Търсиш агротехника?Получи най-добра цена

Служебното управление на МЗХГ задълбочава проблемите с Напоителни системи (АНАЛИЗ)

Проектът за реконструкция на системите за напояване на стойност над 847 млн. лв. на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) трябва да отпадне от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) алармират от Коалиция „За да остане природа в България“. Освен че проектът предвижда наливането на пари в нереформираната държавна компания „Напоителни системи – ЕАД“, той показва редица управленски и екологични проблеми.

От Коалиция „За да остане природа в България“ припомнят, че състоянието на „Напоителни системи“ - ЕАД, 100% собственост на Министерство на земеделието, храните и горите, показва, че управлението на държавната система за напояване е дълбоко сгрешено.

Неслучайно през 2016 г. се приема Стратегията за хидромелиорациите до 2030, която предвижда реформи, инвестиции и ликвидация на „Напоителни системи“. Министерство на земеделието дължи обяснение защо предвидените реформи не са започнати вече пета година от приемането на стратегията.

Разформироването на Напоителни системи е по препоръка на Световната банка, която изготви доклад за хидромелиоративната инфраструктура в България.

Вместо това от Министерството предлагат наливане на над 847 млн. лв. без реформа, без яснота как ще се поддържа резултата след края на плана, в противоречие с екологичното законодателство и с потенциално негативно въздействие върху защитени зони и територии.

Екологичните рискове от реализацията на проекта по отношение на въздействието върху защитени територии и защитени зони произхождат от това, че:
Няма оценка за съвместимост на целия проект, каквато изисква Законът за биоразнообразието, съответно няма оценка на кумулативния ефект. Въпреки че срещу България има отворена наказателна процедура за реализирането на проекти в защитени зони по директивата за природните местообитания. Един от проблемите в процедурата е именно че „В България, кумулативните въздействия на съществуващи и съгласувани планове и проекти в Натура 2000 местата са систематично пренебрегвани при оценката на въздействието на нови планове и проекти.”

Дори при неправомерно приложения подход за разделяне на проекта на части и съгласуване единствено на отделни негови обекти се вижда, че има обекти без съгласувателни документи. В същото време информацията за бъдещите дейности, подадена от “Напоителни системи” към регионалните екоинспекции и басейнови дирекции, е частична и непълна. Това поставя под съмнение качеството на вече издадените становища, в които не стават ясни нито въздействията от планираните дейности, нито точните параметри за тези дейности. Само преди няколко дни Съдът на ЕС осъди Испания (решение по дело C‑559/19) заради липса на качествени оценки при водовземане и липса на мерки за опазване на подземни води, местообитания и видове, свързани с влажните зони в Натура 2000 в района на Доняна, нарушения на две директиви на ЕС.

Единствено при извършване на пълна екологична оценка и оценка за съвместимост от Министерство на околната среда и водите ще стане ясно какви са потенциалните рискове за реките, влажните зони и биоразнообразието.

Управленските проблеми на проекта са сериозни:
В проекта на “Напоителни системи” няма заложена реформа съобразно съвременните принципи и добри практики на ЕС при управлението на водите и устойчивото земеделие и напояване. Става ясно, че голяма част от обектите, които България предлага, са свързани с бизнес плана за развитие на “Напоителни системи” от 2017-2021 г., както и с общата стратегия за развитие на хидромелиорациите в България 2013 г. От двата документа се подразбира, че в системата и сектора на напоителни системи има дългогодишни проблеми, които не са адресирани подобаващо през последните 10 и повече години. Обектите, посочени за финансиране в НПВУ, са непълни, а заложените в Стратегията за хидромелиорации до 2030 г. цели като “намаляване на общите потребности от вода” в контекста на изменението на климата, както и “запазване и подобряване на състоянието на повърхностните и подземни водни тела” по никакъв начин не се адресират от предложения в НПВУ проект.

Няма яснота и колко ще струва поддръжката на съоръженията и как ще се поддържат и финансират постигнатите резултати в областта на напояването след края на НПВУ, тъй като трайното недофинансиране и липсата на приходи през последните десетилетия е един от основните проблеми на “Напоителни системи”.

Тези напоителни системи са изградени през 60-те и 70-те години на миналия век в съответствие с изискванията на колективното използване на земеделската земя и за обслужване на окрупнени поливни площи и малко на брой водоползватели. Но не отговарят на ситуацията днес, когато земеползването е разпокъсано с голям брой водоползватели. На този етап не са рентабилни, изцяло липсва икономическата логика, не отговарят на съвременните подходи за ефективно използване на водата.

На бърз преглед стойността на разходите, заложени в НПВУ, са многократно по-високи от текущите разходи в отчетите и плановите ремонти в различните клонове на “Напоителни системи”, което поражда съмнения за корупционни дейности.
В същото време липсват важни акценти като ремонт на помпени станции и канали, осигуряващи защита на населени места от наводнения и важни стратегически инфраструктурни обекти.

Друг отсъстващ аспект е как предложените интервенции осигуряват вода за земеделието и колко земеделски стопани и площи ще се възползват от тази огромна инвестиция.

Частта за напояване в НПВУ не отговаря на съвременните тенденции за ефективно, повторно и умно управление на водите, съобразено с климатичните рискове, европейските стратегии, директиви и регламенти. Това значи, че предложените мерки и огромни средства в българския план няма да доведат до преодоляването на това предизвикателство в България. Алтернативата обаче не е индивидуални кладенци или водохващания по реките за всеки, което би довело до пълна анархия във водоползването, какъвто опит бе направен в 44-тото Народно събрание.

Министерство на земеделието, храните и горите е длъжно открито да посочи дългогодишните проблеми в управлението на сектора на напояването и да започне да ги решава систематично, вземайки най-доброто от съвременните принципи и практики, а не залагайки на подход от началото на миналия век, като ограничи наливането на пари в каца без дъно.


 

Последвайте АгроКлуб във Фейсбук

AgroClub.bg