Въпреки, че делът на биоплощите у нас е малко над 2%, надежда за развитие има. И то може да се случи при добра агро политика насърчаваща биоземеделието.
Д-р. инж. Светла Николова (председател на сдружение “Агролинк”):
Следващата стъпка е стимулиране на потреблението и по-специално на късите вериги на доставки - фермерските пазари. Но това е свързано с рекламни кампании на биопродуктите, смята Светла Николова.Помощта на правителството трябва да се раздели не само за директни плащания (субсидии по СЕПП), плащания за подпомагане на субсидии и земеделски производители, а да се увеличат средствата за обучение - тези производители да разберат икономическата полза, ако прилагат екологичните стандарти за биологично производство. Но това означава, че и учените в България също трябва да работят в тази посока.
Д-р. инж. Светла Николова:
"Ако потребителите оценяват, разбират биопроизводството, пазара може да се дръпне нагоре от тях - от потреблението.
Потребителят може да издигне нагоре пазара. Но, за да бъде убеден потребителят, трябва да се правят, да речем “Отворени дни” - те да отидат директно във фермата."
Австрия е първенец по био площи в Европа. След нея в класацията се нареждат Естония - с малко над 22%, и Швеция - с близо 21%. Дания също е добър пример за прилагане на насърчаващи политики в областта на биоземеделието.
Друг важен и актуален въпрос: Можем ли да намалим употребата на препарати за растителна защита?
Глифозатът например е най-масово използваният тотален хербицид в света и у нас. Той убива едногодишни и многогодишни широколистни житни плевели, но оказва вредно влияние на почвата, водите и пчелите. Освен в земеделието, масово се използва в зелените градски пространства.
Д-р. инж. Светла Николова (председател на сдружение “Агролинк”):
В детските градини, зелените площи, също се пръска с глифозат.
В парковете също се пръска с глифозат, а децата отиват там да си играят.
Хората не знаят за вредите от глифозат:
- Не знаят, че глифозатът е в бирата;
- Не знаят, че глифозатът е в хляба;
- Не знаят, че глифозатът е в майчиното мляко;
- Не знаят, че е навсякъде, нали, в тялото ни;
- Не знаят, че всички тези болести, които те трупат през годините, включително и канцерогенни, са…, могат да бъдат причинени от глифозат.
Асоциация на българските села (АБС) от години апелира за ограничаване на употребата на глифозат
Има вече много забрани за глифозат - в над 40 страни. Във Франция, например, е забранено използването на глифозат.
Дори и в частни бизнес-центрове, които имат зелени площи около сградите.
Можем ли до 2030-та година да намалим употребата на препарати за растителна защита, включително и глифозат в земеделието?
Д-р. инж. Светла Николова:
Ако се спазват принципите на интегрираното земеделие, на устойчивото земеделие, дори и да не е изцяло биологично, могат да не падат добивите. Но това е холистичен подход, с познание - отдолу-нагоре: - Да познаваш кои растения на каква почва? А и почвата може винаги да се подобри!
През новият програмен период на общата селскостопанска политика ще се насърчават еко-практики, които щадят околната среда, пчелите и биоразнообразието.
От години ние изнасяме за Европейския съюз на едро български продукти като розово масло, розова вода, лавандула, лайка и др. Решихме от миналата година да направим и собствена марка – Армина Био, като идеята ни е всичко да е регионално, българско и да се опитваме да представим нещата, с които България може да се гордее и вече имат висок имидж – като нашите масла и флорални води. Имаме сериозен интерес към флоралните води, тъй катo много малко производители разработват този сегмент. Не е лесно да наложим една нова марка, защото големите и вече утвърдени марки, най-вече на биопазара купуват от България на едро, пакетират ги и ги представят като техни брандове. Все пак ние ще продължим да навлизаме на този пазар, защото смятаме, че трябва да разработваме и предлагаме готови български продукти, за да могат хората да разберат, че качествените продукти могат да бъдат представени директно от български производители.
Биопроизводството не е толкова трудно, както някои се притесняват. Необходими са обаче умения. Все още, за съжаление, има хора, които смятат, че премахването на амониевата селитра и неторенето е био. А това е абсолютно грешно. Комбинацията между различните култури, сеитбообращението, дори в многогодишните култури, са важни елементи от биопроизводството. В никакъв случай добивите не са много по-ниски, ако се прилагат тези методи. Ако добивът пада, то е само в първите години, за да може почвата да се адаптира към новите условия.
Що се отнася до оформянето на краен продукт, е необходимо коопериране и сътрудничество.
