Никой не казва колко от 6-те милиона тона зърно е хлебно и колко фуражно (ВИДЕО)

21.01.2020 г.
13757
Костадин Костадинов, председател на НАЗ: Най-важното за една страна, политиката на една страна, са търговските политики. Колкото и кофти да го кажем, това са търговските политики и политиката на страната спрямо пласирането на една стока. Това количество, да кажем, че го преработваме, правим брашно… На кого ще го продаваме? Там, ние където изнасяме зърното, знаете 80% е повечето в ЕС, Франция, Испания, Великобритания… Те го препродават надолу към техни си пазари - Северна Африка и Близкия изток. Това са нещата, няма как да стане по друг начин, понеже всяка част на света, всяка страна си има характерните за нея хранително-вкусови навици. И сега в България да правим нашо брашно и да го пращаме еди-къде-си… Или китайците да ни правят на нас брашно или нещо подобно да ни пращат - няма смисъл. И тя затова е търговията. Търговията продължава. Има интерес към определен продукт, нещо, стока… Която и да е стока, без цена и без търговска политика - тя не е стока.

Мартин Маринов, ЗП: Той, пазара, го има реално. Кой не консумира паста, спагети или каквито и да е други такива продукти? Но първо това е особеното, че се правят от твърда пшеница, която се правят опити да се отглежда поне в Северна България, но нищо в някакви големи, по-големи площи, тъй като там нещата са малко по-несигурни, въпреки че последните години имаме доста меки зими, но това не е гаранция, че една такава пшеница ще успее да презимува, но това е най-малкото. От там нататък пазара е, поне според мен, може би изключително труден, тъй като той е от световни марки доминиран, които имат много големи традиции и звучи дори смешно да говорим един български среден зърнопроизводител да отглежда, та да преработва такъв вид стока.

Румен Тодоранов, предс. на Регионален фермерски съюз - Павликени, НАЗ: Защо, примерно, ние да не сме един биопроизводител на мляко? Един биопроизводител на мляко - да! Който може да изнася за френския и немския пазар, който е скъпия пазар, да изнася биопродукция… Да продава там? Но това, в моите очи, това нещо го виждам като целенасочена държавна политика. Нали, говоря за млякото, да не си говорим само за зърно, защото същия пример мога да дам и със зърнена продукция, защото ние в момента от тази 6 милиона тона продукция зърно, което сме произвели, никой не даде анализ колко е хлебна и колко е фуражна и с какви качества е.



Защото ако е 6 милиона тона хлебна пшеница...от 6 милиона тя не може да бъде, но примерно половината, което на пшеница и то с добро качество, защото там параметрите вече на хлебната пшеница се видоизменят и много пъти показателите вече не са достатъчни, тия които ние гледаме. Изисква се много по-голямо качество, но аз като зърнопроизводител и млекар, за да стане био и да стигне до този голям пазар, трябва да бъде логистично подпомогнат от държавата, а държавата може да го направи с една политика. Да, тя казва “От ЕС по тоя сектор, да кажем, ще дойдат толкова пари”. Добре, хубаво. Тия пари като дойдат, ние, каква ни е статистиката колко дребни имаме, колко едри имаме, колко, изобщо, каква ни е структурата на производство на това нещо, което искаме да изнесем. Така. От тук нататък ние какви пазари имаме? Да кажем - добре, казваме био - Германия, Франция. Нали, това са държавите, които са богатите, защото това е бутиков пазар, скъп пазар, така. В един държавен разговор, нали, една информация между двете държави. Абе, хора, на вас колко ви трябва био, примерно? Вашето прозиводство, вашата статистика, задоволявате ли пазара? Ами те казват “да, ние не го задоволяваме, на нас ни трябват 2 пъти повече от това, което в момента внасяме”. Значи държавата има служби Съвети по земеделието, има Фонд Земеделие, общините са много, много са встрани от цялата история, те са най-близко, те са структурата, която е най-близко до производството. Един селски кмет знае колко крави има на територията на общината, колко земеделци, колко зеленчукари, колко той им знае и личните проблеми. Нали, тия хора трябва да се използват с тази информация...



Костадин Костадинов: Диверсификации, какво направихме? Направихме едни производства? И защо го направихме? За да бъдем, за да изпълним едни определени изисквания на Европа. Направихме по един губещ… То не е бранш, а една губеща част от стопанството, за да се дерефикацираме(???) в определена насока, защото някой от Брюксел е решил така. Ще ви дам примери за този период - ами стопанствата в Белгия, Англия, Франция. Те са семейни стопанства от 200-300 години и те са си написали теси неща за тях - че с жив плет трябва да са обградени… така че не виждам смисъл в цялата история. Да кажем още един път - за мен пазара си е пазар и най-важното на държавата - това, което ние го нямаме, което се опитваме да го направим - търговските политики. Ролята на държавата е на държавно ниво и на международно ниво е да се събере с другите държави, да свърже търговците, да осъестви контакта и оттам нататък да се действа.

Румен Тодоранов: Дори и този, който ги изкарва германците най-вероятно е по политически причини. Не го, аз за мене обстановката така я виждам. Те са съгласни колегите да протестират. Доколкото имам информация те протестират против забрана на препарати и технологично са подготвени за това, което ще се случи. Там проблема е някакъв друг. За мен не е за това, че те не знаят, нали, че екологичните мерки им пречат или с това, че няма да има глифозат или… За мен това не е проблема. За мен аз съм убеден, че те са технологично подготвени и знаят как да се променят. Технологиите там, и строителите им работят. Видял съм го с очите си, разговарял съм с много хора. Там те са в много, много по-голяма симбиоза и институции, производителна техника и фермери. И то в много малки мащаби. Там градове. За мен не е там проблема. Но осъзнатостта на, нали на, как да каже - обществото, към това, което ние правим… Германците са много по-близо до това. Само 1 пример ще ви дам, че вие като гледате детски площадки, на колко детски площадки сте видели трактор? Че нещо там е направено? А ходили ли сте в Германия да видите? От едната страна са катерушки, от другата страна са макетчета на тракторчета, на разни ей такива неща? Ходили ли сте в индийски магазин да видите колко щанда има с това? Знате ли, че бях в Болоня, на панаир в Италия? Вие знаете ли, че аз съм чакал половин час да се кача на една нова машина и чаках едни млади хора, бяха около 15-16-17 годишни, бяха на опашка. Да ги изчакам да минат да я видят тази машина, да мога и аз да отида да я видя. В историята на Германия, на България, на ония страни, където ви казах, на България е била запазена от войни. А тия хора са били в руини от Втората световна война. И това е и са се вдигнали и са, аз съм говорил с възрастен, останал без баща, каза “ние бяхме 5 човека и 5 крави, на човек имаше по 1 крава и тя ни хранеше”. Но тия условия вече ги няма. И не мога да кажа, защото тия, това нещо още се помни, не мога да кажа, че от немското общество е настроено лошо към фермерите. Аз съм го виждал. Като изкарам една извънгабаритна машина на пътя и всички почват да ми свирят, почвам да им преча, почват да ми се карат и такива разни неща, стават конфликти, докато аз съм виждал колона от коли как върви след един стар трактор - един не свирна, един не… Да, ама защото на тоя дядо му е бил гладен. И е бил унищожен от война, от това. Така си го обяснявам аз.



Александър Сотиров, ЗП: Проблемът е много сериозен между другото, защото монетата винаги има 2 страни. От едната страна сме ние, от другата са природозащитниците. И ние сме прави, обаче и те са прави. И в крайна сметка не мисля, че с някакви радикални промени можем, нали, да направим нещо, да постигнем някакъв консенсус. Но с малки стъпки, аз лично съм голям привърженик на интегрираната растителна защита, на интелигентното земеделие, смятам, че с малки стъпки във времето нещата ще се променят. Но не може изведнъж да приемаме някакви радикални мерки към нещо зелено, към еко земеделие и така нататък. Просто това е физически невъзможно.

ВИЖТЕ ЦЯЛОТО ВИДЕО:
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Последвайте АгроКлуб във Фейсбук

AgroClub.bg