На фона на COVID 19 търговията и експортът на агро стоки в ЕС бележи растеж

Въпреки продължаващата криза COVID19, търговията със селскостопански храни в ЕС остава силна през първите седем месеца на 2020 г. Износът на ЕС-27 за януари-юли 2020 г. достига обща стойност от 105,5 милиарда евро (ръст от 2,1% в сравнение със същия период в 2019 г.), докато вносът от ЕС-27 достигна стойност от 72,6 милиарда евро (ръст от 1,7%). В резултат на това за първите седем месеца на 2020 г. излишъкът от износ на селскостопански храни възлиза на 32,9 млрд. EUR, което е увеличение с 3% в сравнение със съответния период през 2019 г. Това са сред основните констатации, публикувани от Европейската комисия в месечният търговски отчет за януари-юли 2020 г.

Китай продължaва да бъде най-голямата дестинация за растеж на износа на селскостопански храни от ЕС. Увеличените продажби на свинско месо (чиято износна стойност за Китай се е утроила през този период), пшеница, карантия и храни за кърмачета доведоха до ръст от 2,55 млрд. EUR в сравнение със същия период на миналата година. Износът на ЕС, като ечемик и пшеница, също се представи силно в региона на Близкия изток и Северна Африка (MENA), най-видно в Саудитска Арабия (където стойността на износа нарасна с 562 милиона евро), Мароко (ръст от 368 милиона евро ) и Алжир (увеличение с 337 милиона евро). Стойността на износа на селскостопански храни от ЕС също нараства за Швейцария (с 365 милиона евро) и Украйна (с 275 милиона евро).

Намален с 452 милиона евро е износа на агро храни от ЕС за САЩ, който иначе е воден от спиртни напитки и вино, плодови сокове и сирене, докато стойността на вноса на селскостопански храни също е спаднала с 451 милиона евро, главно поради спад във вноса на ЕС на соя от САЩ.

Стойността на вноса на селскостопански храни от Обединеното кралство е спаднала с 927 милиона евро. Спиртни напитки и ликьори, тестени изделия и сладкиши, както и шоколад и сладкарски изделия бяха сред основните категории продукти, които претърпяха спад. Стойността на износа на ЕС-27 за Обединеното кралство е намаляла с 359 милиона евро, като се забелязват значителни спадове при износа на вино, птиче месо, краве масло, плодови и зеленчукови консерви и живи животни.

Трудности в търговията със селскостопански храни са регистрирани и по отношение на Хонконг и Сингапур, където стойността на износа на селскостопански храни от ЕС е спаднала съответно с 288 милиона евро и 284 милиона евро. Спад в стойността на вноса в ЕС е регистриран по отношение на продукти от Украйна (спад с 457 милиона евро) и Индия (спад с 253 милиона евро).

Високият внос на зърна от рапица, пшеница и соя доведе до ръст на стойността на вноса от Канада с 590 милиона евро, докато увеличението на вноса на палмово масло доведе до повишаване на стойностите на вноса от Индонезия (622 милиона евро) и Малайзия (352 милиона евро). Повишени са и стойностите на вноса от Бразилия (където соевите зърна са стимулирали ръст от 519 милиона евро) и Турция (скок от 404 милиона евро, воден от ядки и цитрусови плодове).

През този период редица селскостопански хранителни продукти на ЕС се представиха изключително добре. Най-силен ръст в стойностите на износа е регистриран в случаите на свинско месо (с 1,8 млрд. Евро) и пшеница (с 1,6 млрд. Евро), следвани от едрите зърна (с 454 млн. Евро) и рапичното и слънчогледовото масло (с 325 евро) милиона). Значителен спад обаче е регистриран при износа на алкохолни напитки: стойността на износа на вино от ЕС е спаднала с 1,16 милиарда евро, докато спиртните напитки и ликьорите са намалели с 1,11 милиарда евро. Други категории продукти, които изпитваха трудности, бяха суровите кожи (норки) (чиято стойност на износа спадна с 650 милиона евро) и памукът (чиято стойност спадна с 308 милиона евро).

Растежът на вноса на селскостопански храни в ЕС се дължи главно на пресни и сушени тропически плодове (до 767 милиона евро), маслодайни семена, различни от соеви зърна (ръст от 539 милиона евро, предимно рапично и слънчогледово семе) и масло от палмово семе (523 милиона евро) ). Спад обаче е регистриран при вноса на едри зърнени храни (850 милиона евро), спиртни напитки и ликьори (349 милиона евро) и маслени кейкове (420 милиона евро), както и говеждо месо (267 милиона евро).