Търсиш агротехника?Получи най-добра цена

Чрез Зелената сделка ще се цели намаляване на пестицидите, химическите и изкуствени торове

10.03.2021 г.
10437
Днес се проведе онлайн кръгла маса на тема „България и Европейската зелена сделка“. Събитието бе организирано от софийския офис на Европейския съвет за външна политика /ЕСВП/ и е част от проект на ЕСВП, свързан с идентифициране на рисковете, възможностите и подходите в държавите-членки на ЕС по линия на изпълнението на Европейската зелена сделка.

Необходим е ясен и прозрачен процес на консултация за изясняване на българската позиция по Зелета сделка. Това стана ясно на първата кръгла маса „България и Европейската зелена сделка“, която се организира днес от софийския офис на Европейския съвет за външна политика /ЕСВП/. Целта на дискусията, в която се включиха организации от неправителствения сектор, икономисти и еко организации, бе да обсъди обществените нагласите и възможните социални и икономически ефекти от Европейската зелена сделка.

Според Стоилко Апостолов от Фондацията за биоземеделие „Биоселена“ за първи път Европейската комисия въвежда индикатори в Стратегическия план за земеделие свързани с намаляване на пестицидите, химическите и изкуствени торове. „Проблемът е, че никой не знае как ще се постигнат тези параметри, защото няма дискусия, а всичко се свежда до едни предравително разписани мерки“, сподели Апостолов.

Според Весела Чернева, заместник-директор и директор на софийския офис на ЕСВП, е необходима много по-широка дискусия за Зелената сделка, която да се води с обществото и всички заинтересовани страни и отрасли. „Има разлика в политическото поведение и обществените нагласи и резултатът е една пропаст. България трябва да върне своята коригирана позиция по Зелената сделка и да обясни на Европейската комисия какво ще прави в отделните области и как ще се привлече частен капитал. Всичко това трябва да стане не в нечий кабинет, а в дебат с обществото и отделните браншове - селското стопанство, дигиталните услуги, транспорта, за да има този план вътрешна кохерентност. Фактът, че българските политици до сега не са направили това усилие, е шокиращ“, заяви Весела Чернева.

Промяна в публичното говорене спрямо Европейската зелена сделка отпреди година отбеляза Мария Трифонова, преподавател в Стопанския факултет на Софийски университет. Според нея основният акцент тогава е бил върху енергетиката, докато сега се идентифицират възможностите за модернизацията на индустрията, селското стопанство и дигитализацията. „Европейската зелена сделка вече е в ход, като въпросът е възможно най-бързо да се възползваме от нещата, които тя ни предлага“, допълни Мария Трифонова. Представените от нея данни от националното представително проучване показват, че българите са готови да поемат лични ангажименти за намаляване на замърсяването на природата и вредните емисии. Според тях 67% от хората биха дали своя личен принос при залесяване и облагородяване на градски площи и междублокови пространства, а 65% биха намалили употребата на пластмасови опаковки. За 64% приносът им би могъл да бъде в разделното събиране на боклука, а за 52% - инвестирането в топлоизолация на жилище.

Основателят на екоинициативата „Горичка“ Маги Малеева се съгласи, че климатичните проблеми не се решават само от една група хора, а от личния принос на всеки от нас.

Според представително изследване 85% от българите смятат климатичните промени за сериозен проблем, а за 70 % от хората мерките срещу климатичните промени трябва да бъдат приоритетни в политическите програми на партиите. Въпреки големия интерес към темата, три четвърти от хората не са информирани за българската позиция и биха искали повече дискусия от официалните власти по това какво се планира.

„Хората си представят, че Зелената сделка е свързана с материални неща - саниране на сгради или соларни панели. От икономическа гледна точка, по-важното е да внедрим технологии и иновации, които да направят бъдещето ни по-зелено“, обясни Антон Гуренов, доктор по икономика. Според него трябва да направим бизнес модели, които да доведат до устойчива конкурентоспособност, защото материалните неща ще имат икономически ефект в рамките само на няколко десетки процента. „Важното е да увеличим производителността и печалбите в бъдеще“, обясни икономистът.
Юлиан Попов, старши политически съветник на Европейската климатична фондация обясни, че трябва да се прави разлика между климатичните промени и конвенционалната екология. Той даде пример със замърсяването на въздуха в градовете и промяната на климата, които са свързани, но имат различен подход и политики за тяхното решаване.
В края на дискусията бе анонсирана Втората кръгла маса по темата, която ще се проведе след парламентарните избори и нея ще бъдат поканени политическите партии и представителите на бизнеса.

Събитието е част от проект на ЕСВП, свързан с идентифициране на рисковете, възможностите и подходите в държавите-членки на ЕС по линия на изпълнението на Европейската зелена сделка.
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

  • Зелена седмица 2020
    17.01.2020 г.
    8698
    Зелената сделка, ОСП и бъдещето на фермерите - фокус на Зелената седмица в Берлин
    Виж повече
  • промоционални програми
    29.01.2021 г.
    10625
    ЕК отваря програмите за промоция на селскостопански храни с бюджет 182.9 млн.EUR
    Виж повече
  • ОСП
    18.09.2019 г.
    13130
    Председателят на EK: Да се намали употребата на пестициди, изкуствени торове и химикали!
    Виж повече
  • пшеница
    16.06.2020 г.
    8391
    Агроминистрите на ЕС: Зелената сделка поставя много високи амбиции към фермерите!
    Виж повече

Последвайте АгроКлуб във Фейсбук

AgroClub.bg