Тодор Джиков (НАК): Само изрядните производители на картофи да получават субсидии

06.09.2019 г.
2366
Националната асоциация на картофопроизводителите води разговори с МЗХГ и БАБХ в посока да се дава обвързано подпомагане само на фермери, които са регистрирани и напълно изрядни. Подробности по темата разказа пред АгроКлуб председателят на Асoциацията Тодор Джиков:

Г-н Джиков, започна ли прибирането на реколтата от картофи?
До момента на 100% е извадена реколтата от ранните сортове. Масовото прибиране на реколтата от късни картофи започва сега - около 7-8 септември. Именно късните картофи представляват основната част от производството у нас. Около 90% от тях се отглеждат в планинските и полупланинските райони на областите София, Кюстендил, Пазарджик, Благоевград, Смолян и Перник. На този етап е рано да се говори за добивите и качеството. Като цяло, заради високите температури през месец юли, добивите са провокирани. Интересно ще е как ще се представят площите, които са били напоявани. 

Имате ли информация каква част от картофените полета се поливат?
Тази година очертаните площи по СЕПП са около 82 000 дка, а регистрираните площи в БАБХ, които трябва да се контролират, са около 40 000 дка. В планинските и полупланинските райони на Копривщица, Пазарджишко, Смолянско, Велинградско, Сърница голяма част от картофите нямат напояване. Друга част се поливат. Тук обаче вече става въпрос не само за икономически, но и за социален ефект от картофопроизводството.

Какво имате предвид?
Без социалната визия на държавата, хората в тези райони няма как да се справят сами. Там дядовците, бащите им са отглеждали картофи, децата им също ще отглеждат. Няма напояване и се разчита само на природата. Ето защо държавата трябва да си направи равносметката от изминалите програмни периоди и да разбере, че без подпомагане на тези планински и полупланински райони, стопанствата няма да оцелеят още дълго. И тук не става въпрос само за картофите и земеделието, а също и за скотовъдството. Без финансиране за тези райони, няма как да се случват нещата. Вижте как е в планинските райони на Испания, на Гърция, на Италия… Навсякъде държавата подпомага земеделските производители в тези райони, за да останат те по родните си места. 



Тоест развитието на планинските и полупланинските райони трябва да се заложи като приоритет в следващия програмен период на ОСП?
Естествено! Хоратата в тези райони имат 26 лв. подпомагане за декар, което, съгласете се, е смехотворна стойност. За да се спре това жестоко обезлюдяване на планинските и полупланинските райони, на тези китни села, трябва да стане ясно на държавата, че там отглеждането на картофи, на лук, на животни са основните поминъци за препитание на хората. Други алтернативи нямат... 

Нека да се върнем малко назад в разговора - защо има такава разлика между заявените площи за подпомагане и регистрираните в БАБХ?
Картофите са единствената култура в сектор Растениевъдство, която има изключително неприятни карантинни заболявания и вредители. За да се запази картофопроизводството и площите с картофи в ЕС, в Регламент е записано, че картофите са мониторингова култура и се контролира с цел да се предотврати разпространението на карантинни заболявания и заразяването на площите с картофи. При клавибактер, рак по картофите, някои нематози, площите се поставят под карантина от 3 до 7, дори до 25 години, в зависимост от заболяването. Като част от Общността, България е подписала този Регламент и е синхронизирала законодателството си с него. Всеки един картофопроизводител, трябва да подаде в БАБХ необходимите документи за площите и за произхода на семената картофи, които ще засади. 

Тоест разковничето се крие в семената - трябва се докаже произходът им?
Точно така! Защото, в случай, че се открие карантинно заболяване и се тръгне по веригата назад, ще се установи от къде е дошло това нещо. А заболяванията обикновено вървят със семената. В Закона за защита на растенията има една подробност, която обаче не винаги се разчита правилно. Ако производството на картофи е за собствена консумация, от 1 - 2 дка и не представлява потенциална опасност, БАБХ освобождава стопанството от контрол, но това не отменя задължението на собственика да предостави документите, да се регистрира.

Липсата на такава регистрация в БАБХ обаче, явно не е пречка за получаването на субсидии?
Да си зададем въпроса така: Трябва ли да даваме европейски субсидии на фермери, които не спазват европейските регламенти? Другият въпрос - тези 42 000 дка разлика между очертаните и регистрираните в БАБХ площи са на малки производители… А дали е така!? Аз бих бил и по-краен - При риск от заразяване с карантинни болести - защо трябва да се дават субсидии на колеги, които не спазват регламентите?

субсидии за картофи


Колко струва регистрацията и контролирането?
От една страна се изисква време - за регистрацията или пререгистрацията в БАБХ. Заплащат се пробите, които агенцията взема от семената и почвата, като сумата зависи от декарите и броя на картофените клубени на декар. За моето стопанство, например, съм платил 1200 лв. за вземане на проби. След това ме инспектират в склада, изследва се посадъчния материал… Защо аз трябва да губя време и средства, да бъда изряден и в крайна сметка да получа толкова колкото един некоректен производител…?

Вие, като председател на НАК, поставяли ли сте въпроса пред институциите?
Да, въпросът е поставен в Министерството на земеделието. Имаме зелена светлина и започваме да работим в посока да се преустанови тази порочна практика - некоректните земеделски производители на картофи да получават подпомагане. Водим разговори с МЗХГ, БАБХ в посока да се дава обвързано подпомагане само на производители, които са регистрирани и напълно изрядни.
 
Има ли интерес от страна на млади фермери към отглеждането на картофи?
Отглеждането на картофи е семеен бизнес. Пак се връщам към планинското и полупланинското земеделие, където работи цялото семейство - дали ще отглежда животни или растения - основно лук, картофи, напоследък спанак, салати… Тук трябва да търсим принадената стойност - първо държавата трябва да помага, второ - трябва да залагаме на качествени продукти, които могат да се продават малко по-скъпо. Това би задържало младите хора да продължават семейния поминък и да останат в тези райони.  

Националната асоциация на картофопроизводителите (НАК) обединява около 250 земеделски стопани от 7 области, в които са основните картофопроизводствени райони на страната - София, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Перник, Кюстендил и Бургас. Около 80% от стопанства са с размер между 80 и 180 дка, около 10% са над 200 дка, и останалите са с размер под 80 дка.



автор: София Белчева, © 2019 Агро Клуб - Agroclub.bg
  • МЗХГ и фермери обсъдиха промени по обвързаната подкрепа за 2020
    29.07.2019 г.
    1101
    МЗХГ и фермери обсъдиха промени по обвързаната подкрепа за 2020
    Виж повече
  • земеделие - доклад ООН
    25.06.2019 г.
    845
    Доклад на ООН предупреждава за загубата на продуктивност в земеделието
    Виж повече
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Последвайте АгроКлуб във Фейсбук

AgroClub.bg