Търсиш агротехника?Получи най-добра цена

Селското стопанство влиза в приетата от Министерски съвет Стратегия за климата

23.10.2019 г.
116043
Селското стопанство и горите влизат в приетата от Министерски съвет Национална стратегия за адаптация към изменението на климата (АИК) и Планът за действие към нея.

Стратегията е част от рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, приета в Париж и съдържаща изменението по протокола от Киото.

В документа се посочва, че се очаква биологичното разнообразие, сухоземните и водните екосистеми, както и секторите на водните ресурси, селското стопанство и горското стопанство да бъдат засегнати от очакваните климатични промени. Тези промени биха засегнали допълнително обществото и неговите граждани, както и икономиката като цяло.

Един от акцентите включва управлението на водите. В плана за действие се предвижда увелиаване на напояваната площ с 50% (45 000 ха, инвестиции 59 017 000 евро, увеличаване на напояваните площи с интензивни култури с 20%, увеличаване на добива на плодове с 2%, увеличаване на добива на зеленчуци с 10% 

Изменението на климата ще бъде важен фактор за бъдещото развитие на българското селско стопанство; първите негативни въздействия вече са реалност. Честотата и интензивността на климатичните неблагоприятни явления са се увеличили през последните десетилетия: имало е три различни периода на засушаване, а почестите наводнения, причинени от продължителни и интензивни валежи, се случват редовно, но трудно се предсказват. До края на този век се прогнозират температурни увеличения от 2°C до 5°C и значителни промени в режима на валежите. Сценариите за климатичните промени за България показват повишена честота на неблагоприятни климатични събития, като по-дълги засушавания, горещи вълни, интензивни валежи и наводнения

Секторът на селското стопанство е силно уязвим от въздействието на изменението на климата като доставчик на адекватна храна, стълб за икономически растеж, доставчик на екосистемни услуги и на поминък за селското население.

Рискът от въздействието на изменението на климата обаче не е равномерно разпределен, с регионални различия във вероятността от негативни последици от сушите и наводненията, както и от различията в уязвимостта, устойчивостта и адаптивния капацитет на населението в селските райони спрямо изменението на климата. Тези разлики се подсилват от ясно изразените двойни структури на земеделските стопанства и неравномерното разпределение на земите, които характеризират селскостопанския сектор в България.

Това води до значителни различия в устойчивостта и адаптивния капацитет между: i) големите комерсиални стопанства, които са икономически уязвими от въздействието на сушата и наводненията върху добивите на култури и печалбите на стопанствата, но имат по-големи ресурси да инвестират в мерки за адаптиране, и ii) дребни земеделци, които практикуват полу-устойчиво селско стопанство и които са социално и икономически уязвими от неблагоприятни климатични събития, но са с по-голяма вътрешна устойчивост поради поразнообразното им производство, по-силните социални отношения и диверсификацията на доходите в стопанствата. 

Екстремните метеорологични явления и постепенните климатични промени могат да окажат силно въздействие върху добивите и качеството на продукцията.

Специфичните рискове за изменението на климата и уязвимостта в селскостопанския сектор в България са, както следва:
Промени в продължителността на вегетационния сезон: По-дългият вегетационен период би позволил по-добро разпространение на отделните видове и ще подобри възможностите за отглеждане на нови, по-термофилни видове или вторични култури.
Агро-фенология. В България се очаква по-ранно цъфтене на дървета, по-дълъг сезон за лозята и промени в другите естествени цикли на културите, което оказва влияние върху крайните добиви. В случая на зърнени култури се очакват понататъшно свиване на междуфазовите периоди от цъфтежа до узряването. Пократкият репродуктивен период също би означавал по-малко време за пълнене на зърното, което би имало отрицателно въздействие върху добивите.
Добиви от реколтата. Добивите зависят от редица фактори, включително от продължителността на сезона на отглеждане и от други фактори на производителността на посевите. Прогнозират се промени в обема на добивите от основните култури (зимна пшеница, царевица и слънчоглед) поради предвижданото покачване на температурата и намалените валежи. Увеличаването на концентрацията на CO2 в бъдеще може обаче да създаде условия за подобряване на добивите от някои култури.
Повишен риск от разпространение на вредители, болести и плевели: Промените в температурата, влагата и концентрацията на атмосферни газове не само стимулират растежа и генерирането на растения, гъбички и насекоми, но също така променят взаимодействията между вредителите и техните естествени врагове и приемници. Вредителите и болестите често водят до загуба на реколта и увеличена употреба на пестициди и ветеринарни лекарства. По-дългият вегетационен период също би засегнал разпространението на редица плевели, болести и вредители.
Неблагоприятни ефекти върху животновъдството: Животновъдството ще бъде неблагоприятно засегнато от по-големия топлинен стрес вследствие повишаването на температурата и влажността на въздуха, което засяга здравето и благополучието на животните. Промените в температурата и валежите могат да засегнат животновъдството по отношение на възпроизводството, метаболизма и здравето. Промените в температурата и валежите също може да доведат до разпространение на патогени, а паразитите могат да повлияят на разпространението на болести, като едновременно с това се намалява производителността на животните и се увеличава смъртността. Промените в климата може също да засегнат наличието и качеството на фуражните и пасищни ресурси.
Увеличаване на риска от засушаване, ерозия, опустиняване и засоляване на почвите: По-честите и интензивни суши вероятно ще увеличат сухотата на почвата, което в комбинация с горещите ветрове ще увеличи риска от вятърна ерозия и деградация на почвата. Тези фактори повишават риска от задействане на опустиняването, маргинализацията и изоставянето на земеделските земи в районите, където почвите са по-леки и уязвими от ерозия.
Риск от недостиг на вода: Комбинация от фактори може да доведе до недостиг на вода в някои региони на страната, което води до увеличаване на изискванията за напояване. По-високите температури и по-ниската относителна влажност ще увеличат нуждите от вода, дължащи се на евапотранспирация в земеделските насаждения, въпреки че повишените нива на въглероден диоксид в атмосферата ще доведат до по-висока ефективност на използване на водата, дължаща се на намалено изпарение и повишена скорост на фотосинтеза. Намалените нива на валежите може да причинят намаляване на водните запаси и по-малко събрана вода в напоителните резервоари. Повишените суши и растящите нужди от вода на потребителите на промишлени и битови води могат да доведат до засилена конкуренция със селското стопанство за водните ресурси.
Неблагоприятно въздействие върху рибарството и аквакултурите: Сушите може да доведат до понижени водни нива, които представляват сериозна заплаха за системите за отглеждане на риба и може също така да понижат нивата на помалките планински реки и водни потоци, което води до загуба на видове. Повисоките температури също водят до промени в периода на хвърляне на хайвера на видовете. За речните басейни това може да доведе до миграция към подълбоки, по-студени води. Повишените наводнения могат да засегнат дигите и речните насипи и да доведат до разрушаване на ценни местообитания, места за размножаване или хранене.

Промените в климата предизвикват директен отрицателен шок за производителността в селскостопанския сектор, а оттам и спад в производството при всички сценарии. Производството на пшеница, зърнени и други посадъчни култури изпитва най-голямо отрицателно въздействие при всички четири речни басейна в България. Дунавският басейн, където селскостопанската производителност е най-висока, е под-районът, който страда най-много от изменението на климата.

МЕРКИ:
Препоръки за приоритетни предвиждани действия са:
Управлението на водите и разработването на добри практики за напояване се препоръчват за незабавно внимание. По-специално, насърчаването на устойчивото използване на природните ресурси и обработваемата земя и намаляването на уязвимостта на земеделските култури към въздействията от изменението на климата, които могат да доведат до намаляване на добивите, загуба на приходи и загуба на конкурентоспособност. Препоръките включват също подобряване поддържането и възстановяването на структурата на почвата и увеличаване на капацитета за инфилтрация на почвата, за да се сведе до минимум ерозията.

Регулиране на животновъдството с цел преодоляване на неблагоприятното въздействие на климатичните промени върху производителността на животновъдството. Усилията може да бъдат в посока разнообразяване на животновъдството и подобряване на съществуващите пасища.

Инвестиции в мерките и инструментите за управление на риска от страна на частния сектор, НПО, правителството и местните общности. Земеделските производители обикновено имат ограничени ресурси и са застраховани при ниска премия, която не покрива загубите при екстремни събития, свързани с изменението на климата. Ето защо земеделските стопани се нуждаят от инвестиции, за да гарантират, че могат да покрият разходите за приспособяване към изменението на климата и подходящите инструменти за управление на риска.

ИНСТРУМЕНТИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ ОТ ИЗМЕНЕНИЯТА В КЛИМАТА:
  • Регулиране на графика на фермерските операции; отглеждане на термофилни култури
  • Разработване на подходящи напоителни системи 
  • Разработване на системи и механизми за съхраняване на вода във фермите
  • Разнообразяване на животновъдството
  • Запазване на съществуващите пасища
  • Увеличаване на използването на многогодишни култури
  • Подобряване на практиките за управление на водите
  • Разработване на програми за застраховане и управление на риска

Хоризонтални възможности за адаптиране:
• Разработване на обучение по изменение на климата;
• Разработване на действия за разпространение на знания;
• Разработване на програми за застраховане и управление на риска;
• Разработване на иновации в управлението на водите;
• Подобряване на правната рамка на АИК.

Вертикални възможности за адаптиране:
• Подобряване на практиките за управление на водите;
• Регулиране на времето на фермерските операции;
• Подобряване на поддръжката на структурата на почвата и увеличаване на запасите от органични вещества и технологии за култивиране на почвата;
• Елиминиране на вторични условия на засоляване и условия за антропогенно подкисляване на почвата;
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Последвайте АгроКлуб във Фейсбук

AgroClub.bg