Търсиш агротехника?Получи най-добра цена

Новата европейска ОСП цели да откаже колкото може повече фермери от субсидиране

Новата европейска Обща селскостопанска политика (ОСП) цели да откаже колкото може повече фермери от субсидиране. Това на практика става ясно на база оповестените в публичното пространство нови изисквания за субсидиране на единица площ ( СЕПП ).

Тежката бюрокрация, изискуемите много документи, изискванията за угари, "по-екологосъобразни земеделски практики", регулярните проблеми с очертаване и презастъпване на земеделски блокове, казусите с оспорвания и т.н. на практика поставят хиляди земеделци в България пред въпроса дали изобщо да кандидатстват за тези субсидии, защото разходите по покриване на регламентите са все по-тежки и оскъпяват продукцията.

Зад фалшиви лозунги за опазване на екологията и почвите, европейската аграрна политика всъщност прокарва стратегическа концепция, която да  накара голяма част от фермерите сами да се откажат от субсидии, което да намали бюджетната тежест на Европейския съюз.

В същото време Европейския съюз е абсолютно бездействен спрямо разпространението на най-тежките видове агрохимия по цялата хранителна верига, тъй като политиците по най-високите постове са поставени в корупционни зависимости на международни корпорации, произвеждащи стоки за агробизнеса.

С друго фалшиво оправдание - това за продоволствената сигурност пък, европейските политици тихомълком прокарват заданието за либерализиране на ГМО в земеделието, което да постави под пълна зависимост зърнопроизводството, животновъдството и редица свързани отрасли. По време на пандемията, докато хората бяха в локдаун, стратегически бе подменено широко разпространеното понятие ГМО, с новоизмислентото НГТ (нови генетични технологии), което да заобиколи законодателните и нормативни пречки пред стратегията за заливане на Европа с ГМО култури. 

Друга измама на европейската аграрна политика е за "подпомагането" на т.нар. малки фермери и стопанства. Реалната конкурентоспособност на малките производители на аграрна продукция е пряко обвързано преди всичко с конкурентната среда, маркетинга и наличието на пазари. Чрез корпоративните групи и доминацията на чуждите търговски вериги, които контролират над 93% от пазара на храни в страни като България и Румъния, едно субсидиране на дребните земеделски производители е прах в очите на заблудените.

Заради европейската аграрна политика у нас, броят на фермерите устойчиво намалява, за сметка на вноса на храни.

По официални данни броят на регистрираните земеделски производители в България спада през изминалата година с 4533 броя спрямо година по-рано. Ако сравним с още една година назад, то в земеделския сектор са фалирали общо 11 790 фермера. В сравнение с 2015-а година пък, броят на земеделците е намалял с 20 894 човека.  Представете си тези числа асоциирани със семейства и дейности в селските региони!

Европейската аграрна политика продължава да налага вредния модел за толериране на големи и корпоративни стопанства, тъй като това е пряко обвързано с две основни стратегически цели на т.нар. стари страни членки на ЕС, а именно:
  • чрез премахване на българското фамилно и средно фермерство, хората биват принуждавани да купуват агро стоки от чуждите търговски вериги, където се реализират годишни обороти в размер на няколко милиарда евро.
  • чрез установяването на едро конвенционално земеделие - зърнопроизводителите са в примката на западноевропейските производители на агрохимия и семена, където пазарът е също огромен и пълни фирмите в западна Европа.

Освен това, чрез контролирания внос на фуражи и добавки се осъществяват целенасочени кампании по пускане на зарази в селското стопанство, когато трябва да се упражнят икономническо-политически кампании. На такива станахме многократно свидетели през годините - син език, бруцелоза, африканска чупа по свинете (АЧС), птичи грип и т.н. - все вируси, които бяха намерени междувпрочем в голям брой тайни биохимични лаборатории в Укpaйнa.

Защо фалират все повече земеделци в България и защо на политиците им е угодно да се крият зад оправдания за "окрупняване"?
От тези няколко хиляди фермера, някои може и да не са фалирали тотално, а да са преминали в сивата икономика, основно заради проблеми с налаганите европейски разпоредби или тежки административни казуси. В много села, някои от фермерите пък се отказват от своята работа заради репресии от местни "феодали", свързани с политически кръгове, които заграбват земеделски земи, пасища и стопанства - в повечето случаи - добре обезпечено с документи и нагласени административни процедури.

Субсидиите, които получават българските фермери по линия на ОСП доказаха за цели 2 програмни периода, че поддържат редица сектори на "командно дишане" без да подобряват конкурентоспособността им, а напротив. 

Защо ОСП е вредна за България и обслужва интересите на големите страни членки?
  • ОСП създава дисбаланс в селското стопанство у нас, като години наред стимулира основно зърнопроизводствения сектор
  • ОСП стимулира създаването на фиктивни фирми в аграрния сектор
  • ОСП стимулира такива бизнеси у нас, които да потребяват скъпи стоки на западни страни производители - агротехника, препарати за растителна защита, семена, ГМО продукция и т.н.
  • Европейската аграрна политика чрез търговските вериги смазва фамилното земеделие, макар и прикрито от евтини маркетингови трикове и реклами
  • Чрез западните търговски вериги се осъществява масивен внос на всякакви селскостопански продукти, което ясно може да се види в стокообмена между България и страните членки на ЕС.
 
Как ОСП вреди на местно ниво и стимулира корупцията?
  • ОСП стимулира корупцията в аграрните институции по линия на европейските проекти
  • ОСП стимулира корупцията в Общините - бенефициенти, най-вече в т.нар. проекти за инфраструктура
  • В рамките на ПРСР бяха поставени рекорди по корупция и кухи проекти, най-вече с фиктивни черупкови градини
  • ОСП създаде война за земи, война за субсидии, война за интереси и лобита в аграрните институции
  • ОСП създаде аграрни НПО-та - балони, които съществуват единствено за да усвояват субсидии
  • ОСП създаде дискриминационни модели за близо 1/2 от селата в България, където не може да се осъществяват проекти.
Съвсем друг е пък и въпросът за това, че водени от своята алчност, много фермери се подхлъзнаха по пързалката на европейските проекти и субсидии и реално - предадоха призванието да бъдеш истински фермер!
  • ГМО пшеница
    29.11.2021 г.
    16574
    ЕК разглежда днес одобрение за ГМО зърно, криейки се зад новоизмисления термин НГТ
    Виж повече

Последвайте АгроКлуб във Фейсбук

AgroClub.bg