Търсиш агротехника?Получи най-добра цена

От фермата до трапезата - Как могат да се постигнат високите цели на стратегията?

21.05.2020 г.
8829
В стратегията "От фермата до трапезата" Европейската комисия поставя много високи и амбициозни цели по отношение на селскостопанския сектор. Как Комисията смята, че те могат да се постигнат? Село публикува основни въпроси и отговори по темата:

1. Защо представяте стратегията „От фермата до трапезата“ точно сега?

В условията на кризата с коронавируса отчетливо пролича колко е важно да има надеждна и гъвкава продоволствена система, която функционира при всякакви обстоятелства и е в състояние да осигури достъп до достатъчно доставки на храни за гражданите, които те да могат да си позволят. Кризата ни накара да осъзнаем пределно ясно взаимовръзките между нашето здраве, екосистемите, веригите на доставки, моделите на потребление и ограничените възможности на планетата. Очевидно е, че трябва да правим много повече, за да поддържаме здравето на хората и на планетата. Сегашната пандемия е само един пример. Зачестилите засушавания, наводнения и горски пожари, както и появата на нови вредители ни напомнят постоянно, че нашата продоволствена система е под заплаха и трябва да стане по-устойчива и по-гъвкава.

2. Как ще бъдат постигнати целите, заложени в стратегията „От фермата до трапезата“?

В стратегията са заложени амбициозни цели:
 
  • намаляване с 50 % на употребата на химически пестициди и свързания с тях риск, и намаляване с 50 % на употребата на по-опасни пестициди в срок до 2030 г.
  • намаляване на загубите на хранителни вещества с поне 50 %, като се гарантира недопускане на влошаване на плодородието на почвите; това ще доведе до намаляване с поне 20 % на употребата на торове до 2030 г.
  • намаляване с 50 % на продажбите на антимикробни средства, предназначени за селскостопанските животни и за използване в аквакултурата, в срок до 2030 г.
  • и постигане на целта до 2030 г. 25 % от земеделската земя на ЕС да бъде обработвана по правилата на биологичното земеделие.

На последно място, в стратегията е заложена целта до 2025 г. във всички селски райони да се осигури достъп до високоскоростен широколентов интернет, за да се даде възможност за цифрови иновации.

Въз основа на опита от прилагането на Директивата относно устойчивата употреба на пестициди е ясно, че може още много да се направи за намаляване на общия риск от пестициди и на тяхната употреба чрез насърчаване на практики за интегрирано управление на вредителите по растенията, за да се гарантира, че за защита на културите се предпочита използването на устойчиви, биологични, физически и други нехимически методи, както и на пестициди с нисък риск. За да проправи пътя към алтернативите и да запази доходите на земеделските стопани, Комисията ще предприеме редица стъпки, сред които преразглеждане на Директивата за устойчивата употреба на пестициди, засилване на разпоредбите относно интегрираното управление на вредителите и насърчаване на по-широкото прилагане на безопасни алтернативни методи за защита на реколтата от вредители и болести. Комисията също така ще улеснява пускането на пазара на пестициди, съдържащи биологично активни вещества, и ще засили оценката на въздействието на пестицидите върху околната среда.

Съществуващите показатели предоставят информация относно употребата на пестициди, като също така ги класифицират в зависимост от свързания с тях риск, което позволяват ежегодно измерване на напредъка в изпълнението на поставените цели. За усъвършенстване на подхода Комисията ще разработи допълнителни показатели и ще предложи промени в Регламента относно статистиката за пестицидите от 2009 г.

Държавите членки ще трябва да предприемат амбициозни и широкообхватни мерки за пълно прилагане на съществуващото законодателство относно замърсяването с хранителни вещества (N, P), за да се предотвратят произтичащите изтичания на хранителни вещества, водещи до замърсяване на въздуха и водите, с което се вреди на здравето на човека и околната среда. Заедно с държавите членки Комисията ще разработи план за действие план за интегрирано управление на хранителните вещества, за да се намали и предотврати по-нататъшното замърсяване, произтичащо от прекомерна употреба на торове, и да се насърчи рециклирането в торове на хранителните вещества от различни видове органични отпадъци. Това ще допринесе за постигане на амбицията за нулево замърсяване, заложена в Зеления пакт на ЕС.

С цел допълнително ограничаване на използването и насърчаване на отговорно и предпазливо използване на антимикробни средства при животните, в приложимите от 2022 г. нови регламенти относно ветеринарномедицинските продукти и медикаментозните фуражи е предвиден широк набор от конкретни мерки. Тяхното въздействие по места ще доведе до намаляване на употребата на антимикробни средства при селскостопанските животни, като продажбите ще се наблюдават на годишна основа.

За да се достигне целта, поставена по отношение на биологичното земеделие в ЕС, от съществено значение е да се гарантира устойчивото икономическо развитие на сектора. В допълнение към мерките по общата селскостопанска политика (ОСП) (като например екосхеми, инвестиции и консултантски услуги) и мерките по общата политика в областта на рибарството (ОПОР) Комисията ще представи план за действие относно биологичното земеделие.Така на държавите членки ще се помогне да стимулират както предлагането, така и търсенето на биологични продукти. Благодарение на предвидените кампании за популяризиране и екологосъобразни обществени поръчки ще се изгради доверието на потребителите.

3. Как чрез тази стратегия ще се оказва подкрепа на земеделските стопани, рибарите и производителите на аквакултури?

Земеделските стопани, рибарите и производителите на аквакултури имат решаваща роля за изпълнението на Зеления пакт. С тази стратегия се цели да се отдаде дължимото на земеделските стопани, рибарите и другите оператори в продоволствената верига, които вече са преминали към устойчиви практики, да се създадат условия и останалите да извършат този преход и да се създадат допълнителни възможности за техните дружества. Очакванията на гражданите търпят развитие и са движеща сила за значителна промяна на пазара на храни. Европейските храни вече са световен стандарт за безопасни, изобилни, питателни и висококачествени храни. Този преход ще им позволи да превърнат и устойчивостта в своя запазена марка и да гарантират бъдещето на продоволствената верига в ЕС. Преходът към устойчивост дава шанс на всички участници в продоволствената верига да се възползват от „предимството на първия“. Един пример за нов екологосъобразен модел на стопанска дейност е поглъщането на въглерод в селското и в горското стопанство. Селскостопанските практики, при които се поглъща CO2 от атмосферата, допринасят за целта за неутралност по отношение на климата и следва да се поощряват — било чрез общата селскостопанска политика (ОСП), или чрез други публични или частни инициативи (пазар на въглеродни емисии).

ОСП ще продължи да бъде ключов инструмент за подпомагане на земеделските стопани в прехода им към устойчиви продоволствени системи. Устойчивостта е вече заложена в сърцевината на предложението за реформа на ОСП от 2018 г., с която се създава тясна връзка между предоставяното подпомагане и законодателството в областта на околната среда, климата и безопасността на храните.

Включени са основни инструменти за постигане на целите на Зеления пакт. С новите т.нар. „екосхеми“ ще се предложи голям поток от финансови средства за насърчаване на устойчиви практики, като например прецизно земеделие, агроекология (включително биологично земеделие), създаване на особености на ландшафта, улавяне на въглероден диоксид и агролесовъдство. Държавите членки и Комисията ще трябва да гарантират, че за тези екосхеми са предвидени необходимите ресурси и че те ще се прилагат в рамките на стратегическите планове. Комисията ще подкрепи заделянето на минимален бюджет за средства по екосхеми. Освен това Комисията ще работи със съзаконодателите, за да осигури амбициите на Зеления пакт да намерят своето пълно отражение в новото законодателство за ОСП.

Преди държавите членки да подадат проектите за стратегически планове, Комисията също така ще отправи препоръки към всяка една от тях по деветте конкретни цели на ОСП. Комисията ще обърне специално внимание на изпълнението на целите, заложени в Зеления пакт, както и на целите, които трябва да се постигнат до 2030 г. съгласно тази стратегия и Стратегията за биологичното разнообразие. Тя ще поиска от държавите членки да определят ясно изразени национални стойности за целите по тези стратегии, като вземат под внимание конкретната си ситуация и посочените по-горе препоръки.

В допълнение към значителната подкрепа, предвидена по линия на следващия Европейски фонд за морско дело и рибарство за устойчивото отглеждане на морски храни, Комисията предвижда да бъдат приети насоки на ЕС за планове на държавите членки за развитие на устойчива аквакултура и за насърчаване на съответния вид разходи по линия на Фонда.

4. Как ще осигурите необходимата финансова подкрепа за секторите, които ще трябва да се адаптират?

Общата селскостопанска политика (ОСП) и общата политика в областта на рибарството (ОПОР) ще продължат да бъдат ключови инструменти за подкрепа на прехода към устойчиви продоволствени системи, като същевременно се гарантира достоен живот за земеделските стопани и рибарите, както и за техните семейства.

Научните изследвания и иновациите са основни двигатели за ускоряване на прехода към устойчиви, здравословни и приобщаващи продоволствени системи. В рамките на програма „Хоризонт Европа“ Комисията предлага да се изразходват 10 милиарда евро за научни изследвания и иновации в областта на храните, биоикономиката, природните ресурси, селското стопанство, рибарството, аквакултурите и околната среда, както и за използването на цифрови технологии и природосъобразни решения за хранителната промишленост.

Чрез фонда InvestEU ще се насърчат инвестициите в хранително-вкусовия сектор чрез намаляване на рисковете за инвестициите на европейските корпорации и улесняване на достъпа до финансиране за малките и средните предприятия (МСП) и за дружествата със средна пазарна капитализация.

През 2020 г. чрез рамката на ЕС за улесняване на инвестициите за устойчиво развитие (таксономия на ЕС), както и чрез обновената стратегия за финансиране за устойчиво развитие ще се мобилизира финансовият сектор, така че да играе главна роля в прехода и да осъществява повече инвестиции с оглед на устойчивото развитие, включително в сектора на селското стопанство и производството на храни. ОСП трябва и все повече да улеснява подкрепата за инвестиции, за да се подобри гъвкавостта и да се ускорят екологичната и цифровата трансформация на стопанствата.

5. Как с тази стратегия ще се гарантира продоволствената сигурност?

Всяка устойчива продоволствена система трябва да гарантира достатъчно пълни и разнообразни доставки на безопасна, питателна, достъпна и произведена по устойчив начин храна за хората по всяко време, особено по време на криза.Изменението на климата и загубата на биологично разнообразие представляват непосредствени и трайни заплахи за продоволствената сигурност и прехраната. Комисията ще продължи да следи отблизо продоволствената сигурност, както и конкурентоспособността на земеделските стопани и операторите в областта на храните. Повишаването на устойчивостта на производителите на храни в крайна сметка ще повиши тяхната гъвкавост.

Комисията ще засили координацията за обща европейска реакция при кризи, засягащи продоволствените системи, за да гарантира продоволствената сигурност и безопасността на храните, да укрепи общественото здраве и да смекчи социално-икономическото въздействие в ЕС на тези кризи. Въз основа на извлечените поуки Комисията ще направи оценка на гъвкавостта на продоволствената система и ще разработи план за действие при извънредни ситуации за гарантиране на доставките на храни и продоволствената сигурност, който да се използва по време на криза. Резервът за кризи в селскостопанския сектор ще бъде преосмислен, така че целият му потенциал да може да се използва проактивно в случай на криза на селскостопанските пазари. В допълнение към оценката на риска и мерките за управление, които да бъдат задействани по време на криза, с плана ще се създаде механизъм за реакция при кризи в областта на храните, координиран от Комисията и с участието на държавите членки. Той ще обхваща различни сектори (селско стопанство, рибарство, безопасност на храните, здравеопазване и транспорт) в зависимост от естеството на кризата.

6. Как ще се противодейства на отпечатъка на животновъдството върху околната среда и как ще се подобри хуманното отношение към животните?

Животновъдството е неразделна част от европейското селско стопанство и от продоволствените системи на ЕС. Развитието на устойчиво животновъдство в ЕС ще е определящо, за да се намали въздействието на животновъдството върху околната среда и климата.

Общата селскостопанска политика (ОСП) ще съпътства тази трансформация, като подкрепя новаторските решения и устойчивите производствени практики. Ще се насърчава и устойчивото търсене чрез разработване на етикетиране на равнище ЕС на произведени по устойчив начин храни, както и чрез обмислянето на етикетиране, отразяващо хуманното отношение към животните, за да се свържат полаганите в стопанствата усилия за постигане на устойчивост с търсенето от страна на потребителите. Комисията също така ще улесни пускането на пазара на произведени по устойчив и новаторски начин фуражни добавки, които спомагат за намаляване на отпечатъка на парниковите газове и замърсяването на водите и въздуха, които се свързват с добавките.

За да насърчи потребителите да избират произведени по по-устойчив начин храни, Комисията предприема преглед на програмата на ЕС за насърчаване на селскостопански продукти, с оглед на повишаването на нейния принос за устойчивото производство и потребление и в съответствие с променящите се начини на хранене. По отношение на месото този преглед следва да се насочи към начина, по който ЕС може да използва своята програма за насърчаване, за да подкрепи животновъдните методи, които са най-устойчиви и най-ефективни от гледна точка на емисиите на въглерод.

Освен това по програма „Хоризонт Европа“ ще се насърчават научните изследвания за обезпечаване на по-голямо наличие и повече източници на алтернативни белтъци, като растителни, микробни, белтъци от морски произход, белтъци от насекоми и заместители на месото.

Чрез хуманното отношение към животните се подобрява тяхното здраве и се повишава качеството на храните, намалява се необходимостта от използване на лекарства и се спомага за опазването на биологичното разнообразие. Понастоящем Комисията изготвя оценка на съществуващото законодателство в областта на хуманното отношение към животните, включително относно транспортирането и клането на животни, и ще преразгледа законодателството на Съюза. Комисията също така ще обмисли варианти за етикетиране във връзка с хуманното отношение към животните, за да даде на потребителите възможност за избор, като същевременно предлага на земеделските стопани стимули за подобряване на хуманното отношение към животните.

7. Как стратегията „От фермата до трапезата“ ще спомогне за намаляване на натиска върху рибните запаси в моретата около Европа?

Комисията ще активизира усилията си за свеждане на рибните запаси до устойчиви равнища посредством общата политика в областта на рибарството (ОПОР), където все още има пропуски в прилагането (например намаляването на разточителната практика за изхвърляне на риба), ще предприеме укрепване на управлението на рибарството в Средиземноморието в сътрудничество с всички крайбрежни държави и ще преразгледа до 2022 г. начина, по който ОПОР дава отговор на рисковете, произтичащи от изменението на климата. Комисията ще приеме и инициативи за гарантиране на устойчивостта на морските храни и достъпа на потребителите до източник на белтъчини с по-малък въглероден отпечатък. С преразгледаната стратегия за аквакултурата на ЕС ще се цели насърчаване на производството и потреблението на по-разнообразни морски хранителни продукти от ЕС и ще се наложат дори още по-високи стандарти за опазване на околната среда и за хуманно отношение към животните. Това ще намали зависимостта от вносни морски хранителни продукти и натиска върху рибните запаси. ЕС ще работи също така за разгръщане на целия потенциал на произведени по устойчив начин храни на основата на водорасли и алтернативни източници на фуражи, търсенето на които все повече нараства.

8. Как чрез стратегията ще се насърчават преработвателите на храни и търговците на дребно да произвеждат и предлагат по-разнообразни и произведени по по-устойчив начин храни?

Преработвателите на храни и търговците на дребно задават тона при избора на храни. Поради своите мащаби и концентрация те разполагат със значителна власт да насочат производството и потреблението на храни по пътя на устойчивото развитие. Чрез законодателни и незаконодателни инициативи стратегията ще се стреми да насочи хранително-вкусовата промишленост към практики, благодарение на които изборът на здравословно и устойчиво хранене ще бъде най-лесният избор за потребителите. Поемането на ангажименти на доброволни начала ще се насърчава чрез кодекс на ЕС за поведение за отговорни стопански и маркетингови практики.

9. Какво ще предприеме Комисията, за да помага на потребителите да избират здравословен и устойчив начин на хранене?

Самите потребители също оказват влияние върху вида на храната, която се произвежда (и начина на нейното производство), както и върху нейния произход. Гражданите искат здравословни начини на хранене с продукти от здрава планета и заслужават ясна информация, която да им дава възможност да направят информиран избор. За да насърчи хранително-вкусовата промишленост да предлага здравословни и устойчиви хранителни продукти, Комисията ще предложи задължително етикетиране за хранителната стойност върху лицевата страна на опаковката и ще подеме инициативи за стимулиране на промени на състава на продуктите, включително чрез определяне на профили на хранителните съставки с цел ограничаване на популяризирането (чрез хранителни или здравни претенции) на храни с високо съдържание на мазнини, захари и сол. Тя ще обмисли предложение определени продукти да бъдат включени в обхвата на изискването за задължително посочване на произхода или на мястото, от което продуктите идват, като същевременно ще вземе под внимание всички аспекти на въздействието върху единния пазар.

Освен това Комисията ще проучи възможността за хармонизиране на доброволните претенции за екологосъобразност и за разработване на уредба за етикетиране на произведени по устойчив начин храни, включваща хранителните, климатичните, екологичните и социалните аспекти. За да се подобри ситуацията с наличието и цените на произведените по устойчив начин храни и да се насърчи здравословният и устойчив начин на хранене, включително с биологични продукти, в училищата и институциите в обществения сектор, Комисията ще набележи най-добрия начин за определяне на минимални задължителни критерии за устойчиви обществени поръчки в областта на храните.

Успоредно с това ЕС ще активизира борбата с измамите с храни, за да се постигнат равноправни условия за операторите и да се укрепят правомощията на контролните и правоприлагащите органи.

10. Как със стратегията ще се гарантира, че се предприемат действия срещу разхищението на храни?

Комисията ще работи за засилване на действията навсякъде в ЕС, като мобилизира държавите членки, предприятията в сектора на храните и гражданското общество, по-специално посредством работата на Платформата на ЕС по въпросите на загубата и разхищението на храни, и като насърчава изпълнението на дадените от нея препоръки за действие от всички действащи лица. В съответствие с поетия от ангажимент да се постигне целта на ООН за устойчиво развитие, а именно до 2030 г. да се намали наполовина разхищението на храни на глава от населението на равнището на търговията на дребно и потребителя, Комисията ще предложи до 2023 г. правно обвързващи цели за намаляването на хранителните отпадъци в ЕС. Тези цели ще бъдат установени спрямо базова линия, определена вследствие на първия обхванал целия ЕС мониторинг на нивата на разхищение на храни, измерени съгласно обща методика на ЕС. Комисията ще обмисли допълнителни възможности за включване на въпросите за предотвратяването на загубата и разхищението на храни като част от всички относими политики на ЕС и ще предприеме действия за обогатяване на базата с данни, използвана за интервенции с цел предотвратяване на разхищението на храни.

11. Как чрез стратегията ще се насърчи глобалният преход към устойчиви продоволствени системи?

ЕС пое ангажимент да даде пример по отношение на прехода към устойчиви продоволствени системи не само в своите собствени граници, но и извън тях. Чрез международното сътрудничество — двустранно и многостранно — ЕС ще насърчава по-устойчивите практики в селското стопанство и рибарството, ще намалява обезлесяването, ще насърчава биоразнообразието и ще подобрява продоволствената сигурност и резултатите в областта на храненето. Комисията ще включи тези приоритети от стратегията „От фермата до трапезата“ в насоките за изготвянето на програми за сътрудничество с трети държави през периода 2021—2027 г. Двустранните търговски споразумения на ЕС също предлагат средства за популяризиране в трети държави на стандартите на ЕС в областта на околната среда в допълнение към стандартите за безопасност на храните. В много двустранни споразумения вече са включени глави относно търговията и устойчивото развитие, както и относно търговията и околната среда. В някои споразумения се съдържат разпоредби и в области, като хуманното отношение към животните при клане или използването на антимикробни средства. Комисията също така ще разработи алианси в областта на екологията за устойчиви продоволствени системи, за да отговори на различните предизвикателства в различните части на света и ще се стреми към постигането на амбициозни резултати по време на срещата на върха на ООН по въпросите на продоволствените системи през 2021 г. На последно място, Комисията ще предложи създаването на законодателна уредба за устойчиви продоволствени системи, която — в съчетание с етикетиране или с други стимули, — би могла да допринесе за повишаване на стандартите по отношение на устойчивостта, така че те да се превърнат в норма за всички хранителни продукти, които се предлагат на пазара в ЕС.

източник: Европейска комисия

 
  • зелена архитектура
    20.11.2019 г.
    47623
    Какво предвижда новата Зелена архитектура на ОСП 2021-2027 в детайли (АНАЛИЗ)*
    Виж повече
  • органично земеделие
    14.12.2019 г.
    26459
    Как се прави органично земеделие на 1500 метра в планината! (ИНТЕРВЮ)
    Виж повече
  • Зелена седмица 2020
    17.01.2020 г.
    9223
    Зелената сделка, ОСП и бъдещето на фермерите - фокус на Зелената седмица в Берлин
    Виж повече
  • почвено плодородие
    10.03.2020 г.
    9506
    Намалената употреба на пестициди е ключът към здравата почва (АНАЛИЗ)
    Виж повече
  • ОСП
    20.05.2020 г.
    9625
    Земеделие в унисон с природата - ЕК прие две ключови стратегии за агросектора
    Виж повече

Последвайте АгроКлуб във Фейсбук

AgroClub.bg