Тежката бюрокрация, изискуемите много документи, изискванията за угари, "по-екологосъобразни земеделски практики", регулярните проблеми с очертаване и презастъпване на земеделски блокове, казусите с оспорвания и т.н. на практика поставят хиляди земеделци в България пред въпроса дали изобщо да кандидатстват за тези субсидии, защото разходите по покриване на регламентите са все по-тежки и оскъпяват продукцията.
Зад фалшиви лозунги за опазване на екологията и почвите, европейската аграрна политика всъщност прокарва стратегическа концепция, която да накара голяма част от фермерите сами да се откажат от субсидии, което да намали бюджетната тежест на Европейския съюз.
В същото време Европейския съюз е абсолютно бездействен спрямо разпространението на най-тежките видове агрохимия по цялата хранителна верига, тъй като политиците по най-високите постове са поставени в корупционни зависимости на международни корпорации, произвеждащи стоки за агробизнеса.
С друго фалшиво оправдание - това за продоволствената сигурност пък, европейските политици тихомълком прокарват заданието за либерализиране на ГМО в земеделието, което да постави под пълна зависимост зърнопроизводството, животновъдството и редица свързани отрасли. По време на пандемията, докато хората бяха в локдаун, стратегически бе подменено широко разпространеното понятие ГМО, с новоизмислентото НГТ (нови генетични технологии), което да заобиколи законодателните и нормативни пречки пред стратегията за заливане на Европа с ГМО култури.
Друга измама на европейската аграрна политика е за "подпомагането" на т.нар. малки фермери и стопанства. Реалната конкурентоспособност на малките производители на аграрна продукция е пряко обвързано преди всичко с конкурентната среда, маркетинга и наличието на пазари. Чрез корпоративните групи и доминацията на чуждите търговски вериги, които контролират над 93% от пазара на храни в страни като България и Румъния, едно субсидиране на дребните земеделски производители е прах в очите на заблудените.
Заради европейската аграрна политика у нас, броят на фермерите устойчиво намалява, за сметка на вноса на храни.
По официални данни броят на регистрираните земеделски производители в България спада през изминалата година с 4533 броя спрямо година по-рано. Ако сравним с още една година назад, то в земеделския сектор са фалирали общо 11 790 фермера. В сравнение с 2015-а година пък, броят на земеделците е намалял с 20 894 човека. Представете си тези числа асоциирани със семейства и дейности в селските региони!
Европейската аграрна политика продължава да налага вредния модел за толериране на големи и корпоративни стопанства, тъй като това е пряко обвързано с две основни стратегически цели на т.нар. стари страни членки на ЕС, а именно:
- чрез премахване на българското фамилно и средно фермерство, хората биват принуждавани да купуват агро стоки от чуждите търговски вериги, където се реализират годишни обороти в размер на няколко милиарда евро.
- чрез установяването на едро конвенционално земеделие - зърнопроизводителите са в примката на западноевропейските производители на агрохимия и семена, където пазарът е също огромен и пълни фирмите в западна Европа.
Освен това, чрез контролирания внос на фуражи и добавки се осъществяват целенасочени кампании по пускане на зарази в селското стопанство, когато трябва да се упражнят икономническо-политически кампании. На такива станахме многократно свидетели през годините - син език, бруцелоза, африканска чупа по свинете (АЧС), птичи грип и т.н. - все вируси, които бяха намерени междувпрочем в голям брой тайни биохимични лаборатории в Укpaйнa.
Защо фалират все повече земеделци в България и защо на политиците им е угодно да се крият зад оправдания за "окрупняване"?
От тези няколко хиляди фермера, някои може и да не са фалирали тотално, а да са преминали в сивата икономика, основно заради проблеми с налаганите европейски разпоредби или тежки административни казуси. В много села, някои от фермерите пък се отказват от своята работа заради репресии от местни "феодали", свързани с политически кръгове, които заграбват земеделски земи, пасища и стопанства - в повечето случаи - добре обезпечено с документи и нагласени административни процедури.
Субсидиите, които получават българските фермери по линия на ОСП доказаха за цели 2 програмни периода, че поддържат редица сектори на "командно дишане" без да подобряват конкурентоспособността им, а напротив.
Защо ОСП е вредна за България и обслужва интересите на големите страни членки?
- ОСП създава дисбаланс в селското стопанство у нас, като години наред стимулира основно зърнопроизводствения сектор
- ОСП стимулира създаването на фиктивни фирми в аграрния сектор
- ОСП стимулира такива бизнеси у нас, които да потребяват скъпи стоки на западни страни производители - агротехника, препарати за растителна защита, семена, ГМО продукция и т.н.
- Европейската аграрна политика чрез търговските вериги смазва фамилното земеделие, макар и прикрито от евтини маркетингови трикове и реклами
- Чрез западните търговски вериги се осъществява масивен внос на всякакви селскостопански продукти, което ясно може да се види в стокообмена между България и страните членки на ЕС.
Как ОСП вреди на местно ниво и стимулира корупцията?
- ОСП стимулира корупцията в аграрните институции по линия на европейските проекти
- ОСП стимулира корупцията в Общините - бенефициенти, най-вече в т.нар. проекти за инфраструктура
- В рамките на ПРСР бяха поставени рекорди по корупция и кухи проекти, най-вече с фиктивни черупкови градини
- ОСП създаде война за земи, война за субсидии, война за интереси и лобита в аграрните институции
- ОСП създаде аграрни НПО-та - балони, които съществуват единствено за да усвояват субсидии
- ОСП създаде дискриминационни модели за близо 1/2 от селата в България, където не може да се осъществяват проекти.
