“Трябва да се премине към по-късна сеитба, категоричен е специалистът по биохимия и физиология на растенията и биотехнолог Ивелин Желязков - на първо място заради продължаващата суша, несигурността във валежите занапред и на второ място, за да се избегне евентуална вълна от нападение на вредители при по-високи температури - а именно хесенска муха, листни въшки, повишена опасност от листни заболявания”.
Целта на по-късната сеитба е вегетацията да се изтегли на малко по-късен етап към по-хладния период. В последствие е добре да се приложи стимулация за наваксване на изоставането, посочва Желязков.
Категорично сроковете за сеитба на пшеницата се изместват на по-късен етап, споделя агрономът и земеделски производител от Добричко Радостина Жекова:По този начин ще се спестят значителни разходи за растителна защита - инсектициди и фунгициди, тъй като при ранните сеитби задължително се налага и употребата на фунгицид през есента за стопиране на често срещаните заболявания като брашнеста мана, септориоза и кафява ръжда.
“Проблемът на ранните сеитби през последните 2-3 години е, че в момента, в който пшеницата се посее и паднат превалявания в рамките на 5-6 л., те провокират развитието на пшеницата и тя започва да пониква неравномерно, защото няма влага, която да я подпомогне да излезе дружно. Октомври месец се задържа топъл и сух (каквито са прогнозите и за тази есен). В момента, в който пшеницата направи двете листенца, я нападат мухите. Това е една борба, която е почти невъзможна.
Според Ивелин Желязков необходимостта от изменение на технологията на отглеждане на пшеница с цел превенция, защото никой не гарантира, че есента ще се развие като нормална есен. Може да е отново сушава и топла, като миналогодишната. “Засее ли се сега пшеницата, при всички случаи земеделците ще имат проблеми с посевите. В случай, че високите температури се задържат, ще има проблеми не само с вредители и вируси, но и с прерастването на посевите.Има максима в агрономията, че в момента, в който видиш летеж, вече няма смисъл да пръскаш! Това води до отпадане на братя, което впоследствие редуцира добивите значително”, посочи Радостина Жекова.
Като пример ученият посочи миналогодишната ситуация с развитието на пшеницата - освен по-големите разходи за растителна защита на стопанствата, които засяха по-рано пшеницата, именно рано посетите посеви бяха най-засегнати от ранните студове през зимата. Това бяха най-напредналите пшеници. При ранните сеитби се получава ефект на изтегляна на надземната маса. Листата стават дълги, крехки и тънки и са податливи на заболявания, вятър и въздействие на ниски температури.
В много райони на страната, от натрупания през последните години опит, земеделците ще изтеглят сеитбите за по-късен етап. В зависимост от района и сеитбите ще започнат в различен период от време, казва агрономът и земеделски производител Радостина Жекова. Очакванията за Добруджа са масовата сеитба на есенници да започне около 10 октомври, малко по-рано ще започне тя в южните части на страната.На практика ранната сеитба е неизгодна като рентабилност. Получават се по-високи добиви, но ефектът от тях се губи постепенно като разходи, направени по отглеждането на културата, казва Ивелин Желязков. Според него около 10 - 15-ти октомври е най-подходящият период за сеитбата на пшеница.
Освен че сроковете на сеитба ще се променят, ще се промени и торенето, предвид, че през изминалата година азотните торове изиграха много голямо значение за намаления добив от пшеница, категорична е Радостина Жекова.
© 2020 Село - AgroClub.BG
