Търсиш агротехника?Получи най-добра цена

Пропукване по време на криза - колко здрави ще се окажат българските яйца?

25.05.2020 г.
9081
Агробизнесът у нас страда силно заради коронавирус кризата- ограничен е износът, ХоРеКа секторът все още не работи, пазарът е свит -  и това пряко рефлектира върху производителите на храни у нас. Как работи една от индустриалните птицеферми за производство на яйца в тези условия, АгроКлуб разговаря с птицевъда от Горна Митрополия, обл. Плевен Александър Дъков. В птицефермата има 68 хиляди птици - 48 хиляди носачки и 20 хиляди подрастващи. Животните се отглеждат в уголемени клетки, според всички изисквания и регламенти на Европейския съюз от 2011 г. 
 
Неочакваният удар на COVID-19

Кризата удря силно производителите на храни. “Заради COVID-19 изгубихме 30% от пазара си“ разказва Дъков. В момента самият той има яйца на склад, които не може да реализира заради неработещия ХоРеКа сектор и неработещия туризъм в България и Гърция.

“Секторът изнасяше голяма част от продукцията за Гърция. Страната произвежда достатъчно за собственото си потребление, но при около 30 млн. туристи за миналата година, се налага да купуват от други държави - като България, Румъния и др.”, обяснява Дъков. 

Половината от произведените яйца, той реализира сам, за останалите разчита на търговци. „Промяната на пазара обаче води до сваляне цените,  вече сме загубили над ⅓ от цената. Преди COVID-19 цената беше 17 ст., в момента е 10 ст. от производител.” 

Истина е обаче, че някои търговци се възползват от кризата, категоричен е Александър Дъков: “Когато отидете в магазина, виждате, че яйцата са по 26 - 28 - 30 ст./бр. В същото време аз ги продавам на 10 ст. Кой печели тогава? Не съм аз като производител, не е и потребителят… Всеки ден работим за загуба. В същото време аз давам по 1000 - 1200 лв. на ден, за да произведа собствената си продукция и плащам 20% ДДС.” 

Въпреки кризата с COVID-19, Дъков не е съкратил персонала на фермата. Напротив - назначил е допълнително хора, които са останали без работа. Разходите, които прави през последните месеци покрива с кредити, които обаче се изчерпват.


Помощите за доброволно поети ангажименти за хуманно отглеждане на птиците са изплатени, макар и с 15% по-малко заради недостиг в държавния бюджет. По отношение на тази мярка Дъков казва, че не е “просто да ти се дадат едни пари”. Напротив - тези пари вече са инвестирани. По хуманното отношение стопаните са задължени да хранят кокошките само с растителни протеини. “Отглеждаме кокошки-вегетарианци”. Растителните протеини са по- скъпи, а освен това заради епидемията е имало и проблеми с доставките поради затрудненото преминаване на границите и  невъзможност на корабите да акостират заради карантината.   
 
Пазарът рано или късно ще се регулира, казва Дъков. В същото време птицевъдът не изключва и фалити заради създалата се ситуация. Категоричен е обаче, че е нужна реална политика от страна на държавата в подкрепа на земеделските производители, каквато в момента няма, поне не и реална. 
 
По-ниско ДДС за храните - шанс за конкурентоспособност 
 
Александър Дъков не може да си обясни каква е логиката да се свали ДДС за хотелиери. На първо място трябва да се свали ДДС за храни, вода, лекарства, както е в ЕС. Реално погледнато с евентуално намаляване на ДДС за храните, Дъков не очаква значително падане на цените. Като цяло обаче ще се промени пазарът. Защото всички останали държави като Полша, Румъния, дори Унгария, имат по-ниска ставка за храна. А това прави българските производители неконкурентни. “ Оказва се, че цените на храната в България са по-високи от средните за Полша и Румъния като се има предвид и покупателната способност на заплатите в съответните държави. Когато, например, полски производител дойде на нашия пазар, при същите борсови цени на зърното, на соевия шрот, на слънчогледовия шрот и с 5% ДДС на  яйцата, а ние с 20% ДДС, как да сме му конкуренция?”, риторично пита той.
 
Кланиците са препълнени
 
Твърдението, че в момента се отглеждат повече птици не е вярно. Просто има  хиляди птици, които няма къде да се заколят. Има ферми със стари кокошки, които трябва да бъдат заклани, но кланиците са препълнени, защото не могат да изнесат.

“Ние колим кокошките в кланица, където се обработват и изнасят за ЕС, което в момента не правят. В момента кланицата е пълна, не работи. Същото е и положението с бройлерите, а и цените падат.“ 

След два месеца Дъков също ще попадне в ситуацията, че трябва да изчисти старите носачки, но какво ще се случи със заявката му към кланицата, не е ясно…Тези птици не можеш да ги заколиш сам, в същото време консумират много фураж и се попада в ситуация без решение. 
 
Не(възможният) преход към код 2 - алтернативно отглеждане на кокошки
 

Тъй като през последните години, хуманното отношение към животните, в.ч. и към кокошките, е важен акцент в политиката на ЕС, а и на обществото, тенденцията е постепенно птицефермите да преминават към алтернативно отглеждане на животните, за сметка на клетъчното отглеждане. Заради изискването за хуманно отношение, още през 2011 г. Александър Дъков инвестира в нови уголемени клетки за отглеждане на кокошките. Трудно, но успява да го финансира по инвестиционните мерки на Програмата за развитие на селските райони. До 2025 г., обаче, по Регламент на ЕС, птицефермите трябва да преминат изцяло на алтернативно отглеждане. 

В тази посока работи и Александър Дъков. За да се създадат условия кокошките да се отглеждат по този начин обаче, са необходими не само големи инвестиции, но и в пъти по-голяма площ за построяване на нови халета. 
 
Наскоро птицевъдът е завършил изграждането на хале и монтиране на оборудване за подово отглеждане на птиците на площ от 1 дка, където вече се отглеждат 8 хил. носачки. Съседните две халета с клетките са по 840 кв.м и във всяка от тях се отглеждат по 20 хил. птици.  
 

“Сега сме 2020 г. Ако от 2025 г., трябва да преминем изцяло на алтернативно отглеждане, ще са необходими сериозни инвестиции. В момента от 48 хил. носачки, с новото хале съм осигурил алтернативно отглеждане на 8 хиляди. За да се съберат всички птици при новите условия, трябва да се строят нови халета. Освен това разходите при подовото отглеждане са с около 30% по-високи за производителя - там птиците се движат много повече, губят енергия и консумацията на фураж нараства. Въпреки че яйцата отново са в носила, използват се транспортьори, извеждат се автоматично, качеството не е толкова високо, а има и куп други проблеми. Всъщност е връщане назад в птицевъдството според мен.“ обяснява Дъков.
 
Според Регистъра на БАБХ на стокови кокошки носачки, отглеждани в алтернативни системи и уголемени клетки, към 5 май 2020 г. капацитетът за отглеждане в уголемени клетки е 3 458 149 кокошки, като броят птици заредени в тези клетки е 3 061 520. Производителите са общо 66. По алтернативен начин (подово), от 131 птицевъди с капацитет 2 214 540 кокошки, заредени са 1 175 186 броя. 

“Ако всички производители започнат да строят, това означава, че в България и ЕС трябва да се построят стотици халета, които ще заемат огромна площ и ще струват много, а и няма време, остават само четири и половина години”, коментира Дъков.   

Категоричен е, че в условията на кризата, предизвикана от коронавирус епидемията, трудно някой ще може да се справи и да премине към изцяло на алтернативно отглеждане на кокошките от 2025 г. Смята също, че е възможно ЕС ще даде отсрочка, но няма да се откаже от идеята като цяло. “Проблемът не е само наш. Той е и на гърци, румънци, поляци, италианци, испанци. Единствено в Австрия и Германия вече отглеждат по алтернативни системи, но си намалиха производството в момента на прехода ”.

Инвестиции по Програмата за развитие на селските райони - на кръстопът...
 

За да финансира изграждането на новото хале за подово отглеждане на птиците, Дъков кандидатства пред ДФЗ по мярка 4,1 за инвестиции по Програмата за развитие на селските райони.

“Смешното в цялата ситуация беше, че ми се обадиха от Държавен фонд Земеделие, за да ми кажат, че проектът ми е одобрен и до края на седмицата ще подпиша договор. Два дни по-късно получих писмо за отказ. Оказа се, че проектите на много колеги са отказани. Въпреки обещанията, че животновъдството ще е с приоритет”. 

В крайна сметка изгражда въпросното хале за подово отглеждане на кокошките със собствени средства и банков кредит.
В момента, предвид предстоящия прием по мярката, обявен от Земеделското министерство, Дъков е в ситуация, в която трябва да вземе решение - дали да кандидатства по 4.1, за да използва финансиране за нови халета или усилията му ще са напразни и само ще направи разходи, а проектът му отново ще бъде отказан.
 
“Предвид ситуацията в момента, не знам дали ще имам финансовата възможност да кандидатствам. Продажбите ми падат, цените падат, оборотите също - в същото време трябва да убедя банката да ми отпусне нов кредит от 200-300 хил. евро…А всъщност единственото, което ще спечеля от цялата история, е че ще остана на пазара – продукцията ми няма да бъда нито по-конкурентна, нито по-качествена”.
 
Нова линия - яйца обогатени със органичен селен
 

В последните месеци се е наложила промяна в сегмента - правят се повече опаковки на дребно отколкото на палети. От скоро фермата е инвестирала в нова линия - яйца, обогатени с органичен селен. Направени са изследвания в Белгия, за да се докаже съдържанието на селен, както е по Регламент на ЕС.

“Тези яйца се продават добре - две яйца осигуряват необходимия дневен прием на селен за организма. Малко по-скъпи са, но има търсене. Има и други ферми, които произвеждат такива яйца. Има производство и на яйца, обогатени с витамини, с Омега3 мастни киселини и др. - там обаче оскъпяването за производителя е много по-голямо и пазарът все още стеснен. Ако това оскъпяване може спокойно да се стопи при търговците, то при производителя няма как да стане”, обяснява Дъков. Марката за обогатените със селен яйца, е регистрирана от търговец, с когото работи птицефермата, и е плод на добро сътрудничество.

снимките са предоставени за АгроКлуб от Александър Дъков

© 2020 АгроКлуб - Agroclub.BG


 
Коментари 0

Коментари:

  • ДДС храни
    18.05.2020 г.
    8390
    По-ниско ДДС за храни - реално или не, отново излиза на дневен ред (ИНТЕРВЮ)
    Виж повече
  • Стоилко Апостолов
    07.05.2020 г.
    8396
    Стоилко Апостолов: Време е за гъвкави политики за малкия и средния агробизнес!
    Виж повече
  • COVID19
    19.03.2020 г.
    10173
    Фермерство в условията на COVID-19: Как работят животновъдите и земеделците?
    Виж повече
  • крави
    26.12.2019 г.
    7078
    Николай Вълканов: Фермите ще продължат да се окрупняват и да стават по-ефективни! (ИНТЕРВЮ)
    Виж повече
  • Биосигурността в птицефермата - Как да се справите с кокошинките?
    19.08.2019 г.
    4573
    Биосигурността в птицефермата - важни съвети
    Виж повече

Последвайте АгроКлуб във Фейсбук

AgroClub.bg