Има достатъчно лостове, които могат да се задействат, за да се ограничи дъмпинговия внос на плодове и зеленчуци в България. “Темата за ограничаване на вътреобщностната търговия в ЕС е доста деликатна, но ние виждаме редица възможности и в нашето законодателство - чрез Българската агенция по безопасност на храните, Земеделското министерство и Агенция Митници. Това каза в интервю за Село Божидар Петков, председател на Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я).
Каква беше стопанската година за производителите на малини и ягодоплодни?
Това беше година с променлив успех. В началото беше много лоша и специално при ягодите беше катастрофална. По време на зреенето и прибирането им имаше много дъждове и градушки. Специално в района на Летница имаше три градушки, които на практика унищожиха реколтата от ягоди на 100%. Така че за производителите на ягоди в Северна България годината беше катастрофална. В Южна България - Пловдив, Пазарджик и към Софийското поле, резултатите бяха задоволителни. По същия начин пострада и лятната малина. В района на Попово в рамките на два дни паднаха три градушки.
По този повод отправихме апел към министър Десислава Танева, въпреки че все още не е излязъл Законът за борба с градушките, да се вземат сериозни мерки. Настояваме за държавно подпомагане за защита на насажденията от градушки с т.нар. ацетиленови оръдия. Подобни вече работят в зеленчукови градини край Стара Загора и дават много добри резултати. Необходими са също средства за защитни мрежи и др. съоръжения като леки покривни конструкции, които да защитават ягодите от градушки и проливен дъжд.
Вече имаме нов “опасен вредител” за селското стопанство - глобалните климатични промени. Добре е, когато те са предсказуеми, да имаме възможност да отреагираме, за да не се стигне до компрометиране на реколтата - проливни дъждове и градушки, последвани от продължителна суша. Тези екстремни условия водят до много преки и косвени загуби за стопаните?
Това подпомагане като държавна помощ ли настоявате да бъде или в по-дългосрочен план да се заложи като възможност в ОСП след 2021 г.?
Имаме предложение и за двете направления. Добре е подобна държавна подкрепа да се случи още в настоящия програмен период - за 2020 и 2021 г. В същото време това трябва да се заложи и като политика в новия програмен период, защото в ЕС също са силно обезпокоени за климатичните промени и ще има заделени средства за справяне с тях.
По данни на Евростат, България е на 4-то място в производството на малини в Европа през 2018 г. Споделяте ли тези данни?
През последните години площите с малини се увеличиха значително. В действителност, България е на второ място в Европа (след Сърбия) и на първо в ЕС по производство на промишлена малина. Това е важно да се отбележи, защото страни като Испания, Португалия произвеждат повече малини от нас, но са ориентирани предимно към пресния пазар. Те имат силно развито оранжерийно производство.
Колко са площите с малини и ягодоплодни в страната?
В момента площите са около 22 хил. дка. малини и около 6 хил. дка ягоди. За останалите ягодоплодни като боровинка, къпина, арония и касис нямаме достатъчно информация, защото по статистика до сега те не бяха в отделна графа.
А в България развива ли се оранжерийно отглеждане на малини?
Това е друго наше искане. Както има интерес към развитие на зеленчукопроизводството в оранжерии, в България има изключително висок интерес и за отглеждане на плодове и най-вече на ягодоплодни (ягоди, малини, боровинки, къпини) в оранжерии. В тази връзка от Асоциацията настояваме тези плодове да бъдат включени в обвързаната подкрепа за оранжерийно производство на плодове. Така ще бъдем конкурентоспособни и ще намалим цените за нашите потребители от скъпоструващите испански и португалски ягодоплодни, които излизат на пазара у нас през зимата и рано през пролетта. Също така има и дъмпингов внос през останалата част от годината, за който неведнъж сме алармирали институциите да предприемат мерки за защита.
Под каква форма очаквате да се приложат тези мерки за защита на българските производители?
Темата за ограничаване на вътреобщностната търговия в ЕС е доста деликатна, но ние виждаме редица възможности и в нашето законодателство. Има държави, в които се използват препарати за растителна защита (като Гърция, например), които не са разрешени в България и можем да поискаме от БАБХ да възпрепятства вноса на продукти, съдържащи остатъчни пестициди, забранени за употреба у нас. Със системата за глобална информация за цените на селскостопанската продукция, митническите власти също ще трябва да осъществяват контрол. Понякога се внася продукция на много ниски цени и се злоупотребява с ДДС и т.н. Приветстваме инициативата на МЗХГ всички търговци на плодове и зеленчуци да бъдат регистрирани в специален регистър.
Къде е пазарът на българската малина?
Пазарът на замразената българска малина е в Германия, Англия, Холандия, САЩ. По-голямата част на пресния пазар е в Букурещ, Румъния, както и в София и Пловдив и в черноморските градове - Варна и Бургас. Напоследък румънският пазар се очертава като голяма възможност да поеме значителни количества прясна малина.
Как влияе на малинопроизводството задълбочаващата се криза с намиране на селскостопански работници през последните години?
В сектора има изключителен недостиг на работна ръка, който оказва много силно лимитиращо влияние на производството на малини и ягодоплодни. Ако стопанство със 100 дка. не си осигури 100 берачи на малините или на ягодите, рискува голяма част от продукцията да остане неприбрана и да търпи загуби. Въз основа на това има много производители, които започват да редуцират площите си и да ги адаптират към максималните възможности за осигуряване на работна ръка.
През последните години, със съдействието на БАМ - Я бяха направени посещения в САЩ и други държави, където машинното бране на малини е на много високо ниво. В момента България е на водеща позиция в Европа в прибиране на малини с малинокомбайни. Това е много голямо постижение. Наши членове дори организираха внос на такива машини. Тези високотехнологични машини дадоха глътка въздух при прибирането на реколтата.
Финансово как успяват да си позволят закупуване на малинокомбайн земеделците? Или се кооперират?
За съжаление, не успяхме да се преборим за финансиране на комбайните по мярка 4.1 на ПРСР. Машините се закупуват индивидуално, в повечето случаи от стопани с над 100 дка малини. Вече има и възможност за наемане на техниката под наем, изплащане на лизинг.
Виждате ли решение на проблема с намирането на работна ръка в обозримото бъдеще?
От Асоциацията предлагаме разработването на програма за справяне с проблема, която сме нарекли "Трудова миграция вместо трудова емиграция". Целта на програмата е да се задържат български работници в страната, като се търси и социален ефект от прилагането ѝ. Същността на тази програма е с частично държавно финансиране, да бъде подпомогнато изграждането на т.нар. кампуси за работници, които да приютяват сезонните работници в рамките на една кампания. Давам пример - Хора от необлагодетелстваните райони като Северозападна България или Родопите, например, където няма работа, вместо да емигрират в Гърция, Италия и т.н., могат да отидат в тези кампуси, в които да работят и живеят. Например в Лозница и Попово да берат малини за 2 - 3 месеца, след това да се преместят в района на Силистра и Русе да прибират кайсии и праскови, след това в района на Самоков да събират картофи…
За да се осъществи такава миграция на трудова сила, трябва да се създадат условия за живот и почивка на хората. По този начин ще се повиши значително продуктивността на труда. Именно на този принцип залагат фермите в Западна Европа. Работниците живеят в такъв тип кампуси в непосредствена близост до полетата. Имат възможност да работят повече от 8 часа - нещо, което разрешава и българското законодателство на сумарно работно време. Все пак тези работници работят сезонно и се опитват максимално да уплътнят времето си.
Очакванията ни са от Министерството на земеделието, храните и горите и от Министерството на труда и социалната политика да осъзнаят нуждата от подобна инициатива. МТСП има програма, която да финансира добри условия на труд. Ако се договори една такава помощ - 50% да се поема от държавата, а останалите 50% да са от собствениците на насаждения, би било много добра инициатива за бъдеще.
С изграждането на такива кампуси с осигурени условия, дори ще се ангажират младежи от градовете, които си нямат село, да работят през лятото.
Интервю на София Белчева, © 2019 Агро Клуб - AgroClub.BG
Божидар Петков: Трябва да се ограничи дъмпинговият внос на плодове и зеленчуци! (ИНТЕРВЮ)
-
26.09.2019 г.49796Живка Гроздева: Натискът от външни производители на плодове е огромен! (ИНТЕРВЮ)
-
29.10.2019 г.113536Ново предложение: Трудова миграция, вместо емиграция на сезонни работници!
-
29.10.2019 г.114185При надник 50 лв., няма желаещи берачи. Фермери наемат работници от Украйна