroClub.BG
