Какъв ще е сценарият у нас за средствата за справяне с Covid-19-кризата? Откъде ще „отлеем“ и къде ще „налеем“, за да са доволни всички?
На фона на опитите на националната ни администрация да наложи собствени мерки за справяне с кризата, които да бъдат не само адекватни, но и съобразени с европейското законодателство в сектора, вчера в Официалния вестник на Европейския съюз бяха публикувани единадесет регламента, които дават правно основание на държавите-членки да стартират на своя територия специалното подпомагане, което Европейската комисия осигури на сектор „Земеделие“ за борба с кризата, причинена от COVID-19. Като допълнение към тези мерки, които по своята същност са свързани с правилата на Общата организация на пазара на ЕС и са чисто пазарни, Комисарят по земеделие и развитие на селските райони, Януш Войчеховски, обяви, че Европейската комисия ще предложи нова мярка, чрез която държавите-членки, през своите Програми за развитие на селските райони, да могат да компенсират фермери и малки агро-хранителни бизнеси, предоставяйки им до 31 декември 2020 г. ликвидна подкрепа под формата на грантове в определен размер.
Какво означава това?
За да може да се използват средства от Програмите за развитие на селските райони конкретно за борба с коронавируса, първо е необходимо да се създаде правно основание, на база на което такъв тип разходи да бъде допустим за подпомагане. Това означава, че в идните дни ЕК ще предложи изменение в Регламент 1305 от 2013 г. За да стане това изменение факт обаче, то трябва да бъде одобрено и от Европейския парламент и от Съвета на министрите по земеделие. Имайки предвид скоростта, с която Съветът и Европейският парламент вече направиха подобно изменение в Регламент 1303 от 2013 г. по отношение на структурните и инвестиционни фондове, то промяната в Регламента за развитие на селските райони съвсем спокойно може да бъде приета и публикувана в Официален вестник на ЕС до края на месец май. За да може обаче тази мярка реално да се прилага, всяка една държава-членка ще трябва да подготви промяна в Програмата си за развитие на селските райони и да я изпрати за одобрение на ЕК. Това означава, че земеделските производители ще могат да кандидатстват по тази мярка най-рано през месец юни 2020 г.
Какво точно предлага ЕК?
Съгласно обявеното от Комисар Войчеховски, ЕК предлага да се даде възможност държавите- членки да отделят до 1% от бюджетите на своите Програми за развитие на селските райони в специална мярка, чрез която да могат да предоставят на конкретно засегнати от кризата фермери и малки агро-хранителни бизнеси, ликвидна помощ. Тази помощ ще бъде под формата на фиксирана субсидия в рамките на до левовата равностойност на 5 000 евро за земеделски производител и до левовата равностойност на 50 000 евро за малките агро-хранителни бизнеси.
Как ще се прилага помощта в България?
Бюджетът на Програма за развитие на селските райони в България след шестото изменение е в размер на 2 896 147 918 евро. Левовата равностойност на един процент от нея прави 56 643 729 лева. Това ще бъде общият бюджет на мярката. Оттук нататък обаче започват трудностите с нейното прилагане. Министерство на земеделието, храните и горите ще трябва да разпише правила, по които да може да определи кои земеделски производители са конкретно засегнати от кризата с коронавируса и кои не са. Ясно е, че в рамките на този малък бюджет, ако се вземе решение да се подпомагат всички регистрирани земеделски производители на територията на България, то средствата ще бъдат пренебрежително малко.
Ако и те бъдат включени в обхвата на мярката, помощта ще спадне още повече, а администрацията от своя страна ще бъде изправена пред нелеката задача за първи път да определя граница, която да разделя малки от големи агро-хранителни бизнеси. Освен това друг важен въпрос, по който ще трябва да се вземе решение ще бъде – средства от кои мерки ще бъдат взети, за да се формира бюджетът на тази мярка. А това, наред с посочените по-горе специфики също не е маловажен въпрос. Защото след две седмици нещата ще започнат бавно да се нормализират, HoReCa секторът отново ще започне да работи, давайки така необходимия пазар на дребните производители и съвсем скоро ликвидната подкрепа ще бъде заменена от нуждата на земеделските стопани от инвестиции.Средно на година около 97 хиляди земеделски производители се регистрират по реда на Наредба 3 от 1999 г. Това означава, че по тази мярка всеки един от тях ще получи по 583 лева и 95 стотинки – сума далеч от реалните нужди на фермерите. И то те ще могат да получат тези средства в този размер само ако се вземе решение, че агро-хранителни бизнеси няма да бъдат подпомагани.
Въпросът е ще останат ли средства за тях? И дали е необходимо на този етап държавата да предприема самоинициатива, търсейки решения на проблеми, за които е спорно дали са предизвикани от кризата с Covid-19? Или единственото което трябва да се направи, е да се доверим на общоевропейските мерки за преодоляване на трудностите, да се отърсим от шока от пандемията, и да се върнем към решаването на истинските проблеми, натрупани и наболели сериозно в различните производства у нас.
Източник: Институт за агростратегии и иновации
