Зърнените класове, освен, че са увредени от прекомерната влага и гъбичните заболявания, са с изключително слабо развити и малко на брой зърна.
Поради обилните дъждове, по-лошо ще е и качеството на хлебопекарното зърно, като се очаква след жътва да са налице влошени показатели, вкл.: наличие на влага, по-ниско хектолитрово число, по-лошо число на хлебеопекарна сила (ЧХС), влошена ензимна активност и влошена зърнена твърдост, намалено наличие на глутен и др.
Обилните валежи вече доведоха до прекомерно наводняване на почвата, което масово предизвика коренова гнилост и ограничи достъпа на корените до кислород. Това намали способността на растенията да абсорбират хранителни вещества и доведе до увреждане на структурата на растенията.
Освен това обилните дъждове ускориха екстремно ерозията на почвата, като измиха важни хранителни вещества и органични материали от земята. Това остави почвата бедна на хранителни вещества и неспособна да поддържа здравословен растеж на пшеницата.
АгроКлуб припомня, че през 2019 г., България постигна рекорден добив от пшеница с около 6.5 милиона тона, съгласно данни от Министерството на Земеделието. През 2020 г., обаче, добивът от пшеница беше не толкова висок, с оценки, които варираха, но се приближават към 5.4 милиона тона. През предишни години, добивът също варираше, като през 2018 г. беше около 5.8 милиона тона.
