Тъй като Русия и Украйна са сред най-големите световни износители на зърнени култури и маслодайни семена (и продукти), продължаващият конфликт и произтичащият от него скок на цените на селскостопанските стоки подклаждат опасения относно потенциалните рискове за продоволствената сигурност, особено в зависимите от внос страни в Близкия Изток, Азия и Африка. Като се има предвид променливата ситуация, прогнозите на експертите за развитие на пазара на зърно 2022 остават много нестабилни.
Непосредствените заплахи са основно съсредоточени върху прекъсването на експортните потоци. В момента товаренето на търговските черноморски пристанища в Украйна е спряно. Въпреки че има усилия за увеличаване на износа по железопътни маршрути през западните граници на страната, общите обеми вероятно ще бъдат ограничени. Наскоро беше въведена система за лицензиране на износ за пшеница, царевица и слънчогледово масло, докато доставките на ечемик, ръж, овес и просо в момента са забранени. Въпреки че степента на загубите на инфраструктурата не е известна, потенциалните щети на пристанищните съоръжения, железопътните линии и силозите за съхранение могат да повлияят на превозите в дългосрочен план.
Повечето от руските черноморски терминали работеха към средата на март, но с някои продължаващи ограничения в Азовско море. Въпреки че наскоро товаренето е възобновено, обемите могат да бъдат възпрепятствани от ограниченията за търговско финансиране и допълнителни изисквания за застраховки на морски товари.
Допълнителният износ от друг произход, включително Индия, САЩ, ЕС и Бразилия, вероятно само частично ще компенсира по-ниските доставки в Черно море през остатъка от текущия сезон. Предвид високите цени, които се очаква да рационират търсенето, се прогнозира, че световната търговия с пшеница и царевица през 2021/2022 г. ще не достигне по-ранните прогнози, докато несигурността преобладава за 2022/23 г.
През последните 18 месеца цените на пшеницата са се повишили с близо 110 процента, цените на царевицата и растителното масло са нараснали със 140 процента, а цените на соята са се повишили с 90 процента. Като цяло цените на селскостопанските стоки се покачват от втората половина на 2020 г., подхранвани от силното търсене на внос в световен мащаб (особено от Китай), по-малките световни доставки поради сушите в Северното полукълбо през лятото на 2021 г. и свиването на запасите в големите страни износителки. Тези развития се случиха, когато световният икономически растеж се възстанови от мерките за ограничаване на пандемията. Цените на суровия петрол и природния газ започнаха да растат, което отразява икономическото възстановяване. Високите цени на енергията увеличиха разходите за торове, други суровини и транспорт. Атаката на Русия срещу Украйна наруши износа на черноморска селскостопанска продукция, повиши цените и изостря високите разходи за енергия и торове. Търговските политики в отговор на нестабилността на пазара, причинена от войната, особено ограниченията за износ, допълнително повишават цените на храните.
Основно свързано с увеличение на царевицата (Украйна, Индия и ЕС), прогнозата за световното общо производство на зърно (пшеница и едри зърна) за 2021/22 г. се повишава с 3 млн. т м/м (месец на месец), до 2 284 млн. . Предвижда се прекъсването на износа на Черно море и по-високите цени да доведат до известно рациониране на търсенето. Следователно се прогнозира потреблението с 8 милиона тона по-ниско от преди, докато глобалната търговска цифра (юли/юни) е намалена с 9 милиона до 415 милиона. Основно отразявайки очакваното натрупване на запаси в Украйна, кумулативните крайни запаси в света (агрегат от съответните местни пазарни години) сега се виждат по-големи на годишна база (на година). Тъй като много зависят от събитията в Черноморския регион, прогнозите за търсенето и предлагането за 2022/23 г. са необичайно предварителни.
Обвързана с по-нататъшно понижаване на рейтингите за южноамериканските производители, глобалната прогноза за реколтата от соя за 2021/22 г. е намалена с 3 милиона тона до 350 милиона (-5% на годишна база). С тесния пренос, допринасящ за намаляване на доставките, перспективите за използване и запасите са намалени, последните с 1 млн. т до 42 млн., около една пета по-малко на годишна база. Предвид намаляващите наличности и повишените стойности, стойността на търговията е намалена и намалява на годишна база. Свързано с очакваните отговори на предлагането в трите основни сектора, прибраната площ може да се увеличи с 2% на годишна база през 2022/23 г.
Отразявайки до голяма степен повишената цифра за производството в Индия, оценката на Съвета за производството на ориз за 2021/22 г. се повишава с 4 милиона тона до пик от 514 милиона (+1% на годишна база), като нетното увеличение на доставките се насочва към подобрена перспектива за рекордно общо използване. Включително увеличение на вноса от Китай, перспективите за търговия за 2022 г. (януари/декември) се повишават с 1 млн. т м/м и ще бъдат стабилни на годишна база. Обвързана с печалбите в Индия и други ключови производители, глобалната площ се очаква да достигне своя връх през 2022/23 г.
