Фуражите под съмнение за умишлен пренос на шарката по овцете и козите

Заместник‑министърът на земеделието и храните Стефан Бурджев проведе работна среща с представители на дипломатически мисии в България, след като в понеделник се състояха консултации с Европейската комисия и Генерална Дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ (SANTE), по повод епизоотичната обстановка, свързана със заболяването шарка по овцете и козите. Бурджев подчерта, че министерството е подготвено и решено да поддържа активна и прозрачна комуникация с партньорите в млечния сектор, за да гарантира своевременна информация и балансирани мерки срещу болестта и избягване на търговски ограничения.

Шарката по овцете и козите е силно заразно вирусно заболяване, предизвикващо сериозни икономически загуби заради намалена млечна продукция, увредена кожа и вълна, а често и ограничения в търговията и вноса. Болестта се причинява от вирусите SPPV и GTPV от рода Capripoxvirus и семейството Poxviridae Министерство на здравеопазването. Тя се разпространява главно чрез директен контакт и аерозоли, но и чрез замърсени предмети (фомити), включително кожи, вълна, транспортни средства и оборудване. Вирусът е устойчив във фомитите – особено в кожните крусти – и може да остане инфекциозен до шест месеца, а в околната среда до 180 дни.

В научните данни се посочва, че вероятността за разпространение чрез фуражи е средна – което отваря въпроса дали заразата може да се използва като средство за биологично саботиране срещу конкуренцията. Високата устойчивост на вируса във ветеринарни продукти и суровини, в комбинация с търговски интерес, прави такава хипотеза обект на разсъждение, особено ако болестта е насочена умишлено към държави‑производители като България и Румъния чрез заразени фуражи, подобно на умишленото разпространение на АЧС преди няколко години, които отстраниха България като конкурент на европейския пазар за свинско месо и отвориха възможностите за внос на огромни количества свинско от западна Европа.

Възможността сега инфекцията да бъде използвана като инструмент за елиминиране на конкурентни производители е тревожна, но няма конкретни доказателства за подобно умишлено разпространение – все пак вирусът може да се разпространява и случайно чрез некачествено третирани фуражи и суровини, като при това ситуацията следва да се наблюдава със сериозно внимание.

По време на срещата държавният ветеринарен инспектор доц. д-р Илиян Костов представи актуалната епидемиологична обстановка и вече предприетите мерки на национално и регионално ниво. Той увери всички, че БАБХ продължава да действа в тясно сътрудничество с Европейската комисия и международните институции в борбата с разпространението на болестта.

Бурджев също информира, че предстои заседание на Централния епизоотичен съвет в петък, на което ще бъде разгледана възможността за въвеждане на ваксинация като мярка за овладяване на ситуацията. Решението ще се вземе на базата на научните данни, професионалните анализи и нуждата от защита както на животинското здраве, така и на икономическата стабилност на сектора.

В срещата участваха дипломати от посолствата на САЩ, Кувейт, Швейцария, Обединените арабски емирства, както и представители на Министерството на земеделието, рибарството и горите на Австралия.

Разпространението на шарката по овцете и козите засяга пряко международната търговия. При потвърдено огнище държавите-партньори въвеждат ограничения върху вноса на живи животни и животински продукти, което води до значителни икономически щети за производителите и износителите. България е сред страните, които традиционно имат силно присъствие на пазара на млечни продукти и вълна, което прави проблема още по-чувствителен и стратегически важен.

Вирусът е с доказано висока устойчивост на околната среда – лабораторни анализи показват, че той може да оцелее в кожни крусти и необработени животински продукти с месеци, като запазва способността си да инфектира нови стада. Именно това свойство прави дезинфекцията и строгия контрол върху движението на животни, суровини и фуражи ключов елемент в борбата със заболяването.

Експерти в областта на ветеринарната епидемиология обръщат внимание, че дори единични пропуски в биосигурността могат да доведат до нови огнища. В тази връзка все по-често се обсъжда необходимостта от засилен лабораторен контрол върху вносните фуражи и суровини, тъй като именно те могат да бъдат невидим носител на вируса, особено при липса на правилна термична или химична обработка.

Паралелно с националните мерки, международната координация и обменът на информация остават водещ инструмент за ограничаване на риска. Пример за това е тясното взаимодействие между България и Европейската комисия, както и с ветеринарните служби на партньорски държави, което позволява своевременно въвеждане на синхронизирани действия срещу разпространението на шарката.

В контекста на глобалната конкуренция, експерти предупреждават, че подобни заболявания могат да се превърнат в средство за икономическо влияние. Дори и без пряко доказателство за умишлено разпространение, самата възможност за пренасяне чрез заразени фуражи и суровини повдига въпроса за необходимостта от по-строга международна регулация и прозрачност в търговията с животински продукти.