Каква е целта на Националното преброяване на земеделските стопанства?
Това не е само национално преброяване, а преброяване в рамките на Европейския съюз, което се прави по регламент. На всеки 10 години се осъществява преброяване на земеделските стопанства. В средата на този период (в случая 2014 - 2015 г.) се прави извадково преброяване на около 40 хил. стопанства - процент от земеделските стопанства, които са преброени през 2010 г.
Каква информация ще се събира от земеделските стопани?
Информацията, която ще се събира, е регламентирана в Закона за преброяването. Най-общо - площи, работна сила, животни и технически състав. Всичко това ще бъде организирано във въпросници. Те ще бъдат и в електронен вид, както и на хартиен носител.
Колко ще струва преброяването и кой поема разходите?
Първото преброяване се осъществи през 2003 г. с национални средства, второто преброяване - през 2010 г. беше финансирано 75% с европейски средства и 25% национално съфинансиране. Предстоящото преброяване през 2020 г. отново е в същото съотношение на финансиране. Считаме, че ще можем да се справим с около 5 млн. лв. като в тази сума влизат и средствата за софтуер за данните от преброяването.
Кога ще се проведе и на какви ще са етапите?
Преброяването трябва да започне от 1-ви септември и да продължи до началото на месец декември. От 1-ви до 18-ти септември ще се попълват въпросниците онлайн. След това специално подготвени преброители ще посещават земеделските стопанства, за да осъществят анкетите и да попълнят въпросниците.
Задължително ли е онлайн попълването на въпросниците?
Не, не е задължително и няма как да бъде задължително. Но то е пожелателно и ние отправяме апел към тях да извършват всички дейности по електронен път.
Какво се случва, ако някой земеделски стопанин откаже да даде информация за нуждите на преброяването?
В Закона е разписано, че първо ще има предупреждение и след това ще бъде съставен акт за отказана такава информация. Глобите са доста солени.
Земеделските стопани не трябва да се притесняват от преброяването. Защо? Защото всички тези данни са нужни само за аграрната статистика - за да се правят анализи, да се види по какъв начин този огромен ресурс от около 17 - 18 млрд. лв., който е вкаран в земеделските стопанства, ги е променил - нова техника, сграден фонд, елитни животни, вдига ли се млеконадоят и т.н.
Какво имате предвид?Данните няма да се използват за данъчни институции и призовавам стопаните да дават точна и коректна информация, за да не се получава обратен ефект…
Например в момента България се води със среден млеконадой под 3 тона и сме на последно място в ЕС по този показател. Няма логика в това един фермер да държи крава при положение, че годишно тя му дава 2800 л. мляко… Но реално това показваме по статистика.
Кога ще е готов въпросникът и колко въпроса ще има в него?
Въпросникът е готов и в него са включени 44 въпроса. Около 75-80% от въпросите са към всички държави-членки на ЕС в областта на земеделието. Останалите 20% са наши въпроси, които касаят нашата селскостопанска действителност.
В момента, в който софтуерът е готов, ще тестваме въпросника. Едновременно с това голяма част от данните на активните земеделски стопани, които имат заявления към Разплащателната Агенция, към ИСАК, за получаване на субсидии по директните плащания, по развитие на селските райони, животните по ВетИс - всичко това като площи и производство ще бъде взето предварително като информация, за да може земеделските стопани да отговарят на по-малко въпроси.
Интервю на София Белчева, © 2020 Село - AgroClub.BG