Търсиш агротехника?Получи най-добра цена

Многото сортове пшеница са проблем за експорта на зърно

09.08.2019 г.
9564
“Никой от нас не иска да бяга от търговците - особено от продажбата на скъпа и хубава пшеница. Независимо от всичко - едно е да отчиташ, че пшеницата ни е с хлебопекарни качества, а съвсем друго - да се приеме на международния пазар, че тя е хлебна”. Това заяви по време на Консултативния съвет по зърното Пламен Борисов от Българската асоциация на търговците на зърно и фуражи.   

Прекалено много сортове пшеница - проблем за експорта
Отглеждането на много сортове пшеница е основният проблем, който стои пред експорта на зърното, произведено в страната. По думите на Борисов през последните години ситуацията в България “непрекъснато се влошава. Докато преди години у нас се отглеждаха основно родни сортове, най вече - Енола, когато ние като търговци, след жътвата купувахме зърно за експорт, можехме на основата на един сорт, да правим партиди. Напоследък се внесоха страшно много сортове френски, австрийски, немски, испански и т.н пшеници… тоест ние нямаме сортове, които да са се наложили като хлебни, които да имат партидност”. Освен това има земеделци, които сеят прекалено много сортове в стопанствата си, а после складират цялото количество заедно.


Изискванията на свободния пазар
Опитът показва, че преработвателите, които търсят пшеница тя да е еднотипна. “Натоварихме един кораб 40 000 тона хлебна пшеница, отидох в Испания и ми казаха: Тази пшеница няма да я вкараме в мелницата. Разтовариха я на склад в пристанището и я продадоха за фуражна. А преработвателят обаясни, че “нашата мелница е настроена и работи пшеница на партиди. Във вашата пшеница г-н Борисов, има дълги семена, има по-кръгли, по-тумбести, по-тънка обвивка, по-дебела, по-светла. Тоест, ние сме закарали някакъв карашик, който по показатели е добре. Само, че преработвателят казва - аз това не мога да го вкарам в мелницата да го преработя. Зърното трябва да бъде еднотипно и когато той настрои мелницата, тази мелница трябва да работи дълго и продължително време. Това нещо трябва да се вземе в предвид от производителите”, категоричен е Пламен Борисов. 

Трудно се търгува и с трети страни, като например Мароко и Египет, посочи Борисов:

“Когато отидем в Египет и Мароко да продаваме, ние продаваме страшно трудно. Едно е да изкарам данните, друго е преработвателят да приеме това, че тази пшеница става за неговата мелница. На свободния пазар сме. Както си го заготвим, така ще си е."


По време на Консултативния съвет търговци и земеделци изразиха готовност да работят в по-добра симбиоза.
“Трябва да станем едно паралелно звено, за да може това, което сме произвели с толкова труд, да го представим в необходимия вид, а не в насипно състояние и да не можем да му вземем цената”, каза представителят на търговците на зърно Борисов.

Зърнопроизводителят и Председател на УС на АЗПБ - Венцислав Върбанов (бивш земеделски министър) посочи, че вече има опит с някои оператори на българския пазар, които предварително сключват договори с производители.

“Комуникацията ни трябва да продължи и извън рамките на Консултативен съвет по зърното между асоциациите на производителите и на търговците…”, допълни Върбанов.


Пламен Борисов посочи, че в Добруджа:
“Ние правим вече този опит. С няколко фермери водим разговори - сейте това, ние това го изкупуваме, за да можем да правим партида. Ние смятаме в най-скоро време като търговска фирма да влезем във връзка с нашите зърнопроизводители още тази есен и да видим  структурата, която те ползват, за да сме наясно какво сме заложили, да знаем какво да очакваме, откъде да го съберем, как да го групираме. Така че да го представим на международния пазар…” 


© 2019 Село - Професионалистите в агробизнеса

Последвайте АгроКлуб във Фейсбук

AgroClub.bg