Покупателните активности на гражданите удрят директно българското земеделско производство, тъй като в търговските вериги те купуват главно вносна земеделска продукция и суб-продукти.
Освен това, оказва се така, че България се нарежда сред челните места по разходи за хранителни агро стоки, на база доходите в домакинствата. Преди нас на челните три места застават съответно Румъния с 27,8%, Литва с 20,9% и Естония с 19,6%.
На обратния полюс с най-малък дял е Великобритания (7,8%), Ирландия (8,7%), Люксембург (9,1%) и Австрия (9,7%).
Какво се оказва? Потребителите едновременно харчат голяма част от семейния си бюджет за храна, а в същото време тези пари отиват в чуждите търговци, главно в посока Западна Европа.
Всичко това за пореден път доказва липсата на стриктно национално законодателство, което да може да ограничи търговското влияние и картелните споразумения между големите търговци в ритейл бизнеса.
Макар и постоянно укриващи се зад мащабни рекламни и маркетингови кампании, чрез които търговските вериги си купуват медиен комфорт, то за пореден път става ясно, че вредата от потребителското поведение и манипулациите от страна на търговските вериги - унищожава устойчиво българското земеделско производство.
