Рангел Матански (съпредс. на Националния съюз на говедовъдите в България):
Специално за животновъдите е важно приоритета да остане. Тоест, проекта представени от животновъди, в частност говедовъди, да получават приоритетни точки в предвид уязвимостта на сектора и спецификата като цяло на това производство. Какво да се промени? Ние трябва първо да видим марката, която ще ни бъде представена, за да можем да коментираме какво да се предстои. Още повече самата държава в случая България, трябва да определи сама това - какво ще се прилага и какви резултати ще бъдат преследвани, защото както беше обяснено - важни са резултатите в случая.
Говедовъдите ще настояват за запазване на преходната национална помощ след 2020. В предложените от Европейската комисия регламенти няма текстове за такъв тип подпомагане.
Рангел Матански (съпредс. на Националния съюз на говедовъдите в България):
Големите държави, които определят самата политика, доколкото аз съм запознат, са против тази помощ, защото тя така или иначе на много малко места се прилага. Ние като бранш продължаваме да настояваме и Министерството, това също, което беше споменато, продължава да работи тази преходна национална помощ да остане. В какъв вид ще бъде тя, дали ще е намаляваща и от какъв бюджет ще започне - това са вече теми на допълнителни разговори. Но на първо време, трябва да разберем, естествено, предполагам до края на годината ще стане ясно, дали ние ще продължим да се възползваме от тази финансова помощ.
Преходната национална помощ преповтаря допълнителните национални директни плащания, които страната ни предоставяше в предишния програмен период.
Рангел Матански (съпредс. на Националния съюз на говедовъдите в България):
Получават я земеделски животновъди, които са били регистрирани в един даден период от време с определен брой животни. Това, което беше допълнително прието е, ако не си запазил 80% от животните, които си притежавал към 2008- да отпаднеш от тази помощ, защото много стопанства, може би ефективно са били създадени, не мога да кажа това. Не съм правил лично за мен такова изследване, пък и нямам тази информация. Те продължаваха да вземат финансиране без да имат животни. До колко това е справедливо или не - не мога да коментирам. Беше взето решение от Министерство на Земеделието, храните и горите, което позволи на тези стопани, които са продължили да се борят към настоящия период, т.е техните стопанства са живи, гледат животни - да продължат да вземат това финансово подпомагане, защото наистина сумата макар и малка, в някои от случаите е решаваща за това да вземеш решение дали да продължиш да отглеждаш животни или да минеш в друг бизнес.
Друг важен въпрос е този за таваните при директните плащанията.
Костадин Костадинов (председател на НАЗ):
Позицията на Националната асоциация на зърнопроизводителите я знаете от 3 години насам, 2 години откакто сме започнали - тавани да няма. Чухте и председателя на немската асоциация на производителите на земеделските, че и тяхната страна са за такова. Около това мнение се обединиха 23 страни от ЕС. Имайте предвид, че това е доста работа и нашо постижение, да го кажем. Във формата три морета, където са 11 страни,долу горе бивши социалистически страни от социалистическия блок, които половината бяха твърде против това нещо. Сега ние се събрахме и говорихме и се обединихме всички около това мнение. А самото предложение, всяка страна сама да си определя дали да има тавани и колко да бъде той - за мен е най-демократично, защото всяка страна си има своите специфични особености. Не може примерно в страна, която е работила за окрупняване на производство, окрупняване на стопанства, подпомагала е сега да сложи 1 таван и да започне едно изкуствено разделяне и разбиване. Аз затова и казах преди това на ваши колеги, че зърнопроизводството има дял 70% от цялото стопанство в България. Не можеш да спъваш този, който те носи на гърба. Така че надяваме се на диалог с колегите и ползотворна работа при изготвяне на тези стратегически планове.
Благовеста Василиева (биопроизводител):
Лично аз смятам, че директното подпомагане СЕПП, НР и другите мерки, в някаква степен трябва да бъдат запазени, но трябва да има таван на всички плащания, не само таван на сектор. Обезсмисля се някак си да имаш 15-16 мерки, да ти сложат таван примерно само на едната и на всички останали ти да си вземаш каквото можеш. Някак си не е честно. Нищо, че ние не сме като цяло дребни производители. Лично това мен ще ме удари, но трябва да бъдем солидарни. А и малко от малко тази политика трябва да бъде вкарана в някакви не само бизнес релси. Те са окей, защото трябва да се развива икономиката на дадена държавата. Нали бизнесът е този, който движи и поддържа гръбнака на една държава, но все пак трябва да има равнопоставеност.
Въвеждането на тавани, няма ли да доведе до раздробяване на стопанствата, които иначе до сега са се опитвали да се окрупняват?
Благовеста Василиева (биопроизводител):
Мисля, че не. Тези, които са решили да го направят, те са го направили вече. Когато аз бях дете, по времето на комунизма, в час по география ни учиха, че в Америка има стопанство с 50 000 декара. Ние като деца се втрещявахме и ужасявахме - как може да има такова стопанство толкова голямо. Сега в България има стопанства, които в Северна България минимума е 50 000 декара. Това не е истинско стопанство. Това е конгломерат.
Биопроизводителите у нас са силно обезпокоени от факта, че парите по втори стълб, където е включено подпомагането за биосектора значително са намалени.
Благовеста Василиева (биопроизводител):
Не се знае с колко все още трябва да бъдат тези прословути 9 swot анализа готови. За биологичното, swot анализа - ние го направихме.Макар и леко скалъпен, но все пак го има. Надяваме се до края на септември да са готови всички тези 9 swot анализа.Да излезнат резултатите от тях и тепърва да се решава съдбата на нашия бранш. Но това, че са намалени парите спрямо първи стълб, нас много ни притеснява. Всички тръбят биопроизводството да бъде приоритет за държавите членки на ЕС, не само за България, а в същото време се намалят точно парите за биологично производство.
Очаквания за новата ОСП имат и пчеларите. Една част от тях искат да има директно подпомагане на пчелно семейство. Консенсус по този въпрос обаче няма.
Петко Симеонов ( предс. на Сдружението за биологично пчеларство):
В следващия период да се осигури подпомагане на пчелните семейства, което обаче е свързано и с производството. Тука не говорим за директно подпомагане на калпак, а по скоро за вид пазарна подкрепа. Защото в момента европейските производителите в частност с българските производители, изключително страдаме от пазарната ситуация на меда. Тя се подклажда. Смисъл, проблемите се пораждат, както и от вноса на евтини продукти от трети страни от Украйна и от Китай. Сега сме в навечерието на ново споразумение за увеличаване на вноса на мед.Тоест увеличаване на квотата на безмитен внос на мед от Латинска Америка, което сериозно ни притеснява. Проблемът с пазара в момента е основен, заедно с проблемите свързани с употребата на пестициди и пръсканията. Така че за нас е важно - да има подчертано позеленяване на ОСП, ограничаване на площите, върху които се прилагат вредни за пчелите препарати, увеличаване на биологично земеделие, ограничаване на монокултурното земеделие, да има по-голямо биоразнообразие между растителни видове, защото здравето на пчелите се обуславя от много фактори.
Дискусиите за бъдещата ОСП продължават. Предстоят нови срещи между браншовици и управляващи, където стопаните могат да заявят своите искания.
