За ефективни резултати от специализираната операция срещу контрабандата на опасни агрохимикали за земеделие с кодово название "Сребърна брадва" съобщиха от Европол.
Големи количества нелегални препарати са открити между 13-ти януари и 25-ти април, в различни страни на ЕС. Арестувани са 12 заподозрени, а в акцията са участвали службите за сигурност на всички държави членки на Европейският съюз, както и някои трети страни: Великобритания и САЩ, Швейцария, Украйна и Бразилия.
Целта на разследването е била да се прекрати продажбата на фалшифицирани и забранени препарати, както и незаконния внос. Проведени са проверки по границите, тържищата, куриерски служби и в интернет.
По данни на Европол, голяма част от нелегалната търговия вече минава онлайн. Един от най-търсените на Стария континент препарати е забраненият от ЕК инсектицид хлорпирифос, идващ предимно от Югоизточна Азия.
Препарата е напълно забранен от ЕК през 2019, но се вкарва нелегално и в България през контейнерни превози, а справка на Село показва, че се продава и рекламира към днешна дата в сайтовете на няколко големи агро фирми под продукта "ХЛОРСИРИН 550 ЕК", а също: ДУРСБАН 4 ЕК ; ПИРИНЕКС 48 ЕК ; ЕВЪРСЕКТ; АГРИЯ 1050 +
ТЕРАГАРД ПЛЮС ; НУРЕЛЕ Д ; ХЛОРСИРИН 550 ЕК ; САНМБА ; ПИРИНЕКС СЮПРИЙМ ЗВ. Всички тези продукти освен, че съдържат забраненото от Европейската комисия активно вещество хлорпирифос, са и сред основните причини за рекордната 80% смъртност при пчелите.
В България контрабандните препарати се продават активно всяка пролет в регионите на Разград, Търговище, Шумен, Силистра, Котел, Сливен, Хасково, Ямбол, Свиленград, Кърджали и Смолян, съобщиха източници на Село. Продажби има и в региона на Пазарджик и Пловдив. Забранените препарати се продават предимно на дребни и средни земеделски производители - овощари, малинопроизводители, зеленчукопроизводители и по-малко за зърнени култури.
Въпреки, че в началото на годината Правителството на ГЕРБ криминализира вноса на нелегални пестициди от Турция и Китай, то нелегалните търговци не спират порочната си практика, особено на фона на това, че в момента държавата се тресе от политическа нестабилност и контролът е занижен.
Какъв е пътят на контрабандата на пестициди?
Нелегалните канали за внос на опасни пестициди и агрохимкали съществуват от години, като най-силни са каналите за трафик през ГКПП Капитан Андреево и ГКПП Лесово. Практиката в контрабандата на забранени препарати е да бъдат вкарвани по два основни начина: в камиони сред стоки с друго преднанзачение, както и в туби сред личен багаж, предимно в бусове и джипове на търговци, които зареждат от Турция амбулантни стоки и дрехи. Високата концентрация на забранените и много опасни пестициди, позволява от сравнително малък литраж агрохимия - да се прави разреждане и така да се пръскат хиляди декари със земеделски култури.Това е и причината контрабандата да се вкарва предимно с леки коли и бусове, а не с камиони.
Контрабандният внос се осъществява през нощта главно между 00,00ч - 04.00 ч. Една от причините за продължилият престъпен внос досега бяха ниските глоби за нарушителите и липсата на наказателни производства.
Как може да бъде пресечен пътят на контрабандните забранени пестициди?
Засилен контрол на ГКПП-тата с Турция. Най-вече на ГКПП Лесово, който е предпочитан за контрабанда в сравнение с ГКПП Кап.Андреево, където контролът е по-строг.
В периода Април - Юни, предимно в часовете 00.09.00ч. : засилен контрол от страна на МВР върху микробуси и ванове по основния път на контрабандата:
► Лесово - Елхово
► Елхово - Ямбол
► Свиленград - Хасково
► Ключова контролна зона: Петолъчката и Котел - често там става преразпределението на контрабандните порепарати към Северна България, и от друга страна към Сливен, където се реализират едни от най-масовите продажби, заради наличието на много овощни градини. Част от количествата се насочват към Пловдив и Пазарджик, където има концентрация на малки стопанства.
► Друга ключова контролна зона: Търговище - продажбите на местни дилъри се осъществяват предимно в големите села, по главния път за Разград и села, в близост до Лозница. С турски контрабандни препарати се пръскат хиляди декари в областите Търговище, Разград, Шумен и Силистра.
Валя Ахчиева захапа ЕТ Хелга - Светла Стоянова за пръскане със забранени пестициди
В около 90% от случаите контрабандата на забранени препарати се осъществява с превозни средства с турска регистрация - предимно такава на Истанбул (► регистрационни номера започващи с 34), Измир - (► регистрационни номера започващи с 35), както и на Одрин (►регистрационни номера започващи с 22).
Освен тази схема, нелегални пестициди се вкарват и от Китай, чрез контейнерни превози през пристанищата във Варна и Бургас. В официалните документи се декларират един вид химически вещества, но 95% от варелите и бидоните - вътре са пълни със забранени препарати, но етикетировката и маркирането им е подменено с неистинни данни. Те отиват главно за препакетиране и ре-експорт към страни от Африка, а също за дистрибуция на едро и дребно за България, Сърбия, Румъния и Македония.
Нели Йорданова: Нелегалните пестициди са много опасни за потребителите!
С въведените промени в Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс от Февруари 2021, се цели както опазването здравето на хората, така и да се прекрати измирането на пчелите, които загиват основно от забранените препарати, с които се пръска.
ДДТ внос от Турция - Самоубийствен агротероризъм пред очите на бездействащите власти
Причината за натравянето на води и почва, измирането на риби, а и отравяне на храните по цялата агрохранителна верига, вкл. плодове, зеленчуци и зърнени култури идва от една типична за българите "тънка сметка". Земеделците от региона на Пазарджик и Пловдив - зона, която е наситена с много малки земеделски производители, за да спестят някой друг лев - купуват менте препарати, вкл. с ДДТ, които са внос от Турция.
Многократно от Българска асоциация за растителна защита (БАРЗ) алармираха пред властите, че е нужен строг контрол на внос на нелегални препарати от Турция, но очевидно лошите практики продължават.
Отговорността за пръскане с ДДТ, който е забранен от преди повече от 30 години в цяла Европа и САЩ, пада не само върху ресорните държавни органи, но и върху земеделците, които за да спестят малко пари, поставят под директен риск здравето на потребителите.
С новите законодателни промени се предвижда наказание до 4 г. лишаване от свобода и глоба от 2 до 4 хил. лв. за пренасяне на продукти за растителна защита през границата на страната, когато извършеното не представлява маловажен случай и е в нарушение на установения ред. С измененията в Наказателния кодекс се очакваше нелегалният внос на опасни пестициди като DDT и 1.3-Dichloropropene да бъде сериозно ограничен. това сега обаче е въпрос на граничен контрол и провеждане на активни съвместни кампании между НСГП, МВР и БАБХ.
Валя Ахчиева: ЕК забранява Мокап 10, БАБХ го разрешава, ДФЗ дава субсидии за него (ВИДЕО)
