Въпреки задължението на търговските вериги да предлагат повече българска продукция, малките ферми изглежда не могат да се възползват от него. Защо се случва това?
Още, когато постановлението за големите търговски вериги беше проект, от Сдружението заявихме, че въпреки обявената позиция на Министерство на земеделието, храните и горите, че то е в посока защита на малкия и микро бизнеса в страната, реално не може да породи никакъв ефект точно по отношение на тези субекти.
На първо място проблемът с точно този тип търговски оператори на земеделието не е възникнал в резултат на епидемията от коронавирус. Това е проблем, който се трупа през последните години. В резултат на това, малките производители губят своята конкурентоспособност и възможност за формиране на собствена маркетингова стратегия. На практика не могат да се явят като партньор на големите вериги, защото не могат да отговорят на техните базови условия за доставка - по отношение на периодичност, устойчивост на качеството, опаковка. И най-вече по отношение на представяне на конкурентна цена, възможност за участие в промоции, които така или иначе големите вериги правят.
Реално погледнато голяма част от тези малки производители са принудени като че ли да работят в сивия сектор...
Действително трябва да признаем, че това е така, за съжаление! Но веднага трябва да отворим една скоба, за да кажем, че колкото и голям да е този процент, сред тези производители има много хора, които са имали желание да не са там, да не са “сиви” производители.
И все пак са в него… Може ли да се мотивират, за да излязат "на светло"?
Ред обстоятелства, голяма част от които са свързани с административната тежест на обслужването, прави невъзможно тяхното излизане “на светло”.
Години наред никой от Правителството и администрацията не направи диференциран административен подход при регистрацията на тези производства и не си даде сметка, че много по-важно е секторът да се изсветли и да се даде възможност на всички да бъдат на чисто и да работят “на светло”, както и да бъдат контролирани, отколкото да се задават и спазват свръхусловия.
Ако хората започнат да работят на светло, под указанията на администрацията как постепенно да въвеждат определени изисквания в производството си, сега щяхме да говорим за нисък % на сива икономика. Докато пред тях първоначално е поставен един непреодолим праг, много ясно е, че те нямат сили да го прескочат и ще си останат в сивия сектор.
Аз в случая обаче съм по-склонна да оправдая производителите, защото си давам сметка, че едно икономическо натоварване от 20 000 лв. и повече е по възможностите на малцина.
Четете цялото ИНТЕРВЮ в Агро Клуб БГ