Търсиш агротехника?Получи най-добра цена

Стоилко Апостолов: Време е за гъвкави политики за малкия и средния агробизнес!

07.05.2020 г.
8284
Малките и средните стопанства се нуждаят от гъвкави програми, които финансово да подпомагат бизнеса им и от разнообразяване на каналите за продажба на произведената продукция. Това заяви в интервю за АгроКлуб д-р Стоилко Апостолов, председател на фондация за биологично земеделие “Биоселена”.

Потърсихме коментара му във връзка с влязлото в сила задължение търговските вериги да предлагат българска продукция от родни производители и невъзможността на най-малките от тях да достигнат до веригите. Ситуацията за пореден път повдигна въпроса за кооперирането, което цели два програмни периода се оказа мисия невъзможна за българските производители (било то заради административни неуредици или просто българска народопсихология и липса на доверие).

Именно сега е моментът, в който трябва да се заговори за разнообразяване на каналите за продажби, локално производство и потребление - това е разумния път, категоричен е Апостолов. 

Кооперирането не е панацея!

“Голяма част от кооперативите във Франция например - защото напоследък често се говори за френския пример, които са правени с много пари от държавата и от плана Маршал (след Втората световна война), вече са се превърнали в огромни корпорации, които по никакъв начин не отговарят на нуждите на членовете си. В повечето случаи директорите на тези кооперативи са толкова влиятелни - преговарят с преработватели, с търговски вериги, а в същото време много от членовете им - малките фермери са недоволни от политиката спрямо тях”, обясни Стоилко Апостолов. 

По думите на Апостолов “и кооперирането, и сдружаването са само стъпки, за да се отговори на изискванията на “модерната търговия”, a не панацея. Върнете се няколко седмици назад, когато излезе информацията, че в Нидерландия има 1 млн. тона картофи, които нидерландските фермери се надяват да продадат по 0,01 евро/ кг. А те са добре организирани. Миналата година бяхме в Пулия - големи биоферми с мандарини и десертно грозде, които работят от години с “модерните търговци” се надяваха  да им платят био мандарините по 10 цента/кг. Но казаха че имало и по-лоши години”, дава примери Апостолов.

Според председателя на Биоселена вкарването на всички производители в този канал, ще ги направи още по-уязвими. Ето защо трябва да се работи за разнообразяване на каналите за продажби, локално производство и потребление. 

Гъвкави програми за малките стопани

Малките стопанства са най-гъвкави и те винаги оцеляват. В повечето случаи, за съжаление го правят със собствени сили и средства, без да могат да се възползват от европейските програми, защото те просто не са написани за тях, смята Апостолов. 

Често се случва така, че ако едно индивидуално стопанство реши да произвежда краен продукт, предназначен за пазара, то трябва да има достъп поне до частично финансиране на инвестицията (например чрез Програмата за развитие на селските райони).

Важно уточнение, което прави тук експертът, е, че ако се разписва следваща Тематична програма за малки фермери в новата ОСП, каквато имаше до сега в Програмата за развитие на селските райони, тя не трябва да бъде копие на голямата Програма, но с по малък бюджет, а трябва да бъде адаптирана към нуждите на тези производители, които биха се възползвали реално от нея. 

“Занапред трябва да се разработят гъвкави правила за по-малките стопанства и то с участието на реални фермери, а не на “лидерите на няколко асоциации. В рамките на дискусии или работни групи, например, с представители на реалните производители от различни сектори, могат да се проучат нуждите и нагласите им, да се водят протоколи и да се извлекат препоръки, които в последствие да се обсъдят в тематичната работна група по новата ПРСР,  където отново липсват обикновените производители”, уточнява Стоилко Апостолов.

“Например, ако един пчелар, реши да разфасова меда и да го продава директно сам, би трябвало да има възможност да получи подпомагане поне за част от инвестициите, които трябва да направи - например за машина за разфасоване на меда, за измиване на бурканите, малко камионче, с което да доставя меда и останалите пчелни продукти до магазинната мрежа, да обзаведе малко ателие, което да отговаря на условията на Наредба 26, да си етикетира продукцията и т.н. - за всички тези инвестиции този пчелар трябва да бъде подпомогнат. Но програмата трябва да е така направена, че да го мотивира да се включи в нея”, посочва Апостолов.

Като добър пример от настоящата политика на Министерството, председателят на Биоселена посочва държавната помощ, която позволява на малки и средни стопанства, регистрирани по Наредба 26, да преработват и реализират сами продукцията си на фермерските пазари. Ясно разписано е какви са допустимите инвестиции (неща, които не се финансират по ПРСР).  Кандидатстването е облекчено и лесно, кандидатства се всяка година. Не е като при ПРСР три години да пише проект и да чака да се отвори прозорец за прием. Нужно е да има една програма, която да е постоянно отворена”, посочва председателят на фондацията.

Ваучери за консултации

Стоилко Апостолов смята, че “земеделецът трябва да излезе от положението, в което някой му дава фураж, сол, ветеринар, торове и после му изкупува млякото, яйцата и месото. Земеделецът трябва да е способен сам да си планира производството, да си намери доставчици и купувачи на продукцията. Да познава почвата, растенията и животните”, казва Апостолов.

В близко бъдеще той все повече вижда навлизането на консултанти, които да помагат на производителите в развитието на техните стопанства. 

От Фондацията настояват от много години за въвеждане на ваучери, които под формата на държавна помощ да се раздават на по-малките стопанства, а с тях те да си плащат за консултации - счетоводни, агрономски, ветеринарни (според нуждите на стопанството). От страна на Министерството са получили зелена светлина за идеята си, но се оказало, че в края на програмния период, е късно да се предприемат стъпки в тази посока. В същото време Стоилко Апостолов изрази надежда, че за новия програмен период по-рано ще се помисли за въвеждането им. Ако чакаме да изтече половината период обаче, отново ще кажем, че е късно за ваучери. 

“Ако има по-бърза, гъвкава и справедлива система, каквато е ваучерната, ще има и достатъчно доставчици на такива услуги, обучения, консултации, които да отговорят на нуждите на стопаните. Например фермерът има заболяване в оранжерията - вика консултант-агроном, на когото плаща с ваучера. Впоследствие ваучерът се осребрява в Държавен фонд Земеделие - това е система, която би сработила много добре и тогава ще се появят и професионални консултанти. Защото в момента много от консултантите работят като продавачи на торове, препарати, семена за определени компании и на практика консултантските услуги се изкривиха до голяма степен”, казва в заключение д-р Стоилко Апостолов.  

© 2020 АгроКлуб - Agroclub.BG
 
Коментари 0

Коментари:

  • зеленчуци
    06.05.2020 г.
    8258
    Ивана Мурджева: Семейните ферми се нуждаят от генерално нова политика! (ИНТЕРВЮ)
    Виж повече
  • пипер
    28.04.2020 г.
    8975
    Търговските вериги - шанс за фермерите, но не и за най-малките! (РЕПОРТАЖ)
    Виж повече

Последвайте АгроКлуб във Фейсбук

AgroClub.bg