От Българската асоциация на млекопреработвателите (БАМ) заявяват своята позиция и посочват документи като обосновка:
На 28.07.2021 г. на заседание на МС е приета нова Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти. Ние от БАМ, както и всички колеги млекопреработватели, които ни подкрепиха по време на публичното ѝ обсъждане, сме категорично против Наредбата в този ѝ вид. Тя защитава интересите на малка част от по-големите млекопреработватели, които разчитат да отстранят по административен път голяма част от своите конкуренти. Те са подкрепени от фермерски организации, които смятат, че подготвените промени ще оставят на пазара само сирена и кашкавали, произвеждани от повече литри мляко, което съответно ще завиши цената на изкупваемото мляко.
Наредбата ще нанесе поражения върху целия отрасъл. Изразихме нашите тревоги по време на изслушването ни в Земеделската комисия на 44-тото Народно събрание и двете ни срещи с министър Десислава Танева, която увери, че не иска да се допусне закриване на нито едно работно място, камо ли предприятие. Не се отчетоха изказаните писмени становища на учените от УХТ Пловдив, Тракийския университет - Стара Загора, академик Балтаджиева, както и устно изказаните на разширеното онлайн заседание на работната група под ръководството на зам.-министър Янков.
се и с министъра на МЗХГ от служебния кабинет проф. д-р Бозуков в края на месец май 2021 г. Той изказа мнение, че трябва да се работи за повишаване на качеството на млечните продукти, но се съгласи, че явно има проблеми, които трябва да се изяснят и решават и препоръча на представителите на работната група от МЗХГ да не се бърза с обнародване на Наредбата след изтичане срока по нотификация на 02.06.2021 г. Със заповед №РД09-686/08.07.2021 г. на министър проф. д-р Бозуков се създаде Съвет по мляко и месо с председател доц. д-р Крум Недялков – зам.-министър на МЗХГ, с цел да подпомага министъра при провеждане на държавната политика в областта на млякото и месото. В състава на съвета поименно са включени изпълнителният директор на БАБХ, директори на дирекции към МЗХГ, учени от УХТ - Пловдив, Тракийски университет - Стара Загора, председатели и представители на браншови организации. Това даде надежда, че в такъв широк формат ще се търсят адекватни решения на проблемите в двата бранша, но вместо това, без нито едно заседание на съвета, бяхме изненадани с приемането на спорната Наредба с ПМС 260/29.07.2021 г. и нейното публикуване в ДВ, бр. 64 от 03.08.2021 г. Какво наложи тези действия на министъра, можем само да гадаем, но считаме, че с акта на приемане и обнародване на Наредбата в настоящия ѝ вид, вместо да се решават проблемите, се вкарва бранша в дълбока криза, като се дава административно предимство на малцината гръмогласни нейни лобисти, искащи да произвеждат сирена в ценови клас 15-20 лв./кг за сметка на десетките производители на най-масово продаваните сирена. Всички бихме искали да произвеждаме и продаваме във висок ценови клас, но това не е само въпрос на желание, а и на покупателна способност на потребителите, на решаване на проблеми с качеството на предлаганата за изкупуване суровина и други.
В приетия си вид Наредбата дефинира в чл. 7, ал. 2 „бяло саламурено сирене“ като „зряло“ сирене с показатели на сухо вещество (СВ) над 40% и масленост в сухото вещества (МСВ) над 40%, което автоматично означава, че всички останали саламурени сирена, неотговарящи на посочените показатели, попадат в дефиницията по чл. 7, ал. 3 на „саламурено сирене с повишено водно съдържание“. Това наименование клиентите разчитат като изкуствено добавяне на вода при производството на сирене.
В едно от становищата си бяхме изразили подкрепа за идеята да се дефинира саламурено сирене с посочените в чл. 6, ал. 2 показатели, като един вид сирене от по-висок клас, отговарящ на търсенето на клиенти с по-големи финансови възможности, но това да не става за сметка на останалите саламурени сирена от по-нисък клас и те да имат възможността да се предлагат в търговската мрежа под наименованието саламурено сирене „Иванов“ и т.н. Чл. 7, ал. 3 с въвеждането на дефиницията „саламурено сирене с повишено водно съдържание“ прави точно това. Дава предимство на дефинирания клас „бяло саламурено сирене“ пред всички останали. Можем да посочим за пример така наречените „свежи“ или „прясно солни сирена“, защото не отговарят на критерия „зряло“, на всички нискомаслени сирена, защото не отговарят на критерия МСВ повече от 40%, което ще създаде проблеми на производителите на сметана и масло, защото при отделянето на сметаната от суровото мляко се получава обезмаслено мляко, от което няма как да се получи пълномаслено сирене.
В чл. 7, ал. 4 се дефинират 5 възможни определения за сирената, а именно: високомаслено за сирена с масленост > 60%, пълномаслено – от 45 до 60%, със средна масленост – от 25 до 45%, частично обезмаслено – от 10 до 25% и обезмаслено – с масленост под 10%, но е записано, че тези дефиниции могат да се прилагат само за сирената, отговарящи на дефиницията по чл. 7, ал. 2, въпреки че не е ясно как сирена с МСВ по дефиниция над 40% могат едновременно да са и частично, или напълно обезмаслени, т.е. с масленост под 25%, а точно сирената, които отговарят на тези определения и попадат в определението на чл. 7, ал. 3, са лишени от възможността да ги ползват.
Изискването в чл. 29, ал. 3 въвежда различен режим на реализация на един и същ продукт, а именно саламурено сирене, но класифициран различно по стойността на един показател, в случая сухо вещество, респективно водно съдържание. Продуктите с показатели на СВ и МСВ, по-високи от 40%, ще могат да се продават на насипна витрина, а всички останали - само в опаковки от производителя, които не могат да бъдат отстранявани в мястото на предлагане, т.е. потребителски опаковки - тип вакуум или кутии от различен вид със саламура, без да са ясни мотивите за такова разделение. Законодателство, което ощетява един продукт, за да даде тласък за реализацията на друг, е неправилно, непазарно и незаконно от гледна точка на увеличаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. ЗОАРАКСД определя изчерпателно основанията, които оправдават въвеждането на административни ограничения и тези цели не са сред тях. Разпоредбата на чл. 2 от ЗОАРАКСД изрично изключва регулирането с някакви други цели – например повишаване търсенето на даден продукт и засилване на потребителския интерес. Чл. 3, ал. 2 е още по-категоричен, като казва, че: „държавните органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат изисквания, ограничения и тежести, които водят до ограничаване на конкуренцията.“ Считаме, че изискването на чл. 29, ал. 3 е точно такова.
Обръщаме внимание, че такава разпоредба за предлагане на продукти само в опаковки от производителя, които не могат да бъдат отстранявани в мястото на предлагане, имаше и в чл. 32, ал. 1, т. 2 и чл. 33, ал. 1 на сега действащата Наредба за специфичните изисквания за млечните продукти, касаеща предлагането на имитиращи продукти, и въпреки решение №4887/27.04.2020 г. на ВАС, публикувано в брой 96 на ДВ от 10.11.2020 г., определящо ги като незаконосъобразни, в чл. 29, ал. 3 и чл. 32, т. 1, на новата Наредба се приемат отново, но вече не само за имитиращите продукти, а и за така наречените „саламурени сирена с повишено водно съдържание“.
Обръщаме внимание на текста от § 2 на допълнителните разпоредби:
§ 2. Сирена, които не отговарят на изискванията по чл. 6, ал. 2 – 4 и чл. 28, 9 могат да се предлагат на пазара до изчерпване на наличните количества, но не по-късно от 6 месеца от влизане в сила на наредбата
От публикуването на Наредбата в ДВ тече 3-месечен гратисен период за влизане в сила на ПМС 260/29.07.2021 г. Считаме този срок за крайно недостатъчен. Това е срок, в който всички производители на сирена трябва да си анализират производствените листи, да преценят какви продукти ще продължат да произвеждат, от какви ще се откажат евентуално или какви технологични корекции трябва да се направят, за да постигнат заложените показатели в новата Наредба. След това да си направят пробни производства, да изчакат периода на зреене от 45 или 60 дни за сирената по чл. 7, ал. 2, да си направят физико-химични изследвания в акредитирана лаборатория и да си поръчат опаковки със съответните стойности за хранителната информация, включително СВ и МСВ и когато са им готови опаковките, да започнат да работят.
Последиците ще са катастрофални за всички производители на различни видове сирена с изключения на сирената, попадащи в дефиницията на чл. 7, ал. 2 и предлагани на насипна витрина. Предполагаме, че това е нарушение на Закона за административните актове. Очевидно не е направена оценка на действителното въздействие, каквато е препоръката в становището на Администрацията на МС. Не е възможно нормативен акт с такива последици да няма адекватен гратисен период за влизане в сила. Без да се вземе предвид, че в момента на влизане в сила на
Наредбата има пуснати на пазара много саламурени сирена със срок на годност от 9 до 12 месеца, има налични много неизползвани опаковки при производителите.
От написаното може да се направят следните изводи:
- Изкуствено, по административен път, се създава преимущество на един вид саламурено сирене пред останалите, което нарушава принципа за свободна конкуренция.
- Дефинирането само на два вида саламурени сирена силно би затруднило производствената номенклатура на млекопреработвателите и оттам възможностите им за пазарна реализация.
- Налагат се изисквания, ограничения и тежести, които водят до ограничаване на конкуренцията.
- Не е предвиден адекватен гратисен период за влизане в сила на Наредбата, което би блокирало дейността на голяма част от млекопреработващите предприятия.
- Нашето мнение е, че в този си вид публикуваната Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти е убийствена за голяма част от предприятията в бранша.
Председател на БАМ:
/ Димитър Христов /