Новите правила забраняват не само производството, но и пускането на пазара, вноса и износа на продукти, създадени от животински клетки или тъкани, отгледани в лабораторни условия. Изключение е предвидено единствено за медицински и ветеринарни цели.
Растителните алтернативи (соеви, грахови, други протеинови заместители) не попадат под удара на закона и остават напълно законни. Забраната е насочена конкретно към т.нар. cell-based / lab-grown продукти, които в последните години получават силна подкрепа от големи корпоративни структури и фондове, ориентирани към т.нар. „преход на хранителната система“.
Аргументът на Будапеща: защита на селото, традицията и здравето
- В мотивите към закона унгарското правителство посочва няколко ключови аргумента:
- защита на традиционния селски начин на живот и животновъдството;
- предпазване на потребителите от технология с много неизвестни в дългосрочен план;
- опазване на околната среда чрез насърчаване на устойчиви форми на земеделие, а не на индустриализирани лабораторни процеси.
В текста се подчертава, че хранителните технологии, които се отдалечават от традиционните методи, могат да застрашат „нашите ценности“ и да поставят под натиск цели отрасли в селското стопанство, особено животновъдството и фуражната индустрия. Унгария по този начин ясно заявява, че не възприема „изкуственото месо“ като неизбежно бъдеще, а като риск – и за здравето, и за социалната тъкан на селските райони.
В конфликт с европолтиките, ориентирани към големия агробизнес
Законът идва на фона на силен натиск в рамките на ЕС да се уеднаквят правилата за новите храни, включително култивираното месо, и да се даде „зелена светлина“ за масовото им навлизане на общия пазар. Европейската комисия вече беше изразила негативно становище по проекта на унгарския закон по линия на процедурата TRIS (за защита на вътрешния пазар), като оспори аргументите на Будапеща и ги счете за необосновани.
Министърът на земеделието Ищван Надь нееднократно е заявявал, че Унгария няма да подкрепи реформи на ОСП, които „наказват фермерите“ и особено по-малките стопани, които всъщност оформят лицето на селска Унгария.
„Фермеро-центрирана“ политика и силно развиващи се селски райони
Унгарският министър на земеделието описа правителствената линия като „фермеро-центрирана“ политика, в която фермерите винаги могат да разчитат на държавата. Това не е просто лозунг – през последните години се реализираха редица програми за пряка подкрепа на селските общности и малките населени места, включително добре познатата Magyar Falu Program („Програма Унгарско село“), насочена именно към малки селища и техните инфраструктурни и социални нужди.
В рамките на Програмата за развитие на селските райони на Унгария за периода 2014–2020, а и в новия програмен период, сериозен ресурс се насочва към:
- възстановяване и опазване на екосистемите;
- развитие на местни хранителни вериги и организации по веригата на стойността;
- социално включване, намаляване на бедността и икономическо развитие в селските райони.
Към това се добавят национални средства и таргетирано финансиране за дребни и средни стопанства, за модернизация на фермерските дворове, за местни пътища, училища, здравни пунктове и други услуги, които реално връщат живота в селата.
Резултатът е видим – в контекст, в който в много страни членки селските райони обезлюдяват и обедняват, в Унгария селото остава ключов политически и икономически приоритет.
За България унгарският пример е ценен – показва, че и в рамките на ЕС е възможно да се води аграрна политика, която защитава селото, традиционното производство и местните общности, вместо да следва безкритично корпоративните сценарии за бъдещето на храната.
