Тежка година за българските пчелари. Какви са причините? (АНАЛИЗ)

Оказва се така, че 2020-а година е тежка в много отношения, които бихме могли да използваме като осонование за размисъл и преразглеждане на причините, които водят до една или друга криза. След поредната година с голяма суша за зърнопроизводството, след поредицата зарази при животните и продължаващата нелоялна конкуренция спрямо всички сектори в овощарството и зеленчукопроизводството, то 2020-а удари и пчеларството. Спадът в добивите на пчелен мед е средно между 45 и 60%, като в Благоевградско пчелари отчитат спад до 80-90%.

В цяла България професионални пчелари отчитат много силен спад в добивите от пчелен мед, като същевременно в условията на пандемия от коронавирус - Covid19, потреблението на всички пчелни продукти е скочило драстично.

В един от най-силните за професионалното пчеларство региони на България - Плевенско, добивите са спаднали до едва 10 кг. от кошер. Най-добри за годината са добивите в региона на Добруджа и Бургас (30-50 кг./кошер), както и в части на Подбалкана около Карлово и Казанлък. 

Кои са проблемите във връзка с по-малките количества пчелен мед през 2020?
- засушаването и валежите, които отмиват нектара
- неспазването на наредба 13 и пръскането от страна на земеделци с пестициди
- нерегламентиран, контрабанден внос на забранени пестициди от Турция

Какви са основните проблеми при ценообразуването при пчелния мед и пазарната реализация?
- 90% от пчеларите разчитат на изкупуване на меда от външни търговски или преработвателни фирми
- липса на собствен маркетинг, атрактивно етикетиране, онлайн продажби с цел постигане на по-висока цена. Голямата част от пчеларите губят средно до 70-90% ценови пропуски от добавена стойност от това, че не реализират продажби на крайна продукция.
- липса на разнообразие и добавена стойност във видовете продукция, която излиза от пчелина
- застаряваща средна възраст на 75% от пчеларите, които нямат иновативни подходи за продажби

На фона на тази информация от България, Европа също отчита сериозен спад в производството на пчелен мед, както и завишен внос на компроментиран мед от Китай. 

Copa-Cogeca отчете 40% спад в реколтата от пчелен мед в Европа. Това е една много лоша година за европейските пчелари, отблезаоха от асоциацията. Напрегнатите климатични условия са засегнали производителите на мед в повечето страни от ЕС с намаляването на периодите на цъфтеж. Това е нов удар за сектор, който страда от дълбоки и структурни изкривявания на пазара, което се доказва от нестабилността на пазарите въпреки ниските произведени обеми.

Поради силния дъжд и наводненията в Централна и Източна Европа и голямата суша през юли, ситуацията, наблюдавана от европейските пчелари, никога не е показвала толкова силни различия между държавите-членки. Тъй като основните производители са разположени в Източна и Южна Европа, работната група за мед в Копа Коджека очаква безпрецедентен спад в производството с почти липсата на някои видове медове, особено акациев мед. Само в Унгария реколтата от акация е била само 10% от нормалната реколта, а реколтата от полифлорен мед пада с около 30% в сравнение с тази при нормалните количества. В Австрия специалистите твърдят, че такива лоши реколти не са регистрирани от десетилетия. Много последователни спадове са регистрирани в Португалия (-80%) и в Италия (на юг, между -70% и -80%).

Докато Европа е в недостатъчен производствен капацитет, като се има предвид нейното вътрешно търсене, такива ниски добиви трябва да позволят на производителите да очакват повишаване на цените. И все пак това не се случва. Цените на меда в основните страни вносителки продължават да падат. Освен това, без подходящи политико-икономически инструменти, бъдещето на пчеларите е в опасност: липсата на стриктно етикетиране на произхода и фалшифицирането на меда, които са достигнали много трудни за откриване нива, представлява две големи заплахи, за които европейските законодатели трябва да предприемат сериозни мерки, алармира европейската аграрна асоциация Копа Коджека.

© 2020 Село