"Българските биопроизводители, за съжаление са изключително слабо позиционирани на пазара, смята Цеков. Афишира се една огромна бройка от 6000 производители. Заради изкривената политика в подпомагането на биопроизводството обаче се стигна до там, че се създаде една огромна армия, която обаче не произвежда", посочва Цветан Цеков.
Смятате ли, че направените промени в Наредба 5 по отношение на контрола в биосектора ще имат положителен ефект? Промени има и в критериите за прием по мярка 11 Биоземеделие на ПРСР за 2020г…
Наредби винаги ще има. И сега, ако има желание и воля, има достатъчно механизми, с които могат да се контролират процесите, но това не се случва. С една Наредба няма да се повиши ефективността на контролния орган, ако той няма това желание. Държавната администрация, в лицето на МЗХГ, трябва да си свърши работата и да започнат да се отсяват реалните биопроизводители от тези, които създават лош имидж на сектора. Тя трябва да се намеси мощно и силно по отношение на контрола в биопроизводството, за да се преустановят лошите практики.
Липсата на сериозен контрол, създаването на схеми за “усвояване” на биосубсидиите доведе до неразвитие на сектора като производство.
Има разбира се и положителните примери за био - и в зеленчукопроизводството и при плодовете, но те са изключително малко.
Вашето стопанство е едно от малкото в България, които успешно се реализират на пазара - в България и в други държави. Кои са предизвикателствата и защо няма повече такива производители?
Няма такива, защото биопроизводството е изключително трудно по простата причина, че използваш изключително щадящи средства за растителна защита, за подхранване, които не могат да бъдат така адекватни както конвенционалните препарати. Именно там всеки производител, ако не знае по какъв начин да действа, може да компрометира реколтата си и след една или две такива реколти просто да фалира.
Нашата компания статира крачка по крачка още преди 15 години и вече сме преодолели тези съмнения. Подложени сме на най-добрия контрол - пазарът. По отношение на административни процедури, сертифициращи фирми сме подложени на изключително проверки, но те не ни притесняват - ние имаме наше ноу-хау, наша технология… Всичко това обаче е било “на ръба” през целия ни растеж. Много пъти сме били на нулата или под нулата. Много производители не могат да преодолеят това и търсят най-ниското съпротивление - да създават изкуствени обеми - не произвеждат, а само консумират подпомагане.Трябват знания, познания и философията да правиш това. Не може да правиш хибридни истории и да лъжеш пазара. Заради подобни практики се хвърли много кал по името на биопроизводството и към този сектор се роди изключително голямо недоверие.
Къде е пазарът на биоябълките от вашата градина?
Продаваме в търговските вериги в България. Имаме собствена дистрибуция. Продаваме и в чужбина. Имаме успешна реализация на Азиатския континент. Това може би е най-сложната логистика - над 50 дни и сме единствените, които сме правили тази логистика. Имаме стратегически партньори в Германия. Имаме експортен потенциал, увеличаваме го всяка година, колкото и трудно да е това с оглед на огромната конкуренция от чужбина.
Вашата градина е голяма и вече сте се утвърдили на пазара. Как обаче малките производители могат успешно да се реализират на пазара?
Много трудно малките производители на плодове и зеленчуци могат да достигнат успешно до пазара. Това може да се случи единствено и само чрез организации на производителите и чрез обединения. Защото в едно обединение чисто логистично минимизираш разходите, получаваш информация за ноу-хау, заготовки, обща реализация на пазара. Ясно е, че всяка една търговска верига иска по-дълъг период на реализация, еднородни партиди - а това може да стане само с обединение.
Организациите на производителите от една страна се афишират, но от друга са подложени тотално на геноцид.
Какво имате предвид?
По различни наредби министърът на земеделието ти позволява да се сдружаваш, докато Фонд Земеделие, ако си сдружен, те третира като организирана престъпна група. Защото в организацията сте съдружници, а когато кандидатствате за финансиране, ви посочват като свързани лица. Много добре го знаят, но го използват като маша - това е факт! Това е бариера, която задължително трябва да се преодолее, защото дава сериозна обструкция за развитието на секторите Плодове и Зеленчуци.
Как се отразяват климатичните промени и безводието на сектора?
Сушата, за съжаление вече започва да става тенденция. Аз лично, като човек-визионер, още когато започнахме да създаваме нашите масиви, ги направихме в райони, в които факторът суша няма да бъде толкова лимитиращ. Не че не е проблем. Ние черпим вода от планински реки, като разбира се имаме необходимите разрешителни за това. Тези ресурси също намаляват.
Като цяло тенденцията е в райони, които са били традиционни за овощарството, климатичните промени да им действат лимитиращо и това производство да се изнася в полупланински и планински райони. Тепърва тези предизвикателства ще изиграят своята негативна роля.
Все по-рядко в България се произвеждат круши, но вие го правите и то по биологичен начин.
Крушата е един от плодовете, който конвенционално се отгежда трудно, а да не говорим биологично. Произвеждаме по няколко десетки тона годишно, като се надявам да увеличим производството. Има пазарна ниша, има своята пазарна логика - въпросът е да можем да направим правилните крачки и в производството, и в реализацията.
Кой е ефективният начин да се използват субсидиите за биопроизводство, които българските стопани получават?
Трябва да се инвестира в насаждения, ноу-хау, знания. Всяка направена крачка в производството на плодове и най-вече в овощарството, след няколко години рефлектира. Тогава вече са направени много разходи и е много трудно да се обърне посоката. И когато всичко това бъде направено, то ще даде своите резултати.
Но трябва да има и политика, обърната към реалните производители - да се създадат условия да инвестират, да реинвестират.
Интервю на София Белчева, © 2020 Село - AgroClub.BG
