Въпреки противоречивите реакции, с които беше съпроводено обявяването, обсъждането и приемането на документа, представителите на търговските вериги обявиха, че имат общо разбиране с държавата за “необходимостта по смислен начин да бъде подпомогнат българския производител”. Българският производител от своя страна вижда възможност за реализация на продукцията си чрез каналите на търговските вериги - при извънредни и облекчени условия. Не всички земеделски стопанства обаче, на този етап са готови да навлязат в търговските вериги. И отново най-неподготвени и уязвими остават именно най-дребните производители и семейни ферми.
Градинарите: Готови сме за супермаркетите стига самите вериги да имат желание наистина да предлагат българска продукция
В Съюза на градинарите има получено писмо от една от чуждите търговски вериги, с което се изисква списък на членовете на Съюза, които са в затруднение с реализацията на продукцията си и причините за това, съобщи за Село Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите в България. Изискване е производителите да са регистрирани, съгласно действащите нормативни разпоредби; стоките трябва да бъдат етикетирани; трябва да се доставят при съответните температурни режими.
Стопанствата на членовете на Съюза на градинарите са малки, средни и големи, като дори най-малките (около 20-30 дка), много добре организират производството си и могат да заготвят продукцията си за търговските вериги.
Милтенова дава пример: “Знаете колко малко круши има в България, след като голяма част от насажденията се загубиха. Оказва се че крушите, които се внасят от Италия, Испания доста често са с по-лошо качество от това, което произвеждат нашите стопани. В същото време цените им са доста високи, а нашите производители нямат достъп до тези вериги. Тъй като няма как да се постигнат количества от вносните зеленчуци, има резон в предложението на министър Танева, да се предлага стоката на регионален принцип - в регионалните обекти. Много се надяваме веригите да проявят тази гъвкавост”.“Нашите производители са готови за супермаркетите стига самите търговски вериги да имат желание наистина да предлагат българска продукция, категорична е Мариана Милтенова и допълва: От търговци на едро, с които работим, имаме информация, че когато предлагат определен български плод или зеленчук на търговската верига, има натиск в цената, който се отразява и на производителя. А когато се предлага вносна стока, веригите приемат цената, независимо каква е. Това говори за недобро отношение към българския производител. Затова се надяваме, че в тази ситуация ще се прояви малко съпричастност”.
Някои от членовете на Съюза вече имат договори с търговски вериги, други намират пазар на продукцията си чрез търговци на едро, които имат база за заготовка на продукцията. Много производители обаче реализират продукцията си в морските курорти и се очаква тази година те да бъдат затруднени. Именно те проявяват интерес да бъдат подпомогнати да реализират продукцията си в търговските вериги. “Изготвяме списък и в него ще включим всички производители, които проявяват интерес - не мисля, че някой би отказал тази подкрепа”, обясни Милтенова.
Ентусиазъм сред биосектора за по-силно присъствие в търговските вериги
Българските биопродукти също имат своя шанс да влязат по-активно в големите търговски вериги. На този етап две търговски вериги за изпратили запитвания към Българска асоциация Биопродукти за сътрудничество, съобщи председателят на БАБ Албена Симеонова.
Първоначално членовете на асоциацията са били доста скептични, но в момента се събират данни за наличната биопродукция, която може да се предложи на пазара, и се вижда ентусиазъм сред членовете ни, разказа Симеонова.“С една от веригите работим много добре и са единствената верига, която работи на регионален принцип, а това е от изключителна важност за биопроизводителите, чиито стопанства са малки и средни. В момента те ни предлагат облекчени условия - не се изисква сертификат за стандарта GLOBAL G.A.P. Предлагат ни договор от 5 страници, а не 40 страници, както досега”, каза Симеонова.
За най-малките отново ще е най-трудно, а те никак не са малко
Най-малките и уязвими стопанства - тези с до 5 декара ще бъдат най-затруднени да достигнат до големите търговски вериги, въпреки голямото им желание за това.
“След като никоя от веригите не ни потърси, ние се свързахме с две от тях и те се отзоваха веднага, разказа пред Село Виолета Златева, председател на Синдиката на самонаетите и неформални работници “Единство”. В организацията членуват над 5 хиляди земеделци с малки семейни стопанства - оранжерии, зеленчукови градини на открито и малки овощни градини в районите на Пловдив, Чирпан, Пазарджик, Петрич, Сандански, Варна, Шумен и Русе.
Предоставени са формуляри, чрез които да се събере информация за цялата налична продукция на малките стопанства. От веригите изискват и снимков материал на продукцията, която ще се предлага. Не са поставени условия за количества продукция, обясни Златева и допълни, че директният контакт с търговските вериги, при които се избягва звеното на прекупвачите, е в плюс за стопаните. В същото време обаче голяма част от тези производители не са регистрирани земеделци, не могат да издават документи и според законодателството нямат право да търгуват с веригите.
Отварянето на големите вериги за най-малките производители на плодове и зеленчуци е “светлина в тунела”, казва Роза Иванова, член на синдиката и производител на череши и праскови от Петрич. По думите ѝ, до момента заради епидемията и извънредните мерки, неработещия туризъм, временното затваряне на пазарите, затрудненото пътуване, производителите в района са претърпели сериозни загуби - изхвърлена или продадена на безценица е голямо количество продукция.“Тъй като фермите, които са членове на синдиката, са предимно малки стопанства - до 5 дка, те нямат право да ползват подпомагане по директните плащания, макар част от тях да са регистрирани като земеделски производители. Има и много стопани, обаче, които не са регистрирани, а това е изискване, за да продават на веригите. В моменти като този за пореден път виждаме ползата от обединение на фермерите и създаване на организации на производителите. По места имаме създадени кооперации, като ще се опитаме чрез тях да продаваме и стоката на тези стопани, които не са регистрирани”, посочи Виолета Златева.
В момента дребните фермери обмислят вариант чрез регистрирани земеделски стопани да продават и своята стока. Опитват да се организират “по петима-шестима души с общ транспорт, за да доставят стоката си до Благоевград и София, но без да покрият законови изисквания за производство, те няма как да влязат в търговските вериги.“Сега е моментът държавата да обърне внимание на най-малките производители, които са принудени да работят в сивия сектор заради непосилните разходи, които трябва да правят, ако се регистрират като земеделски стопани”, категорична е Роза Иванова.
Изследване на Синдиката сочи, че на територията на цялата страна малките семейни ферми до 5 дка са над 80 000.
Дали търговските вериги са вариант за най-дребните земеделски производители в България, които не са никак малко - явно не! Поради спецификата на производството - малки земеделски парцели, слаба организираност - било то заради административни недомислици или народопсихология, трябва да се търсят нови политики и канали за реализация чрез директни доставки. А доколко работещ, като цяло, ще се окаже вариантът с българските храни в търговските вериги, предстои да видим.
© 2020 Село - AgroClub.BG
