Николай Вълканов: Фермите ще продължат да се окрупняват и да стават по-ефективни! (ИНТЕРВЮ)

Българското животновъдство променя облика си през последните години, като голяма част от малките стопанства отпадат, животните намаляват, фермите се окрупняват. За да се развива секторът, трябва да има промяна в целия бизнес модел, в начина, по който се гледа на европейските субсидии и в създаването на пазарно ориентирани, жизнени и високоефективни стопанства, спрямо нуждите на пазара. Това е крачката, за която трябва да се мисли и на ниво държава, и на ниво бизнес организации, и на ниво стопанства, коментира в интервю за АгроКлуб Николай Вълканов, управител на ИнтелиАгро:


Г-н Вълканов, през последните няколко години има тенденция към окрупняване на животновъдните стопанства в България. На какво се дължи тя?
Това е една нормална тенденция, която се наблюдава в цял свят в сектор селско стопанство, не само в животновъдството. Процесът на окрупняване в животновъдството неминуемо е свързан с оглед на нуждата стопанствата да стават по-ефективни, по-рентабилни. Повечето изследвания показват, че стопанства с под 50 глави едър рогат добитък или пък 200 глави дребен рогат добитък са по-скоро стопанства, които трудно могат да оцелеят на пазара. Те нямат тази пазарна устойчивост, която да им позволи акумулирането на ресурси, достатъчни не само за възпроизводство на самото стопанство, но също и за резерви при непредвидени обстоятелства. Ако сложим имагинерна граница – 50 глави едър и 200 глави дребен рогат добитък – оттам нататък колкото по-голямо е едно стопанство, толкова повече то може да прави икономии от мащаба, да оптимизира ресурсите си, всеки вложен лев и час труд има по-голяма ефективност. Оттам нататък и управлението на такова стопанство става по-лесно, но най-вече – финансовите резултати се подобряват.

Само броят на животните ли е определящ за едно стопанство?
Естествено, че няма как да се фокусираме само върху броя на животните. Много по-важно е да се фокусираме върху тяхната производителност на единица. И тук е следващият процес, който ще наблюдаваме – няма как да бъде иначе…

Рентабилната продуктивност е едно от нещата, които обаче „куца“ в нашето животновъдство…
Куца, разбира се – особено в овцевъдството и козевъдството. Виждаме, че една част от стопаните се притесняват от това да представят елементарни количества произведена продукция.

И тук идва въпросът – Ако те не могат да извадят дори такива минимални количества – знаете, че говоря за обвързаната подкрепа – време е и Министерството да помисли и да се прекрати тази мъка, защото ако някой наистина толкова много се мъчи в животновъдството, мъчи и себе си, и животните… И може би би се реализирал в някое друго направление в икономиката…

Именно това е посоката, в които трябва да се разсъждава – ние да имаме едни пазарно ориентирани, жизнени и високоефективни стопанства…

Макар и противоречив инструмент, който от една страна подкрепя производството, но от друга – в условията на пазарна икономика изкривяват пазара, субсидиите са факт… Има ли ефективен начин, по който да се използват субсидиите в сектора?
На тези субсидии трябва да се гледа като на временна помощ, която рано или късно ще спре и ще изчезне – виждате, че има огромен натиск от страна на западните държави като Германия и Холандия за това такъв тип обвързана подкрепа да бъде премахната. Преди десетилетия тя е била използвана в ЕС и се е доказала като неефективна. Ако ние си мислим, че ще покажем обратното, се лъжем, защото виждаме, че дори с тази помощ секторът продължава да бъде в криза. Тук не става въпрос само за пари. Няма как държавата или ЕС да измисли перфектна схема на подпомагане, по която изведнъж стопанството да се преобрази, да стане страхотно и всички да са много доволни от това… Това са много сложни процеси, които не могат да се управляват централизирано.

Най-мъдрото, което могат да направят стопаните, използвайки тази помощ, е всяка една стотинка да инвестират обратно в стопанството и да го правят по-продуктивно. И тези, които го правят, се вижда, че са успешни. Тези, които ползват субсидиите за лична финансова помощ, с времето ще изчезнат – независимо със или без тези плащания.

Очаква се отпадане на преходната национална помощ след 2020 г. Това ще промени ли картината на животновъдството?
Това не е новина. Знае се много отдавна – още от 2014 г. и не бива да се спекулира, че някой не си е свършил работата или че задължително трябва да настояваме за продължаването ѝ. Това няма как да се случи и няма абсолютно никаква нужда да се случва при положение, че там имаме за база на подпомагането една историческа година, която няма абсолютно нищо с действителността.

Кои са предизвикателства пред българските животновъди в навечерието на новата Обща селскостопанска политика (ОСП)? Вие вече казахте за повишаването на продуктивността…
Всъщност, за да бъдат успешни животновъдите, трябва да спрат да се фокусират върху ОСП. Ясно е, че ще се получат някакви средства и за обвързано подпомагане, и по линия на Програмата за развитие на селските райони, където животновъдите ще бъдат отново приоритетен сектор. Но те трябва да се вгледат в пазара – да могат да преценят какво търси този пазар – като вид продукция, като качество, като цена. Защото в крайна сметка всички ние виждаме как в страната могат да се внасят и то по напълно легален път и с всички документи и сурови млека, и готови млека, и кашкавали, които са на по-конкурентни цени от българските. Това не се случва, защото в тези държави, от които се внасят, субсидиите са по-високи. Не е така. Това се случва, защото в тези държави животновъдството е по-ефективно и защото преработката е по-ефективна. Ако говоря за цялата верига на доставки, има много проблеми, по които трябва да се работи…

Между производители и преработватели…
Между производители и преработватели, между самите преработватели и между преработвателите и търговските вериги. Виждате, че на фона на една малка държава и един много малък пазар, какъвто е нашият, броят на преработвателните предприятия е много голям, продължава да расте и това се стимулира от самото Министерство на земеделието като се дават повече средства на самите фермери да правят преработка.
Това може да е хубаво, но не непременно… Защото в крайна сметка производството и преработката са коренно различни бизнеси – редки са случаите, в които можеш едновременно да бъдеш успешен и в производството на суровина, и в преработката ѝ.

А след като преработиш тази суровина в някакъв краен продукт, тепърва трябва да я маркетираш и да я продадеш. И ако ти не си достатъчно добър в първото звено, от което си тръгнал, къде отиваш по останалите?

Не е ли това западният модел на производство -  затвореният цикъл?
Е ли?

Да, под формата на коопериране, например…
В света има безброй различни форми на бизнес в направление мляко и млекопреработка, които са успешни и те са различни. Няма смисъл тук да се търсят готови формули, които да се прилагат. Най-големите мастодонти в бизнеса действително са кооперативи, но това е нещо, за което в България никой не желае дори да чуе. Новозеландските кооперативи са пример, който показва успех, който залива целия свет с мляко и млечни продукти. И не са само те. Но поради някаква психологическа причина, това няма как да се случи при нас.

В каква посока смятате, че ще се промени животновъдството в България след края на предстоящия програмен период – 2027 г?
Личното ми усещане е, че броят на млечните крави ще продължи да спада, стопанствата ще продължат да се окрупняват и ще стават все по-ефективни. Но ние ще ставаме и все по-зависими от внос, ако стопанствата – производствените и преработвателните, не променят бизнес модела си. Защото виждаме, че вкусът на потребителя се променя – той търси нови продукти, качеството става абсолютно задължителен критерий, а при много български продукти то все още е непостоянна величина. Аз наистина виждам секторът да продължи да се свива, но да става по-ефективен…

Месодайното животновъдство започва да набира скорост през последните години…
Това, че месодайното животновъдство, особено говедовъдството се увеличава,  не мисля, че ще продължи до безкрай. Една голяма част от животните, които се водят като месодайни, фактически нямат достатъчно добри качества да бъдат такива за успешен бизнес. Скоро ще се види, че за месодайното говедовъдство българският вътрешен пазар е малък и ако стопаните не инвестират в разрастване и подобряване на веригите на доставки, така че да могат да правят износ – няма как да има добро развитие за сектора. И това важи не само за този сектор, а и за всички останали сектори в селското стопанство – българските производители трябва да успеят да надскочат българския пазар и да започнат да изнасят сериозно – а не както изнасяха овче и биволско сирене за САЩ и Канада като компрометираха в последствие държавата ни като доставчик. Това е крачката, за която трябва да се мисли и на ниво държава, и на ниво бизнес организации, и на ниво стопанства. Защото българският пазар е изключително малък и той е тесен за развитие от един мащаб, за който вече трябва да говорим.


Интервю на София Белчева, © 2019 Агро Клуб - Agroclub.bg

 

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

  • говедовъдство
    11.12.2019 г.
    5887
    Тенденцията към окрупняване на фермите за говеда и биволи продължава 
    Виж повече
  • Младен Радев
    12.11.2019 г.
    79234
    Младен Радев: Най-търсеното телешко месо в България е това без фактура! (ВИДЕО)
    Виж повече
  • млечни крави
    29.10.2019 г.
    113707
    Анализ показава мрачната реалност на млечното ни говедовъдство (ВИДЕО)
    Виж повече
  • 16.10.2019 г.
    120985
    Бранимир Боянов: Единствено субсидиите държат българското животновъдство! (ВИДЕО)
    Виж повече
  • 15.10.2019 г.
    119754
    Тодор Арбов: Основният проблем на говедовъдството ни са субсидиите на глава! (ВИДЕО)
    Виж повече
  • Михаил Михайлов НСГБ
    14.10.2019 г.
    113939
    Михаил Михайлов: НСГБ: Млечното ни говедовъдство е в криза! (ВИДЕО) 
    Виж повече

Последвайте АгроКлуб във Фейсбук

AgroClub.bg