Търсиш агротехника?Получи най-добра цена

За пилаф, суши и ризото - как върви производството на ориз в България? (ИНТЕРВЮ)

03.10.2020 г.
7423
Българският ориз заема своето достойно място на европейските пазари заради отличните си вкусови качества. Секторът се съживява през последните години и не са малко земеделците, решили да инвестират в този бизнес. За актуалната картина на българското оризопроизводство АгроКлуб разговаря с Георги Видолов, председател на Българската оризова асоциация и собственик на “Арон Райс” – най-големият производител на ориз с едно от най-модерните преработвателни предприятия на Балканите:


Ето и акцентите от разговора:
  • Около 50 фирми - земеделски производители отглеждат ориз в България;
  • Сушата може да редуцира площите с до 30% следващата година;
  • Изнасяме 60 000 тона българска оризова арпа и внасяме 45 000 тона от съседни страни;
  • Българският ориз покрива всяко търсене на пазара и има силно европейско присъствие;
  • Търговските вериги имат много високи изисквания към доставчиците си и големи глоби, които се налагат едностранно от тяхна страна;
  • Арон Райс инвестира сериозно в селекция на нови сортове висококачествен ориз в Италиански лаборатории
  • Първи стъпки в производството на биоориз в България

Г-н Видолов, представете накратко дейността на Българска оризова асоциация.
Българска оризова асоциация функционира вече 6 години. Тя обединява оризопроизводителите и преработватели и защитава интересите им свързани с производството на ориз. Членове на Асоциацията са 95% от всички фирми, произвеждащи ориз в България.

Какъв е типът стопанства, които се занимават с производство на ориз?
С производство на ориз в България се занимават около 50 фирми - земеделски производители, разположени в Горнотракийската низина, по поречието на река Марица - от Пазарджик до Стара Загора. Това е обусловено от изградената инфраструктура за отглеждане на ориз. Оризопроизводителите са от средни по размер стопанства 10-15 хил. дка (заедно с другите култури, които отглеждат). Средно на фирма се падат по около 2-3 хил. дка оризища. Има няколко по-големи фирми с 5 хил. дка и 7 хил. дка. Най-голямата фирма отглежда 20 хил. дка. Общите площи с ориз са разпределени между тези фирми.

Според агростатистиката площите, засети с ориз миналата година са около 111 000 дка. Това постоянна цифра ли е?
Относително постоянни са тези декари. Причините да бъдат редуцирани на моменти са свързани най-вече с безводието в определени години. Скоро не сме имали такава година. С Напоителни системи и с институциите, които се грижат за водата, успяваме да подсигурим планираните водни запаси за поливния сезон.

Предвид изключително сушавата година, с много оскъдни валежи в региона, където е водосбора за поливането на оризищата, перспективите за догодина не са много добри. Надяваме се на повече сняг през зимата и дъждове през пролетта, за да се напълнят водоемите. Към момента язовирите, от които черпим вода, са близо до санитарния минимум.

Очаквате ли, че площите догодина може да се намалят?
Не съм голям оптимист за следващата година при положение, че важните за напояването водоеми са почти празни. Много е важно колко ще са валежите през зимата и пролетта. Ако има достатъчно сняг и дъжд, вероятно ще се засеят същите площи - оризопроизводителите ще имат тази готовност.

Но ако през пролетта се окаже, че няма достатъчно водни запаси, площите ще трябва да се редуцират - възможно с до 30%.



Какви са очакванията ви за реализирането на проектите по ПРСР на Напоителни системи, с които се прогнозира увеличение на поливните площи с близо 200 хил. декара?
Мярката за напояване е много навременна, дори малко закъсняла. Идеята е да се възстанови поливното земеделие. Това е изключително важно не само за ориза, но и като цяло за българското земеделие. В тази част трябва да се инвестира много, а от години не е правено нищо. Каналната мрежа, съоръженията, свързани с напояване са амортизирани и по-скоро трябва изцяло да се реновират. За изграждане на нови системи за напояване може да се говори на по-следващ етап. Предвид, че Напоителни системи са единственият бенефициент по тази мярка, за тях ще е полезна. Ще имат голям ръст в оборотите си…

Въпросът е земеделците ще усетят ли ползата от тези средства, които Напоителни системи трябва да получи от еврофондовете?
Много е важно да изпълнят това, което е заложено съвестно и коректно, спрямо Програмата. Ако това се случи, всички ще го усетят - не само оризопроизводителите, но и земеделците, които отглеждат други култури.

Инвестицията в напояване е изключително важна. В един момент водата ще стане толкова скъп ресурс и оптимизацията на управлението ѝ е задължителна. И няма да имаме шанс това да се случи, ако се прави както досега - с големи загуби.

Инвестират ли самите оризопроизводители в напояване?
Последно оризовите полета и съоръженията, свързани с тях, са изграждани и поддържани до 1990 - 1991 г. След това имаше много дълъг период, в който ориз в България не се отглеждаше или се отглеждаше на много малко площи и се избираха полета, лесни за напояване. Много от съоръженията бяха занемарени, някои бяха напълно унищожени.
Впоследствие около 90% от оризовите полета в България се възстановиха. При този процес всички земеделци са инвестирали сериозни средства - като се започне от подравняване на полето, почистване на каналите, възстановяване на вътрешно каналната мрежа, която не е собственост на Напоителни системи (дружеството обслужва главните напоителни съоръжения - магистралните водни канали, които достигат до дадено селище). Тези канали са на местната власт, но тя не инвестира в тях. Оризарите ги поддържаме сами. Всяка година инвестираме - в това число в почистване, бетониране, създаване на допълнителни съоръжения, укрепване на диги - всеки според възможностите, които има.

Какъв е разходът за производство на 1 декар ориз?
Тази година разходът е около 330 лева/декар, като уточнявам, че това са предварително изчислени разходи. Ако и добивът е нисък, те в никакъв случай не могат да се покрият. Затова е нужно да има субсидиране на сектора, освен директните плащания по СЕПП, които се получават от всички производители на зърнени култури.


Колко ориз произвежда България годишно и каква част от него е за българския пазар?
Няма статистика за това, но мога да споделя своите наблюдения. В последните години добивите варират от 600 до 650/680 кг./дка оризова арпа - суровината за производството на ориз, изсушена на 14% с допустими примеси и готова за преработка. Тази година се очакват по-ниски добиви поради по-голяма заплевеляване на площите и неуспешната борба с плевелите.

Около 50% от суровината се изнася, обусловено от пазарни механизми - не по-малко от 60 000 тона - основно за Турция. Много от производителите не притежават линии за преработка и продават арпата на вътрешния или външния пазар, спрямо конюнктурата в момента. В същото време не малко арпа се внася в България от други държави производители. Годишно влизат около 45 000 тона арпа от съседни страни, която се преработва от предприятия в България.

Прави впечатление, че в търговската мрежа се предлага ориз от Пакистан, Виетнам…
Оризът, произведен в тези страни - Виетнам, Камбоджа, Мианмар, Пакистан е по-евтин като суровина, но със значително по-лошо качество. Предлага се бял ориз на международните борси и някои производители в България може също да купуват такъв ориз, в случай, че им е по-изгодно. Арпа от тези държави не се внася, заради скъпия транспорт, но някои видове бял ориз влизат и на нашия пазар. Те обаче компрометират името на българския ориз, защото някои търговци предлагат този ориз за български.

Какви сортове ориз отглеждате? Има ли модни тенденции при тях, както например при чая?
Оризът е традиционна храна и повечето нации, които го ползват, си имат свои предпочитания. Именно пазарите, на които се реализира българският ориз, определят и сортовия състав, отглеждан в България. Като цяло се отглежда ориз, подходящ за приготвяне на пилаф - и в Турция, и в България (макар да не се нарича пилаф) масово се произвежда това ястие (варен ориз - бел.ред.). За пилаф са подходящи няколко сорта, които се отглеждат в България.

В България основно се отглежда сортът Камео - едър сорт, предназначен за пазарите около България; Луна - среднозърнест сорт, който е най-масов за българския пазар. Отглеждат се и някои кръгли сортове, които са ориентирани към преработвателната промишленост за производство на храни - оризовки, детски храни, оризово брашно, вафли и т.н. Отглежда се ориз, който е подходящ за суши индустрията сорт Селенио, както и неголеми количества подходящи за приготвяне на ризото. Това е италиански сорт, който дава много добри резултати в България.

Няма мода, но постоянно се създават нови сортове, които изместват старите заради по-добрите си характеристики. Селекцията на нови сортове е насочена към видове по-устойчиви на климатичните промени и на агресията на плевели. Целта е да се покрие всяко търсене на пазара. Оризът се разпознава по вида му, не толкова по сорта. Сортовете се променят, но видът им се запазва с идеята да бъдат все по качествени.

Прави ли се селекция на ориз в България?
Не, в България не се прави селекция на ориз. Тук няма условия за това. Селекцията е един много дълъг процес - нужни са около 7-8 години постоянно наблюдение - оризът се отглежда изолиран в саксии, покрити, за да не се опрашват със случайни сортове. Селекцията се прави от институти, в които са инвестирани много средства, а в България такива няма… Няма и специалисти, които да селектират ориз.


По наша инициатива и поръчка ( на Арон Райс - бел. авт.) се прави селекция на ориз в Италия. Вече сме регистрирали няколко сорта, които са селектирани в Италия. Използват се в България, но също и в Италия и Турция. Имаме възможност да използваме готов научен ресурс - с лабораторни технологии на много високо ниво.

Гордеем се, че имаме такива отношения, които са актив не само за нашата компания, не само за асоциацията, но и за страната ни като цяло. Имаме намерение да регистрираме и няколко наши авторски сорта.

Вие, като производител и преработвател на ориз, къде реализирате продукцията си?
Изнасяме около 80% от продукцията си извън България. Основните ни пазари са в Полша, Нидерландия, Турция, Румъния и Литва. От Полша наш ориз се продава в Австрия и Германия. Нидерландия също търгува с наш продукт в Германия. Тези наши договори са сравнително нови - от около 1,5 година и очакваме разширяване в тази посока.

Работите ли с големите търговски вериги и какъв е опитът ви с тях?
Пазарът на всички хранителни продукти в България се доминира от веригите. В нашите вериги обикновено се търгува ориз, който се опакова и се предлага от български фирми на веригите. Не мога да кажа с какъв произход е този ориз - голяма част е български, но със сигурност има и вносен.

Нашето предприятие няма договори с търговските вериги. Работим само с една от веригите, но нашият ориз, който се предлага там, е в по-високия ценови сегмент - не защото не предлагаме и друг ориз, а просто защото те избират точно този висок клас ориз.

Търговията с веригите е много специфична. Има фирми, които са се приспособили към техните условия. Ние основно сме земеделци и преработватели и се стремим да произвеждаме качествена продукция. Като фирма, която се занимава с производството на ориз и сме обхванали целия процес - от производството на семена, през отглеждането му на полето, съхранението му, преработката и продажбата, не смятаме за наш приоритет работата с търговските вериги.

Имат много високи изисквания към доставчиците си и големи глоби, които се налагат едностранно от тяхна страна. Предлагат договори от 50 - 80 страници в тяхна полза, нямат индивидуален подход. Мисля, че почти никой земеделски производител няма потенциала да създаде екип от юристи, които да следят всички клаузи по тези договори.

Работим с други търговци на едро, за да реализираме продукцията си. И отново казавам - фокусирали сме се върху създаването на качествен продукт.

От скоро вашето стопанство има и биологично производство на ориз. Какви са първите резултати?
От миналата година отглеждаме биоориз. Резултатите са плод на ентусиазма... (смее се). Не сме получавали държавно подпомагане за биопроизводство, защото го започнахме късно и средствата за биопроизводство вече бяха разпределени. Получихме две партиди от две наши полета, които са сертифицирани.


Добивите са чувствително по-малки спрямо конвенционалното производство, разходите ни се разпределят върху по-малко добив и стават с близо 80% по-високи. Грижата по отглеждането биоориз е по-голяма, прибирането на реколтата по-трудно - в общи линии един нов бизнес, който иска своето внимание. За сега не оправдава направените инвестиции. Смятам, че трябва да има субсидии в биоземеделието, които да компенсират допълнителните разходи за производство.
Имахме оферти да продадем биоориза в Италия, но предпочетохме да го задържим. Това е първата ни партида и искаме да сме обезпечени за следващата година, в случай, че втората партида не се получи. Стартирали сме наш проект да предлагаме биоориз в биоопаковки, затова искаме да имаме сигурна суровина за следващата година, в случай, че пазарът се развие.

Как виждате развитието на оризопроизводството в близките 2-3 години?
Като култура, смятам, че оризът ще продължава да се развива. Нашият ориз вече има имидж сред клиентите извън България. Това се дължи на подходящия микроклимат - не се налагат толкова чести третирания с препарати за растителна защита.

Голямо предимство е чистата вода за напояване, която значително подобрява вкусовите качества на ориза. В България не се полива с пречистени битови и отпадни води, за разлика от други държави като Турция и Италия, където до 90% от водата за поливане на ориз, е преминала преди това през големите градове и е пречиствана за повторна употреба.

Има потенциал и в площите, на които се отглежда ориз. Те не са толкова амортизирани. За разлика от Турция, Италия и Гърция, къде монокултурно се отглежда ориз вече 50 години, при нас някои от площите са на 12-13 години, други са на 2-3 години.

снимки: Арон Райс; Българска оризвоа асоциация

Интервю на София Белчева, © 2020 Агро Клуб - Agroclub.bg
 
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

  • Венцислав Петрушев
    19.09.2020 г.
    6616
    Месопреработвателна фабрика в Елена смело стъпва на пазарите в България и Европа (ИНТЕРВЮ)
    Виж повече
  • чай от лайка
    25.06.2020 г.
    8810
    Антон Лазаров, Ботаникъл ЕУ: Пазарът на билки и чай е все по-претенциозен! (ИНТЕРВЮ)
    Виж повече
  • подово отглеждане на кокошки
    25.05.2020 г.
    8675
    Пропукване по време на криза - колко здрави ще се окажат българските яйца?
    Виж повече
  • Александър Кюркиев
    29.02.2020 г.
    8631
    Пътят на лютите чушки от село Кокаляне до целия свят (ВИДЕО)
    Виж повече

Последвайте АгроКлуб във Фейсбук

AgroClub.bg