Търсиш агротехника?Получи най-добра цена

Таня Георгиева (НСМ): Каква е цената на Зелената сделка за фермерите?

Зелената сделка. Фермерите - съмишленици или скептици?


Таня Георгиева, (експерт Национална селска мрежа):



Може би през призмата на земеделският производител Зелената сделка има такъв страховит и ужасяващ вид, по простата причина, че земеделският производител към настоящият момент не му е обяснено, няма и кой да му обясни, че самата Европейска комисия (ЕК) в своите анализи отчита тази слабост, че няма данни, за да може да анализира към момента и да каже каква е цената на тази сделка, която ще бъде приета и от 1-ви януари 2023-та, земеделският производител ще бъде принуден да изпълнява? (Дали под формата на допълнително приети доброволни или пък завишени задължителни изисквания.) 

Абсолютно разбираемо е това силно притеснение и безпокойство по отношение дори на самото оцеляване на земеделският сектор като такъв производствен сектор. Някои не са толкова стресирани, но пък примерно самите администрации също са в търсене на възможности: 
  • Как точно да отговорят на изисквания, които не са калкулирани към настоящият момент?
  • Дали Зелената сделка не е просто  “говорилня”? 
Може би, в този контекст, на самите фермери им се струва, че е “говорилня”, защото едни такива политически постулати се разменят между големите институции на европейско ниво. А те са трудно смилаеми за един практик-фермер, без значение от мащаба и без значение от производството, което той има, и което на него трябва да му говори следното:
“Аз от 01.01.2023-та година трябва да взема решение да правя 1-во, 2-ро, 3-то, 5-то, 10-то и така нататък. Но, за да взема това решение, аз пролетта на 2022-ра, което след половин година…” 
Това цялото нещо трябва да е кристално ясно, кристално разписано и преведено на езика на фермера, който ще го прилага това, за да може в стопанската година, когато се вземат решението за сеитбооборота на културите, залагането на парниците..., изобщо подмяната на стадата..., или опресняването на стадата. ..

Ние след половин година в цялата земеделска общност на Европейският съюз, трябва да имаме всичките тия правила от 1 до 100, като менюта и като задължения, за да може да си го калкулира фермера.

Затова е абсолютно обяснимо притеснението на фермера и мнението, че само “бла-бла” и някакво говорене без яснота, защото ние нямаме гласуван европейски регламент в момента, нямаме вторично законодателство, но това е в тематиката на нашият евродепутат Атидже Алиева Вели...по отношение на тайминга.

Във връзка с коментара за една статия на Юроактив, аз я проследих в оригинал, за изтичането на такъв документ, който говори за вътрешно ведомствено съгласуване, което е би било възможно, но тук всички можем да си отговорим на един риторичен въпрос: При заявена силна амбиция, че в рамките на португалското председателство, което трябва да приключи края на шестмесечието, е необходимо да има допълнителна политическа жега?  Или по-добре да се приключи с това “джъмбо-трилози” и “супер-триалози” и след това юли месец беше публикувана тази оценка.

Така или иначе, аз обаче, това което службите на Европейската комисия и комисар Войчеховски почнаха така дебело да подчертават е, че този “Импакт асесмънт”, който излезе всъщност юли.... се говори на европейско ниво, че под сурдинка някак си е излязъл без да бъде широко популяризиран, нали ЕК дебело подчертава, че това не е оня истински “импакт асесмънт”, който да обхване всичко по веригата, за да е ясно каква е цената на пълното прилагане на тези двете стратегии.

Голямата празнина, изобщо на Европейско ниво е това, че няма консистентност и стабилна база данни статистическа, по отношение на храни, потребления, преработватели-пазар, където трябва да се създаде таза база данни, тя да се обработи и да се направят модели: (Каква би била промяната на предпочитанията, на диетата и т.н.?)
И се подчертава, че този анализ всъщност, той не отчита компоненти като амбицията за намаляване на разхищението на храната, по-високо биопрозводство и доста други ползи, или пък негативи, които могат да бъдат като скачени съдове. Така, че това, което си говорим за европейските институции, нали, земеделските министри от цяла Европа, от две години така устойчиво настояват и изискват.

Мисля, че Европарламента, също се е обръщал с такъв апел към Европейската комисия - Да си свърши работата по качественото законодетелство, което на европейско ниво правно значи, че всяко едно предложение на някакъв нормативен акт е придружен с пълна оценка на въздействието, което в момента липсва. 

Комисията (ЕК) прехвърляше тази топка в полето на националните администрации, тъй като базата е различна: 
Кой колко биологично има? Кой колко ПРЗ-та потребява ( препарати за растителна защита), торове и т.н? 
Но, това, като общностна политика (ОСП) трябва да се ходи с една обща оценка на въздействието.
Така че, това е една щекотлива тема, която…

Тук пък апелите и упреците от страна на земеделската гилдия, и всички, които са потърпевши в изпълнението на тези двете стратегии е обоснована, защото:  Как ти на високо политическо ниво взимаш решение без да си наясно с цената и ефекта, който стои (нали такива дългосрочни и крайни тежки решения)? 
Така че, не лека тема!

Тук, според мен, целият Съюз (ЕС) и институциите му, в международен план, търпят критика по отношение качествено законодателство и то в толкова сериозен сектор, който не е свързан само със земеделците и с производството на храната. Това са всичките райoни.

Г-жо, Георгиева, ако страните членки имат данни, които в крайна сметка са несъпоставими, как може да се направи оценка на въздействието? И как американският департамент, пък много отдавна, ни предостави един такъв анализ?

Таня Георгиева:
Значи, все пак, ние като държави членки, равноправни в един съюз, присъединявани в един различен исторически план, различно погледнато, всяка си ходи с нейната си история като различна база данни, мониторингова мрежа и т.н. 
По-развитите, по-старите са по-унифицирани, така да кажа, и колкото и да еволюира това законодателство на Европейско ниво, по отношение на статистика и на мониторинг, продължава да има различия. 
Така че, трудно е да се определи това като цели по отношение на “зелената сделка”, които са известни, свързани с торовете, с препаратите, антимикробните средства и т.н.

Но, департамента по земеделие на Америка 2020-та година, няколко месеца след като излязоха двете стратегии на Европейската комисия, сами се сещате, че той няма никакви политически афинитети: или трябва да е дипломатичен, или толерантен, за да може да оцени нещо конкретно, като въздействие на пазарите.

Знаем, че Америка е държава изцяло основно фокусирана върху двигателните сили на пазара. Така че, те бяха максимално обективни от техният департамент, докато на европейско ниво ние сме повече фокусирани за това, какъв ще е ефекта за околната среда, биоразнообразие - малко ни бяга социалното измерение като социална цена, която ще бъде поета от всички нас. 

Сега, моделът като оценка от юли месец, това за което каза г-жа Алиева-Вели, по отношение на регионалния модел “капри модела” на вътрешните служби - изследователски на Европейската комисия, които ще апелират, нали да реферира предложението към това изследване - те казват, че този анализ, изобщо 3-те симулации, които разглеждат са в хипотезата, че: Европейският съюз действа сам. 

Тоест от 2020-та година насам, целият свят (ние сме в съюза - няма как да не ни прави впечатление) не виждаме да припознава тази супер инициатива и да казва: “Да, и ние прегръщаме тази амбиция, и ние ще ви следваме.”

Докато американците, още 2020-та година разгледаха трите сценария:
-Европейският съюз действа сам; 
-Целият свят действа спрямо модела на Евросъюза; 
-Или само някои държави извън ЕС го следват. 

Но тука вече става въпрос вече за търговски политики: Колко Европа ще налага някакви допълнителни изисквания и стандарти за другата храна, която идва насам, за да може да се защити земеделският производител - фермера и преработвателя. 

Към настоящият момент, когато водим тази дискусия, такива анонси, извън общополитическите - тука не визирам и не нападам абсолютно никой - политическите заявки на европейско ниво, в контекста на поляризираната дискусия по “зелената сделка” и специално тези двете стратегии, които засягат агро-хранителната верига и селските райони е, че: “Да, ще бъде отчетено, ще бъде взето под внимание.” 

Обаче 2023-та, както ви казах аз - януари, за производителя на селскостопанска суровина, който и да е той, тя е след половин година, когато той трябва да си планира производството, той няма защита.
И по стара традиция - виждаме какво става с Меркосур, виждаме какво става с вноса на фуражи - всички знаем: Откъде ли не влизат фуражи в Европа (От държави, които работят с ГМО.); Къде ни е количеството на соев протеин, и с “Ванеса”?; Гледа ли се ГМО? - Гледа се ГМО, царевица и т.н.

Тоест, до момента, когато и този програмен период, когато вече беше позеленена веднъж общата селскостопанска политика, такава защита фермерите - “Няма защита!”

Не случайно “Копа-Коджека” толкова много протестираха и апелираха политиците за разум още, когато се договаряше Меркосур. 

Не зависимо от това, използвам случая:  да, Европа, внася това, което не ѝ достига, изнася - това, което има излишък - нормални пазарни принципи, но за в бъдеще, когато ти отнемеш “въоръжението” на всеки фермер да си опазва качеството и количеството на продукцията, което е равно на неговата устойчивост: било то торове, препарати, без значение дали е биологичен производител, трябва да намери такива алтернативи, които са по-щадящи. Ти си го обезоръжил от 2023-та януари, по простата причина, че на пазара тези нови технологии за производство тепърва се проучват през изследователски екипи. Дори и да ги има в лабораторни условия, те не са зрели, за да влязат на пазара, така че да могат да влязат в тубата при фермера, в храната-микс (хранителният микс на животното) и т.н., за да го знае фермера, че го има.  

Другото:  Докато стигне да пазара, на каква цена ще е?
Разбирате ли?
Тук, по-скоро исках да взема примера и думата, за да кажа моето мнение абсолютно обективно, че с тази Зелена сделка, която искаме да превключим на нея от 1-ви  януари 2023-та година, ние прескачаме много еволюционни стъпала по отношение на технологията. 

Значи, ако има някакво плавно планиране - тука всички изследователски служби, които подкрепят вземането на политики във всичките европейски институции, трябва да са загрижени за това да съберат, да обобщят и да направят анализ на това какво пазара може да предложи, като средства, с които фермера да може да работи, по който пази околната среда.
Ако тях ги има - окей. Ако ги има, но са на много висока цена. Трябва да компенсираме фермера, трябва стимули за тоя фермер - това, което и нашият евродепутат каза в дискусията в началото.

Да, няма фермер, който да бяга от това да допринася повече за собствените си ресурси, за собствената си къщичка.

 
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Последвайте АгроКлуб във Фейсбук

AgroClub.bg